Производството е по чл. 288 ГПК.

Ж. Н. Ж. и М. С. Ж. са подали касационна жалба вх.№ 9306 от 26.07.2013 год. срещу въззивното решение № 247 от 18.06.2013 год. по в. гр. дело № 504/2010 год. на Старозагорския окръжен съд, първи граждански състав, с което е потвърдено решение № 735 от 09.07.2010 год. по гр. дело № 4905/2009 год. на Старозагорския районен съд в частта за отхвърляне на предявените от касаторите негаторни искове срещу С. С. С. и С. И. С. за прекратяване на неоснователните им действия, с които пречат на съсобствениците си да упражняват в пълен обем правото си на собственост върху 106/412 ид. ч. от имот с идентификатор 68850.516.160, с площ 410 кв. м. в [населено място], [улица], като премахнат незаконно изградените в същия имот: ограда, гараж с идентификатор 68850.516.160.7, дърводелска работилница с идентификатор 68850.516.160.6 и разширение на тоалетна, която е с идентификатор 68850.516.160.9.

Поддържат се оплаквания за нарушение на материалния закон и необоснованост.

Като основание за допускане на касационно обжалване се сочи необходимост от отговор на въпроса: незаконните, но търпими строежи в съсобствен имот ограничават ли и смущават ли пълноценното му ползване от останалите съсобственици?

Преди да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване, Върховният касационен съд, състав на ІІ г. о. взе предвид следното:

От заключението на вещото лице съдът е приел за установено, че процесните гараж и дърводелска работилница са търпими строежи по смисъла на § 16 от ПР на ЗУТ, тъй като не пречат за прилагането на действащия застроителен план. Прието е за установено, че за изграждането на гаража през 1971 год. са били издадени строителните книжа по § 178 П отм. - одобрен архитектурен проект и издадено въз основа на него разрешение за строеж. Доизграждането на гаража, според вещото лице, до проектната застроена площ било осъществено без съществени отклонения от строителните книжа по смисъла на чл. 154, ал. 3 ЗУТ.

Изграждането на дърводелската работилница от сглобяеми елементи станало въз основа на строително разрешение № 392/12.10.1991 год. на главния архитект на общината на основание чл. 120, ал. 4 ППЗТСУ отм. в редакцията му /ДВ, бр. 48/1985 год./. На това основание, ответникът С. С. С. получил писмено съгласие от ответниците /декларацията била подписана и от Й. Н.-праводателка на ищците-касатори/. Прието е, че за изграждане на временен обект по чл. 120, ал. 4 ППЗТСУ отм., който не е елемент на плана, не се изисква одобрен инвестиционен проект, а е достатъчно строително разрешение. Според въззивния съд, съгласно чл. 53-а ЗУТ, като заварен от влизането на закона в сила временен строеж, невключен със сега действащия З. от 1992 год. в режима на застрояване на процесния УПИ, дърводелската работилница може да се запази до извършване на предвиденото с плана ново строителство в процесния имот.

По отношение на оградата е прието, че е изградена преди 07.04.1987 год., поради което се явява търпим строеж по смисъла на § 16, ал. 1 ПР на ЗУТ и не подлежи на премахване.

В. съд е приел, че от събраните по делото доказателства не било установено ответниците С. и С. С. да са извършили разширение на процесната тоалетна, изграждайки допълнително мокро помещение към нея – част от същата постройка с идентификатор 68850.516.160.9, без строителни книжа, което разширение преди това да не е съществувало. Ето защо, негаторният иск за премахване на това разширение е отхвърлен като недоказан още по своето основание.

Върховният касационен съд, състав на ІІ г. о. намира, че е налице основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, с което е потвърдено решението на първата инстанция за отхвърляне на иска по чл. 109 ЗС за премахване на незаконно изградена в имот с идентификатор 68850.516.160 ограда.

