Производството е по реда на чл. 208 и сл., във вр. с чл. 225 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по две касационни жалби срещу Решение № 1011 от 10.06.2014 г., постановено по адм. д. № 3018 по описа за 2013 г. на Административен съд - Бургас (А.), с което Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” (ГД“ИН“) е осъдена да заплати на П. М. М. обезщетение в размер общо на 1250, 00 лв. за претърпени неимуществени вреди – преживяно унизително и недостойно отношение, вследствие противоправно бездействие на служители на ГД“ИН“, изразяващо се в неосигуряване на непрекъснат достъп до санитарен възел и течаща вода от 20, 30 ч. до 6, 00 ч. всеки ден в периода от 25.04.2012 г. - 26.06.2012 г. и неосигуряване на нормална жилищна свободна площ в периода от 25.04.2012 г. - 26.06.2012 г., ведно със законната лихва от завеждане на исковата молба до окончателното изплащане на сумата, като искът до пълния предявен размер от 10000, 00 лв. е отхвърлен и ГД“ИН“ е осъдена да заплати на ищеца направените по делото разноски в размер на 159, 00 (сто петдесет и девет) лв.

Първата касационна жалба е подадена от М., чрез адв. К., срещу посоченото съдебно решение, в частта, с която предявеният от него иск е отхвърлен за сумата над 1250, 00 лв. до пълния предявен размер от 10000, 00 лв. и в частта за разноските. Неправилно, според касатора, е прието от съда, че положението в килията за предварително задържане е било различно от това в килия № 213, доколкото възражение от ГД“ИН“ в тази насока не е било направено. Оспорва и изводите на съда досежно размера на присъденото обезщетение и разноски. Твърди, че изводите му във връзка с определения размер на обезщетението за претърпени неимуществени вреди поради недоказаност на неприятните емоционални и психични въздействия са необосновани. Иска отмяната на...