О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№298

гр. София, 31.05.2018 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ТК, II отделение, в закрито заседание, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА

ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ МАРКОВ

СВЕТЛА ЧОРБАДЖИЕВА

като разгледа докладваното от съдия Марков т. д.№804 по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274, ал. 3 от ГПК.

Образувано е по частна касационна жалба на адвокат Г. Л., особен представител на П. Ц. С. срещу определение №3915 от 29.11.2017 г. по ч. гр. д.№5880/2017 г. на САС. С обжалваното определение е оставена без уважение жалбата срещу определение от 05.06.2017 г. по гр. д.№15184/2016 г. на СГС, с което е прекратено производството по делото.

В жалбата са наведени доводи за неправилност на обжалваното определение, поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост, като в изложение по чл. 284, ал. 3 от ГПК общото основание за допускане на касационно обжалване е обосновано с произнасянето на въззивния съд по следните въпроси, за които се поддържа наличие на селективното основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК: 1. Допустим ли е исков процес при подадено възражение по чл. 414 от ГПК от назначен особен представител в изпълнителното производство и част ли е заповедното производство от изпълнителното. 2. Може ли особеният представител, назначен в изпълнителното производство да подаде валидно и правнообвързващо възражение по чл. 414 от ГПК при положение, че длъжникът не е открит на адреса си и не е надлежно уведомен и кой и кога следва да подаде възражение в посочената хипотеза. 3. Следва ли съдът да назначи същия особен представител в исковото производство при положение, че представляваният ищец отново е нередовно призован на адреса си или...