В. съд е приел, че макар и да представлява строеж по смисъла на § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ, за който липсват строителни книжа, процесната ограда е била допустима по действащите ПУП, правила и нормативи на З отм. и П отм. към момента на изграждането й, доколкото по делото било установено, че е изградена на основание § 178, б.”в” П отм., според който в застроени недвижими имоти, засегнати от предвижданията на общия градоустройствен пан, отредени за мероприятия по уличнорегулационния план, изключени от строителната площ, засегнати от строителна забрана или за които е установен нов начин на застрояване, се допуска по изключение да се направи лека ограда. Според въззивния съд, това се отнася и за настоящия случай, тъй като за процесния застроен имот бил предвиден нов начин на застрояване – от индивидуално – за комплексно жилищно строителство с плана, одобрен със заповед № 1809/06.11.1969 год. Прието е, че изградената преди 07.04.1987 год. ограда е търпим строеж по смисъла на § 16, ал. 1 от ПР на ЗУТ, поради което не подлежи на премахване.

Доколкото въззивният съд се е позовал изрично на решение № 190 от 05.04.1993 год. по гр. дело № 1699/1992 год. на ВС, ІV г. о., според което искът по чл. 109 ЗС е приложим по отношение и на незаконно построени в собствен имот (на регулационната линия) сгради, но не и такива, намиращи се в режим на търпимост по З отм., следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение в частта по претенцията за премахване на оградата, за да се отговори на въпроса: изградените незаконни, но търпими строежи в съсобствен имот, ограничават ли и смущават ли пълноценното му ползване от останалите съсобственици?

По отношение на останалите три отхвърлени негаторни претенции не са налице предпоставки по чл. 280, ал. 1 ГПК.

Прието е, че не е установено ответниците С. и С. С. да са извършили разширение без строителни книжа на процесната тоалетна с изграждане на мокро помещение към нея и искът е отхвърлен като недоказан още по своето основание.

Що се касае до процесните гараж и дърводелска работилница, въззивният съд е приел, че са изградени въз основа на издадени строителни книжа /одобрен архитектурен проект и строително разрешение за първата сграда и строително разрешение за втората сграда/, като ответникът С. С. С. е получил и писмено съгласие по чл. 120, ал. 4 ППЗТСУ отм. от останалите съсобственици /декларацията-съгласие е била подписана и от праводателката на ищците-касатори Й. Н./.

При това положение, не може да се приеме, че решаващото съображение за отхвърляне на претенциите по отношение на процесните гараж и дърводелска работилница е, че двете постройки са търпими строежи по смисъла на § 16, ал. 1 от ПР на ЗУТ. Липсват твърдения за наличие на основания по чл. 280, ал. 1, т. т.1 и 2 ГПК за същите сгради, поради което спрямо претенциите за премахването им не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното решение.

По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІ г. о.

ОПРЕДЕЛИ:

ДОПУСКА

касационно обжалване на решение № 247 от 18.06.2013 год. по в. гр. дело № 504/2010 год. на Старозагорския окръжен съд, първи граждански състав, с което е потвърдено решение № 735 от 09.07.2010 год. по гр. дело № 4905/2009 год. на Старозагорския районен съд в частта за отхвърляне на иска срещу С. С. С. и С. И. С. за премахване на ограда, незаконно изградена в поземлен имот с идентификатор 68850.516.160 в [населено място], [улица].

НЕ ДОПУСКА

касационно обжалване на същото въззивно решение, с което е потвърдено първоинстанционното решение в частта за отхвърляне на исковете за: премахване на гараж с идентификатор 68850.516.160.7; дърводелска работилница с идентификатор 68850.516.160.6 и разширение на тоалетна, която е с идентификатор 68850.516.160.9.

ДАВА

едноседмичен срок от получаване на съобщението Ж. Н. Ж. и М. С. Ж. да внесат по сметката на ВКС държавна такса по чл. 18, ал. 2, т. 2 от Тарифа № 1 за държавните такси, събирани от съдилищата в размер на 90/деветдесет/лева и в същия срок да представят в съда банков документ за извършеното плащане, като при неизпълнение на указанията в срок, жалбата ще им бъде върната.

След внасяне на държавната такса в срок, делото да се докладва на председателя на отделението за насрочване, а в противен случай – на съдебния състав за прекратяване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: