№72 С., 24.02.2014 год.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и осми януари през две хиляди и четиринадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ

ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА

ВЕСЕЛКА МАРЕВА

като разгледа докладваното от съдия К. М. гр. д. № 132 от описа за 2014 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.

Постъпила е касационна жалба от К. М. Г., чрез пълномощника й адвокат Г. В., против решение от 9.07.2013 г., поправено с решение № 277 от 7.11.2013 г., постановени по гр. д. № 549 по описа за 2011 г. на Окръжен съд-Шумен, с което е допуснато на основание чл. 251 ГПК тълкуване на въззивното решение от 21.02.2012 г. по същото дело относно правата на съделителите в допуснатия до делба имот с идентификатор 83510.660.93.1.7, а именно: 2/3 ид. ч. за М. К. П. и 1/3 ид. ч. за К. М. Г..

Ответникът по касационната жалба М. К. П. е подал писмен отговор, в който поддържа, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване и претендира възстановяване на направените разноски.

Производството по тълкуване на въззивното решение в частта за определяне правата на съделителите в съсобствеността е било образувано по молба на К. Г. с довод, че „промяната на размера, с който се намалява завещателното разпореждане, съответно и на идеалната част, с която се намалява завещанието по отношение на недвижимия имот води съответно до промяна на квотите, при които следва да бъде допуснат до делба недвижимия имот”. Шуменският окръжен съд е констатирал, че с решението си от 21.02.2012 г. е постановил отмяна на решение № 607/7.7.2011 г. по гр....