Образувано е по касационната жалба, подадена от Ю. А. Х. и В. А. Н., двамата от гр. В., чрез пълномощника им адвокат С. Л., срещу
решение № 2053/01.12.2009 г., постановено по адм. дело № 2469 по описа за 2008 г. на Административен съд - Варна, Второ отделение, ХІІ състав, с което е отхвърлена жалбата им срещу заповед № РД-08-7706-178/05.06.2008 г. на областния управител на област В. в частта, в която на основание § 4к, ал. 6 ПЗР ЗСПЗЗ е одобрен плана на новообразуваните имоти на селищно образувание местност „Манастирски рид, Бялата чешма и Дъбравата” в землището на кв. "Виница", гр. В., относно имоти №№ 471, 4677. Касаторите навеждат доводи за неправилност на последното, като необосновано и постановено в нарушение на приложимия материален закон - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК, поради което молят настоящия състав да го отмени и да постанови друго решение по съществото на спора, с което да уважи жалбата, по която е образувано първоинстанционното производство.
Ответникът – областен управител на област В., чрез процесуален представител юрисконсулт Й. Г. моли съда да отхвърли касационната жалба, като неоснователна, по изложени съображения за правилността на първоинстанционното решение. В този смисъл е и изразеното от заинтересованата страна К. Д. Д. от гр. В., чрез пълномощника й адвокат Т. У., становище по касационната жалба.
Заинтересованите страни Г. Д. Г., С. Д. Я., М. Д. Й., Ж. К. Ж., Р. Д. К., С. Ш. С., В. Ш. С., Д. К. П., Д. К. С., Д. Н. П., Б. Г. В., М. А.а Делистоянова и А. А.а Делистоянова, всички от гр. В., не са изразили становище по подадената касационна жалба.
Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба.
Настоящият състав на Върховният административен съд, четвърто отделение намира касационната жалба за допустима, като подадена от легитимирано лице в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, а разгледана по същество - за неоснователна, по следните съображения:
Първоинстанционното производство е образувано по жалбата на
Ю. А. Х. и В. А. Н., срещу заповед № РД-08-7706-178/05.06.2008 г. на областния управител на област В., с която на основание § 4к, ал. 6 ПЗР ЗСПЗЗ е одобрен плана на новообразуваните имоти на селищно образувание местност „Манастирски рид, Бялата чешма и Дъбравата” в землището на кв. "Виница", гр. В.. Жалбоподателите претендират отмяната й в частта относно новообразувани имоти №№ 471 и 4677 по съображения, че наследодателят им А. Н. Д. е придобил имот № 471 по реда на § 4а ПЗР ЗСПЗЗ, който към момента на предоставяне на правото на ползване е с площ 800 кв. м, от която 200 кв. м с попадащи в нея трайни насаждения, са включени в новообразуван имот № 4677 в противоречие с изискванията на чл. 28, ал. 8 и ал. 9 ППЗСПЗЗ вр. чл. 19 ЗУТ. За да отхвърли жалбата, Варненският административен съд по същество е приел, че заповедта е издадена от компетентен орган и без допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, нито такива на приложимия материален закон. Така по мотиви, че закупеният от А. Н. Д. имот при условията на § 4а ПЗР ЗСПЗЗ е с площ от 600 кв. м, идентична с включената в имота, предоставен на наследниците му по ПНИ, одобрен с обжалваната заповед, както и че правилно разликата над този размер, е включена в нообразувания имот, записан в регистъра към ПНИ, като собственост на наследниците на Е. Г. С., на които същият е възстановен съгласно решение на ОСЗГ, в територия по § 4 ПЗР ЗСПЗЗ при съобразяване с всички изисквания на чл. 28 ППЗСПЗЗ, решаващият състав е приел, че заповедта е законосъобразна.
Постановеното решение е правилно. Противно на наведените от касаторите и представителя на ВАП съображения, въз основа данните по делото, в т. ч. и приобщените към доказателствения материал, заключения на вещото лице по допуснатите съдебно - технически експертизи, от съда обосновано е прието за установено, че имот № 471 по помощния план, по който е изготвен ПНИ, има площ 871 кв. м, от която 600 кв. м ведно с осъществените от ползвателя А. Н. Д. постройки и съоръжения, са включени в новообразуван имот № 471, отреден за неговите наследници, а останалите 271 кв. м - в новообразуван имот № 4677, целият с площ от 469 кв. м и лице на север от 12.78 м /отговарящи на минималните изисквания за лице и площ по смисъла на чл. 19, ал. 1, т. 2 вр. ал. 3 ЗУТ/, и заварена западна граница със съседен имот № 472, на 1.72 м от съществуващата в последния постройка, което обстоятелство според предложение последно на чл. 28, ал. 8 ППЗСПЗЗ, позволява проектирането на имота в посочения вид.
Между страните по делото не е имало спор и от данните по делото се установява, че касаторите, като наследници на А. Н. Д. са придобили собствеността върху 600 кв. м идеални части от имот пл. № 471, на основание § 4а ПЗР ЗСПЗЗ, след заплащането на сумата, определена за тази квадратура съгласно с оценителен протокол № 646/27.12.1993 г., в който общата площ на ползвания имот е отразена като 880 кв. м. От площта на имот пл. № 471 и на друг съседен имот, по ПНИ за реституираните собственици /наследниците на Е. Г. С., конституирани като заинтересовани страни в първоинстанционното производство/, на които е признато право на собственост видно от представеното по делото, заверено за вярно с оригинала копие на решение № 673/26.01.2000 г. на ПК - Варна, понастоящем Общинска служба по „Земеделие и гори” – Варна при условията на чл. 18ж, ал. 1 ППЗСПЗЗ, е обособен имот с обща площ от 469 кв. м, съставляващ новообразуван имот № 4677. Видно от представените извлечения от регистъра, представляващ неразделна част от оспорения план на новообразувани имоти, тези лица са вписани като собственици на последния имот, а като собственици на новообразуван имот № 471 с площ от 600 кв. м - наследниците на бившия ползвател А. Н. Д..
Предвид установеното по делото от фактическа страна, правилно съдът е приел, че одобреният план на новообразуваните имоти отговаря на всички изисквания по чл. 28 ППЗСПЗЗ. Във връзка с оплакванията на касаторите и доводите, наведени от представителя на ВАП в настоящото производство, следва да се отбележи, че по делото не са събрани доказателства в подкрепа на твърденията, че при постановяване на процесната заповед са допуснати нарушения на чл. 28, ал. 8 и ал. 9 ППЗСПЗЗ и чл. 19 ЗУТ. Правилно при осъществената от първата инстанция, преценка в тази връзка, са взети предвид именно общата площ и границите на новообразувания имот № 4677, а не само тези на включените в него 271 кв. м - част от имот пл. № 471. Направените в резултат съвкупната преценка на събраните по делото доказателства, изводи, че наследниците на Е. С. се легитимират, като реституирани собственици на последната част от имот пл. № 471 по помощния план, включена с одобрения с обжалваната заповед ПНИ, в площта на предоставения им новообразуван имот № 4677,
както и че при изместването на границата на отредения по ПНИ имот за наследниците на А. Н. Д., при намаляването на площта му до размера на изкупените 600 кв. м, не са засегнати изградените в предоставения за ползване имот, постройки и съоръжения, кореспондират изцяло с данните от представените документи /в т. ч. решение № 673/2000 г. на ПК - Варна/ и заключенията на СТЕ.
Съгласно разпоредбата на § 4к, ал. 1 ПЗР ЗСПЗЗ за земите предоставени на граждани въз основа на актове по § 4, се изработват кадастрален план и план на новообразуваните имоти, а според ал. 4, съдържанието на плана на новообразуваните имоти по ал. 1 и редът за изработването му се определят с правилника за прилагане на закона. Съгласно разпоредбата на чл. 28, ал. 4 ППЗСПЗЗ, с плана на новообразуваните имоти по § 4к, ал. 1 ПЗР ЗСПЗЗ се установяват границите на имотите, правото на собственост върху които се придобива, съответно възстановява по реда на § 4к, ал. 7 и при условията на § 4а, 4б и 4з от закона. Планът следва да съдържа данните, посочени в същата разпоредба, като данните за собствеността се записват в регистър на имотите, който е неразделна част от плана на новообразуваните имоти. Според ал. 9 на същата норма, размерът на лицето и площта на новообразуваните имоти се определят с плана по ал. 2 съобразно изискванията на правилника и на техническото задание. Конкретните изисквания към плана на новообразуваните имоти съобразно характерните особености на съответната община се определят от общината с техническо задание, което трябва да съдържа изрично изброените данни и приложения по т. 1-10 вкл. на чл. 28, ал. 10 ППЗСПЗЗ, каквото е приложено по делото. Това обстоятелство, наред с данните, че жалбоподателите, в качеството им на наследници на А. Н. Д. са придобили право на собственост по реда на § 4а, ал. 1 ПЗР ЗСПЗЗ върху 600кв. м идеални части от предоставения му за ползване имот, целият с площ измерена на място при изготвянето на плана от 880 кв. м, обуславя извод за законосъобразността на заповедта на областен управител на област В. в обжалваната част. Според § 4к, ал. 1 ПЗР ЗСПЗЗ, съответно чл. 28, ал. 1, 2, 4 ППЗСПЗЗ, заплатеният имот следва да бъде нанесен в помощния план и в плана на новообразуваните имоти, като съобразно това собственикът на имота следва да бъде посочен в регистъра на имотите по чл. 28, ал. 4 ППЗСПЗЗ. В случая е установено, че имотът, върху който наследниците на А. Д. са придобили право на собственост е включен в плана на новообразуваните имоти, като същите са вписани като собственици на новообразуван имот № 471, с площ от 600 кв. м, отразен и в графичната част на ПНИ, видно от представената скица – извлечение. Следователно по ПНИ им е предоставен имот с площ, еднаква със закупената по реда на §4а ЗСПЗЗ.
