Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК.

Образувано е по частна касационна жалба на С. В. Ф., [населено място], срещу решение от 19.08.2013г. по гр. дело № 9159/2013г. на Софийския градски съд. Твърди се, че въззивният съд се е произнесъл по въпрос, с който не е бил сезиран, но и по отношение на който е развил изцяло неправилни и незаконосъобразни мотиви, засягащи съдържанието и приложението на възможностите, предвидени в чл. 61 ЗН вр. чл. 63, т. 1 ГПК, респ. чл. 64, ал. 2 ГПК. Сочи се наличие основанията на чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК за допускане касационно обжалване. Твърди се недопустимост на решението, а при условията на евентуалност – неправилност и необоснованост. Прилагат се съдебни решения и определения.

Частната касационна жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд, депозирана е в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК и е процесуално допустима.

Върховният касационен съд, състав на ІІ г. о., приема следното:

С обжалваното решение е потвърдено решение № 32/23.05.2013г. по гр. д.№7243/2013г. на Софийския районен съд. С последното е оставена без уважение молбата на С. В. Ф. от 30.04.2013г. с правно основание чл. 61, ал. 1 ЗН за вписване на приемане наследство по опис на наследство, оставено от баща му В. И. Ф., поч. 30.10.2013г. Въззивният съд е приел за установено, че молителят е подал заявление по чл. 61 ЗН за приемане наследство по опис на 30.04.2013г., в което е посочил, че иска от съда да бъде удължен срокът по чл. 61, ал. 1 ЗН, тъй като срещнал трудности по установяване на наследствената маса. След постановяване на решението на районния съд, молителят е поискал от същия съд в молба от 14.06.2013г. да възстанови пропуснатия срок за приемане наследството по опис, поради наличие на особени непредвидени обстоятелства. С разпореждане от 17.06.2013г. молбата му е оставена без уважение. Въззивният съд е приел, че обжалваното решение от 23.05.2013г. е законосъобразно, тъй като срокът по чл. 61, ал. 1 ЗН е прекратителен и с изтичането му се прекратява правото да се заяви приемане наследство по опис.Този срок може да бъде удължен съгласно чл. 61, ал. 1 ЗН,но искането за това следва да бъде направено пред съда преди изтичането му. В случая при липса на твърдения за по-късно узнаване датата на смъртта на наследодателя, следва да се счита, че това е станало на 30.10.2012г. Срокът по чл. 61 ЗН е изтекъл на 30.01.2013г., а молбата е подадена на 30.04.2013г.

Повдигнатите от жалбоподателя въпроси не могат да предпоставят допускане касационно обжалване на решението на основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК. Обжалваното решение не е недопустимо на соченото от жалбоподателя основание. Съдът не се е произнесъл по въпроси, с които не е сезиран, а е разгледал въззивната жалба срещу първоинстнационното решение, с което е отхвърлена молбата по чл. 61 ЗН. Изложил е доводи относно последиците от неспазването на законовия срок за подаване на заявлението за приемане на наследство по опис като е съобразил установената съдебна практика /цитирана в решението/ относно характера на срока, както и предпоставките на чл. 63, ал. 1 ГПК за неговото продължаване от съда. Съобразно ТР№1/2010г. по тълк. д.№1/2009г., ОСГТК, касаторът следва да посочи правен въпрос, по който да бъде селектирана касационната жалба, който да е от значение за изхода на делото и да е бил в предмета на спора. В случая жалбоподателят не е посочил такъв въпрос извън релевираната недопустимост на съдебния акт. В останалата част се поддържат „евентуално” оплаквания за неправилност и необоснованост на съдебния акт, които не могат да послужат пряко като основания за селектиране на жалбата в производството по чл. 274, ал. 3 вр. чл. 280, ал. 1 и чл. 288 ГПК.

По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІ г. о.

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 19.08.2013г. по бр. дело № 9159/2013г. на Софийския градски съд.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: