гр. д. № 14/2011 г. ВКС на РБ, ГК, І г. о.

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

N 419

София, 07.09.2011 година

Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, първо отделение в закрито заседание на 28 юли две хиляди и единадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ЦЕНЕВА

БОНКА ДЕЧЕВА

изслуша докладваната от председателя Ж. Силдарева ч. гр. д. № 283/2011 г.

Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК.

Ф. Г. е подала частна касационна жалба срещу определение от 21.03.2011 г. по ч. гр. д. № 190/2011 г. на Пловдивски апелативен съд, с което е потвърдено определение № 70 от 07.01.2011 г. по гр. д. № 3234/2010 г. на Пловдивски окръжен съд, с което е върната подадената от касаторката искова молба поради недопустимост на предявените искове. Поддържа довод за необоснованост на извода, че предявеният от нея иск има за предмет реални части от поземлен имот с идентиф. 56784.513.77 по кадастралната карта на [населено място]. В изложението по чл. 284, ал. 3 ГПК се твърди, че съдът е допуснал нарушение на съдопроизводствените правила като не е определил сам правната квалифиткация на иска въз основа на изложените в исковата молба факти. Разрешаването на този процесуален въпрос е от значение за точното прилагане на закона, което обуславя предпоставката по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за допускане на касационна проверка.

Ответниците по касация не вземат становище по жалбата.

Частаната касационната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, поради което е допустима.

За да се произнесе по жалбата съдът взе предвид следното:

Касаторката е предявила срещу А. К. и С. А. искове за установяване, че тя е собственик на недвижими имоти, индивидуализирани като дворно място...