О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№294

гр. София, 06.06.2018 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на втори април през две хиляди и осемнадесета година, в състав

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОТКА КАЛЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ВЕРОНИКА НИКОЛОВА

КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА

като изслуша докладваното от съдия Николова т. д. №3007 по описа за 2017г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на [фирма] против решение №71/06.07.2017г. по в. т.д.№160/2017г. на Бургаски апелативен съд. С него е потвърдено решение №11/22.03.2017г. по т. д.№68/2016г. на Сливенски окръжен съд, ГО, с което [фирма], [населено място], е осъдено да заплати на [фирма], [населено място], сумата 26 000 лева, представляваща част от цялото задължение от 92 864, 56 лева, с ДДС, ведно със законната лихва за забава, считано от 29.08.2016г. до окончателното изплащане на сумата, както и сумата 1255 лева разноски. Касаторът счита, че въззивното решение е недопустимо, както и постановено в противоречие с материалния закон и при съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Поддържа, че ищецът е посочил като пълен размер на задължението сумата 77 387, 13 лева, без да уточнява дали тази сума се претендира с или без включен в нея данък върху добавената стойност. При това положение първоинстанционният съд приел, че общата стойност на вземането е не претендираната от ищеца сума 77 387, 13 лева, а сумата 92 864, 56 лева, с ДДС, с което е допуснал нарушение на диспозитивното начало в процеса и е постановил недопустим съдебен акт, който въззивният съд не е обезсилил. Наред с това касаторът твърди, че при обсъждане на въпроса за доказателственото значение на счетоводните вписвания на страните по делото първоинстанционният съд е приел, че...