О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 178

София, 01.06.2018 г.В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Република България, Трето отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на тридесет и първи май две хиляди и осемнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛ ТОМОВ

ЧЛЕНОВЕ: ДРАГОМИР ДРАГНЕВ

ГЕНОВЕВА НИКОЛАЕВА

като изслуша докладваното от съдия Д. ДРАГНЕВ гр. д. № 5060 по описа за 2017 г. приема следното:

Производството е по реда на чл. 248 от ГПК.

Образувано е по молба на Б. Б. Д. за изменение на определението по делото в частта за разноските. Молителят твърди, че присъденото на противната страна възнаграждение в размер на 1 800 лв. за един адвокат е прекомерно с оглед фактическата и правна сложност на спора, поради което желае то да бъде намалено до минималния размер от 622, 50 лв.

Ответникът по молбата М. Н. Н. я счита за неоснователна.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и данните по делото, намира следното:

Молбата е подадена в срока по чл. 248, ал. 1 от ГПК, поради което е допустима, но разгледана по същество е неоснователна. Молителят е поискал допускане на касационно обжалване на въззивното решение по делото по три въпроса, прилагайки към изложението съдебна практика, съдържаща две решения на ВКС и две на Софийския градски съд. За да обоснове становището си, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване, в отговора на касационната жалба пълномощникът на ответника е обсъдил всеки един от въпросите и е анализирал представената съдебна практика. Тази дейност е наложила усилия, надвишаващи минималните изисквания за защита на ответника. Необходимо е било да се съпоставят въпросите в изложението на касационната жалба, връзката им с цитираната съдебна практика и относимостта...