№45 С., 05.02.2014 год.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и първи януари през две хиляди и четиринадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ

ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА

ВЕСЕЛКА МАРЕВА

като разгледа докладваното от съдия К. М. гр. д. № 7467 по описа за 2013 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Е. Г. К., чрез пълномощника й адвокат Р.З., против решение № 197 от 24.07.2013 г., постановено по гр. д. № 368 по описа за 2013 г. на Окръжен съд-Перник, с което е потвърдено решение № 97 от 20.03.2013 г. по гр. д. № 773/2012 г. на Районен съд-Перник за отхвърляне на предявения от Е. Г. К. против И. П. К. иск по чл. 30, ал. 1 ЗН за намаляване на обективираното в нотариален акт № 77, том ІV, рег. № 14258, д. № 624 от 18.10.2008 г. дарение на УПИ І-628, кв. 26 по рег. план на [населено място], общ.П. с площ от 809 кв. м., заедно с построената в него едноетажна жилищна сграда със ЗП от 40 кв. м., извършено от Т. К., поч. 16.10.2011 г. в полза на И. К. и за възстановяване на запазената част на Е. К. от наследството на Т. К..

Ответникът по касационната жалба И. П. К. оспорва наличието на основание за допускане на касационно обжалване. Претендира възстановяване на направените разноски.

За да постанови решението си, въззивният съд е приел, че ищцата е наследник на дарителката със запазена част, а ответникът не е призован да наследи дарителката. Обсъдил е доводите на Т. К., че е...