Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК.

Образувано е по касационна жалба, подадена от директора на дирекция "ОУИ"-Варна срещу решение № 430 от 23.02.2011 г., постановено от Варненския административен съд по адм. д.№3359/2010 г.

С обжалваното решение е прогласен за нищожен по жалба на "К"ЕООД, ревизионен акт (РА) № 1000445/04.06.2010 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП Варна, офис Добрич, потвърден с решение № 593/09.08.2010 г. на директора на дирекция "ОУИ"-Варна в частите, в които на дружеството е отказано право на данъчен кредит за данъчни периоди м. 11. 2005г.; 01.01.2006 г.-31.03.2006 г.; м. 05.2006 г., м. 10 и м. 11 2006 г.; м. 05 и м. 07 2007 г.; м. 08 и м. 10. 2007 г. и е установен корпоративен данък за 2006 г. Със същото решение ревизионният акт е отменен в останалите части и директорът на дирекция "ОУИ"-Варна е осъден да заплати на жалбоподателя разноски в размер на 2210 лева.

В касационната жалба се твърди неправилност на решението. Наведените касационни основания са посочените в чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на решението и отхвърляне на жалбата срещу РА. Претендират се разноски.

Ответникът в касационното производство-"К"ЕООД чрез пълномощника си по делото оспорва жалбата по съображения в писмена защита и поддържани в съдебно заседание. Иска се потвърждаване на решението. Претендират се разноски.

Върховната административна прокуратура чрез участващия по делото прокурор изразява становище за допустимост и частична основателност на жалбата. Според прокурора неправилно е решението на съда в частта, в която е прогласена частично нищожността на РА, тъй като с оглед изменената разпоредба на чл. 129, ал. 3 от ДОПК, наличието на АПВ не е пречка за извършването на ревизия по общия ред, за същите периоди, за които са издадени и АПВ.

Върховният административен съд в настоящия съдебен състав преценява касационната жалба...