Съобразно ал. 6 на чл. 28 ППЗСПЗЗ, с ПНИ на всеки правоимащ по § 4а и § 4б, в съответствие с изискванията по § 4з ПЗР ЗСПЗЗ, се определя имот, като местоположението му се съобразява със съществуващите в него сгради, съоръжения или трайни насаждения; имотите запазват границите и размерите си, когато площта им не надвишава 600 кв. м, съответно 1000 кв. м и имат осигурен достъп до улица или път. Съгласно § 4з ПЗР ЗСПЗЗ, гражданите, чието право на ползване се превръща в право на собственост по § 4а, ал. 1, придобиват собствеността на земята до 600кв. м. Предвид установената площ на имота, отреден по ПНИ за изкупения от наследниците на А. Н. Д. имот по реда на пар. 4 ПЗР ЗСПЗЗ, не би могло да се приеме, че същият не отговаря на изискванията на § 4з ПЗР ЗСПЗЗ, вр. чл. 28, ал. 6 ППЗСПЗЗ.
Съгласно чл. 28, ал. 7 ППЗСПЗЗ разликата над 600 кв. м, до фактически ползваната земя следва да се възстанови на бившия собственик за образуване на нов имот с размер не по – малък от 250 кв. м. Всеки нов имот се образува от една или повече съседни разлики, които се възстановяват на един и същи собственик, като само разликите от които не може да се образува нов имот, остават в имота определен за ползвателя. В случая от такава разлика над изкупената от наследниците на
А. Н. Д. площ на стар имот пл. № 471, е отнета част с площ 271 кв. м, включена в новообразуван имот № 4677, с площ общо 469 кв. м, отреден за реституираните собственици. Поради това не би могло да се приеме, че планът в обжалваната му част противоречи и на чл. 28, ал. 7 ППЗСПЗЗ.
Предвид изложеното по - горе относно лицето, площта и границите на новообразуван имот № 4677, попадащ в урбанизирана територия, не би могло да се приеме, че ПНИ в оспорената част, не отговаря и на изискванията на чл. 28, ал. 8 и ал. 9 ППЗСПЗЗ, налагащи граничните линии на новообразуваните имоти да бъдат прокарвани на най - малкото разстояние от лицевата страна на заварени сгради, каквото се изисква и при свободно застрояване на поземлените имоти съгласно правилата и нормативите за устройство на територията, с изключение на случаите, като процесния, в които съществуващото разстояние е по - малко, респективно - размерът на лицето и площта на новообразуваните имоти в урбанизираните територии да отговарят на минималните размери, съобразно правилата и нормативите за устройство на територията, детайлизирани именно с правилото на чл. 19 ЗУТ.
По изложените съображения, при липсата на установени нарушения на императивни правила, съдът правилно е констатирал законосъобразност на плана в обжалваната част.
Предвид изхода от спора и тъй като ответниците по жалбата и заинтересованите страни не са претендирали разноски, съдът не присъжда такива с настоящото решение.
Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 1 във връзка с чл. 221, ал. 2, предложение второ АПК настоящият състав на Върховният административен съд, четвърто отделение РЕШИ: ОСТАВЯ В СИЛА
решение № 2053/01.12.2009 г., постановено по адм. дело № 2469 по описа за 2008 г. на Административен съд - Варна, Второ отделение, ХІІ състав. Решението е окончателно. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ Б. М.
секретар:
ЧЛЕНОВЕ:
/п/ Д. Г./п/ К. Х.
К.Х.