Производството е по чл. 282 ГПК.

С молба вх. № 2577/07.03.2017 г. [фирма] - [населено място], е поискало да се спре изпълнението на невлязлото в сила осъдително въззивно решение № 1720 от 29.07.2015 г. по т. д. № 1274/2014 г. на Софийски апелативен съд, допуснато до касационно обжалване с постановеното по настоящото дело определение № 108 от 01.03.2017 г. С въззивното решение е потвърдено решение от 21.12.2013 г. по т. д. № 210/2012 г. на Окръжен съд - Монтана, с което дружеството - касатор е осъдено на основание чл. 97, ал. 2 ТЗ да заплати на В. Т. В. и на К. К. Н. - К. суми в размер съответно на 120 737.17 лв. и 40 245.72 лв., представляващи припадаща се на всяка от ищците част от стойността на дружествения дял на починалия техен наследодател и съдружник в дружеството К. Н. В..

С разпореждане от 09.03.2017 г. съдията - докладчик по делото е указал на [фирма], че за да бъде спряно изпълнението на въззивното решение, същият следва да внесе по сметката на ВКС за обезпечения надлежно обезпечение по чл. 282, ал. 2, т. 1 ГПК в размер на присъдената с решението сума - 160 982.89 лв., като е предоставена възможност за внасяне на обезпечението. Поради обусловеност на мярката по чл. 282, ал. 2 ГПК от изпълнение на задължението за внасяне на обезпечение за неоснователен е счетен доводът в молбата, че за спиране на изпълнението на въззивното решение не е необходимо да се внася обезпечение, тъй като в рамките на предприетото принудително изпълнение на вземането по решението е наложен запор върху банкови сметки на [фирма].

На 25.04.2017 г. по делото е постъпила втора молба от [фирма], с която отново е поискано да се спре изпълнението на въззивното решение, но без да се внася обезпечение по чл. 282, ал. 2, т. 1 ГПК, предвид наложените по изпълнително дело № 20167480400048 на ЧСИ М. И. възбрана върху имот на дружеството и запор върху банковата му сметка до размер на присъдените с решението суми.

По делото е изготвена служебна справка от която се установява, че до 24.04.2017 г. сумата 160 982.89 лв. не е постъпвала по сметката на ВКС за обезпечения.

Спирането на изпълнението на обжалвано с допустима касационна жалба въззивно решение се допуска при условията на чл. 282, ал. 2 ГПК - срещу представяне на надлежно обезпечение от страната, която иска спирането. Когато с решението е присъдено парично вземане, обезпечението е в размер на присъдената сума - чл. 282, ал. 2, т. 1 ГПК. На касатора [фирма] е предоставена възможност да внесе надлежно обезпечение по чл. 282, ал. 2, т. 1 ГПК, като същият е уведомен изрично за размера на подлежащото на внасяне обезпечение. В разпореждането, с което са дадени указанията, са изложени и съображения, че налагането на запор, и то в производството за принудително изпълнение на обжалваното с касационната жалба въззивно решение, не изключва необходимостта от внасяне на обезпечение като предпоставка за спиране на изпълнението. Въпреки предоставената възможност, касаторът отказва да внесе дължимото обезпечение, позовавайки се на наложени върху имуществото му изпълнителен запор и възбрана, които не изключват задължението за внасяне на обезпечение по чл. 282, ал. 2 ГПК. Представеното с молбата определение по ч. гр. д. № 3000/2016 г. на ВКС, І г. о., не обосновава извод за недължимост на обезпечението, тъй като по делото няма данни за налагане на запор като мярка на обезпечение на уважените с обжалваното решение осъдителни искове, в каквато хипотеза е постановено определението. Н. на надлежно обезпечение по смисъла на чл. 282, ал. 2, т. 1 ГПК е пречка за спиране на изпълнението на допуснатото до касационно обжалване въззивно решение, поради което молбата следва да се остави без уважение.

Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на [фирма] - [населено място], за спиране на изпълнението на невлязлото в сила осъдително въззивно решение № 1720 от 29.07.2015 г., постановено по т. д. № 1274/2014 г. на Софийски апелативен съд, на основание чл. 282, ал. 2 ГПК.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: