Производството е по чл. 307 ал. 2 ГПК.

Образувано е по молба на [фирма] София за отмяна на решение на Върховния касационен съд, състав на Второ т. о., постановено на 11 януари 2016 г. по т. д.№ 3378/2014 г. по описа на същия съд, с което е отменено изцяло Решение № 1218/12 юни 2014 г. по в. т.д.№ 4365/2013 г. на Софийския апелативен съд, ТО, 6 състав и вместо него е постановено отхвърляне на предявените искове от [фирма] София срещу [фирма] София с правно основание чл. 232 ал. 2 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД – съответно за сумата 25816, 96 лв., представляваща наемна цена и за сумата 2340, 17 лв., представляваща мораторна лихва.

Молителят поддържа, че е лишен от възможността да участва в производството пред касационната инстанция в проведеното открито с. з. по т. д.№ 3378/2014 г. вследствие на нарушаване правилата за призоваване по чл. 289 ГПК.

В обявлението в неофициалния раздел на ДВ, бр. 84/30 октомври 2015 г. за призоваване на страните по реда на чл. 289 ГПК е вписан неактуален към момента на призоваването. Адрес на дружеството-молител вместо последния посочен в Търговския регистър адрес на управление, вписан в него на 28.12.2012 г. Единственото по делото открито съдебно заседание е проведено на обявената дата 9.12.2015 г. в отсъствие на представител на ответника по касация [фирма]. Последният е лишен от възможност да участва в касационното производство и да изложи защитна теза в резултат на нередовното призоваване. Претендира се отмяна на решението на ВКС на основание чл. 305 ал. 1 т. 5 ГПК и връщане на делото за ново разглеждане на друг съдебен състав.

Насрещната страна [фирма] София изразява становище, че не са нарушени правилата за призоваване на страните в касационното производство чрез обнародване на ДВ, поради което молбата е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.

Върховният касационен съд, 1 състав на Второ т. о., след преценка на данните по делото и доводите на страните, намира следното:

Молбата за отмяна е подадена в срока по чл. 305 ал. 1 ГПК, който при лишаване на страна от възможност да участва в делото вследствие нарушаване на съответните правила тече от узнаване на решението съгласно чл. 305 ал. 1 т. 5 ГПК, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество, тя е неоснователна по следните съображения:

Препис от касационната жалба на [фирма] е надлежно връчен за становище на ответника по касация на 5.09.2014 г. чрез процесуалния му представител адвокат В. С. и делото е изпратено на ВКС след изтичане на едномесечния срок за отговор на жалбата, в който не е постъпил такъв от [фирма]. Страните са призовани за открито сз. На 9.12.2015 г. по реда на чл. 289 ГПК чрез обнародване в „Държавен вестник“, бр. 84/2015 г. на стр. 87 в неофициалния раздел. Съгласно трайно установената практика на ВКС САМО НАРУШАВАНЕТО НА ПРОЦЕДУРАТА ПО ПРИЗОВАВАНЕ за разглеждане на делото В ОТКРИТО ЗАСЕДАНИЕ може да съставлява основание за отмяна на влязло в сила решение на основание чл. 303 ал. 1 т. 5 ГПК /в тоя смисъл Решение № 301 по гр. д.№ 406/2015 г. на ІІІ ГО на ВКС, Решение № 249 от 17.12.2015 г. по гр. д.№ 1821/2015 г. на І ГО на ВКС и др./.

Разпоредбата на чл. 303 ал. 1 т. 5 ГПК групира няколко отменителни основания със самостоятелно приложно поле. В случая страната – молител се позовава на нередовна процедура по призоваване за открито сз на погрешно посочен адрес на управление на търговеца, който се различава от последния вписан такъв в Търговския регистър. Безспорно е обстоятелството, че ответникът по касация е индивидуализиран и публикацията с вярно наименование /търговска фирма/ и седалище - населено място, в което се намира управлението на дейността му. Това са основните правноиндивидуализиращи признаци на търговеца. Вписването в обявлението в ДВ на предходен надлежно регистриран адрес, актуален при завеждане на делото от дружеството-молител, на който е запазена действаща канцелария на ищеца са връчвани съобщения чрез длъжностни лица – счетоводители след регистрирането на нов адрес на управление – [населено място], район О., [улица], ХОТЕЛ С., на 28.12.2012 г. три години след промяната по първоинстанционното дело/ съобщение от 1.02.2016 г. на лист 101 от т. д.№ 1555/2012 г. на СГС, ТО, 6 състав и съобщение от 18 март 2016 г. на лист 109 от досието на същото дело/, не опорочава призоваването чрез публикация в ДВ с оглед спецификата на посочения в чл. 289 изр. 1 ГПК ред и не би могло да доведе до предполагаема заблуда, че същото се отнася до друго юридическо лице с идентично наименование. Обнародваната призовка дава възможност на призования да разбере защо, кога и къде се призовава, а редовността на призоваването за касационното производство, осъществено чрез публикация в „Държавен вестник“ се свързва и с връчването на препис от касационната жалба, за да бъде известена и ответната страна за това производство с оглед необходимостта да следи публикациите в „Държавен вестник“. Надлежно уведомената страна е задължена и сама да следи за последващо насрочване на делото в открито заседание /Решение № 675 от 1 октомври 2009 г. по гр. д.№ 2033/2008 г. на ІV ГО на ВКС/. В случая на молителя е надлежно връчен препис от касационната жалба.

След съвкупната преценка на анализираните факти настоящият съдебен състав намира за неоснователно оплакването за нарушаване процедурата по призоваване на молителя по чл. 289 изр. 1 ГПК.

По изложените съображения молбата за отмяна следва да бъде оставена без уважение.

Водим от горното съдът

РЕШИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на [фирма] София, ЕИК[ЕИК], със седалище [населено място] за отмяна на Решение № 188/11 януари 2016 г. на Върховния касационен съд, състав на Второ т. о., постановено по т. д.№ 3378/2014 г.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: