Производство по чл. 288 ГПК.

Обжалвано е решение № 104 от 23.06.2016г. по гр. д. № 233/2016г. на Сливенски окръжен съд, в частта, с която е потвърдено решение № 51 от 14.03.2016г. по т. д. № 72382014г. на Новозагорски районен съд за признаване за установено по отношение на Д. К. М. в качеството му на [фирма], че [фирма], ЕИК [ЕГН], е собственик на ж. п. линия от 467, 55 м., разположена върху имот пл. № 000280 в землището на [населено място] и на ж. п. линия от 926, 16м. в имот пл. № 000293 в землището на [населено място] войвода и осъждане на ответника да предаде владението върху тях, както и в частта, с която е осъден ответника [фирма] на основание чл. 57, ал. 2 ЗЗД да заплати на ищеца сумата 2350 лв., представляваща парична равностойност на демонтиран участък от 50 м. от ж. п.линия в имот пл. 000280 в [населено място].

Касационната жалба е подадена от Д. К. М. в качеството му на [фирма] чрез пълномощника адв. Л.. Поддържа се, че решението е необосновано и постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила. К. развива съображения, че исковата молба е била нередовна и е разгледан недопустим иск с оглед предмета на иска - движими вещи, представляващи железопътна линия, която е част от железопътна инфраструктура. Иска се допускане на касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по следните въпроси: 1/ възможно ли е физическо или юридическо лице да упражнява фактическа власт върху движими вещи - железопътни линии, след като тези вещи са част от железопътната инфраструктура; 2/ когато едно лице упражнява фактическа власт върху недвижим имот, в който има железопътна инфраструктура, означава ли това, че установява фактическа власт и върху самата железопътна инфраструктура, след като въобще не я използва; 3/ допустим ли е иск по чл. 108 ЗС, ако законът не допуска принудително изпълнение върху вещите, предмет на иска. Според касатора по въпросите няма категорична и единна съдебна практика, което обуславя необходимостта от произнасяне на ВКС.

Ответникът [фирма] изразява становище за недопускане на касационно обжалване.

П. ответника лице [фирма] не е представило писмен отговор.

Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение счита, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и е допустима.

Производството е ревандикационен иск, съединен с евентуален иск по чл. 57, ал. 2 ЗЗД за равностойност на вещите. Ищецът поддържа, че е собственик на дълготраен материален актив - железопътна линия Кариера „Д.” - гара Б.”. Въз основа на преобразуване на търговско дружество [фирма] през 1999г. чрез отделяне е създадено [фирма], като в имуществото му включва това на предприятие „Инертни материали”-Р. по разделителен протокол от 03.05.1999г. Видно, че от състава на дълготрайните материални активи е извадена и прехвърлена по баланса на [фирма] процесната ж. п. линия, като с протокол от 31.05.1999г. предприятие „Инертни материали”- Р. предава на Рудник „Т. І” ж. п. линията. Новосъздаденото дружество [фирма] е приватизирано през 2004г. и се е снабдило с констативен нотариален акт за собственост на поземлените имоти, заедно с ж. п. линията. Извършена е публична продан на поземлените имоти и с постановление за възлагане от 03.09.2014г. те са възложени на ответника, заедно с намиращата се в тях ж. п. линия. Ответникът предприел действия по демонтаж на част от ж. п. линията, което предизвикало настоящия спор.

С няколко решения и разпореждания на Бюрото на МС в периода от 1974г. до 1981г. са отчуждени и предоставени на ДМП „Мини марица изток” земи в землището на [населено място]. Съставен е А. от 1992г., в който е отразено предоставяне за оперативно управление на „Инертни материали”-Р., като поделение на [фирма]. През 1999г. е преобразувано последното чрез отделяне на нови дружества, едно от които е [фирма]. То е правоприемник на част от активите и пасивите на предприятие „Инертни материали” по разделителен протокол от 03.05.1999г., според който към баланса на [фирма] се прехвърлят процесните ж. п. линии. Съдът е приел, че посредством това преобразуване железопътните линии са останали в партимониума на ищцовото дружество, като са заведени по счетоводния баланс на рудник „Т.-1”.

Приетата техническа експертиза установява, че дължината на ж. п. линията в ПИ № 000280 по плана за земеразделяне на [населено място] е 517, 55 метра, но 50 метра от тях са били демонтирани и понастоящем дължината на линията е 467, 55метра. Дължината на линията в ПИ № 000293 по плана за земеразделяне на [населено място] войвода е 926, 16 метра. Установено е също така, че ж. п. линията понастоящем не се използва; връзката й с националната железопътна мрежа е прекъсната и гарата, която я е обслужвала, е закрита.

Възражението на ответника за придобиване на собствеността въз основа на постановлението за възлагане на недвижимия имот, през който те преминават, съдът е намерил за несъстоятелно. Изтъкнал е, че публичната продан е деривативно основание за придобиване на собственост и ако вещта не е била притежание на длъжника, собствеността не може да бъде прехвърлена. Именно такъв е настоящия случай, тъй като длъжникът в изпълнителното производство [фирма] не е бил собственик на ж. п. линиите, а само на недвижимите имоти, през които те преминават. Съдът е намерил за неоснователно и възражението, че ж. п. линиите съставляват приращение по смисъла на чл. 92 ЗС, тъй като в случая е налице „установено друго”, а именно отделна собственост на поземлен имот и на съоръжение.

По отношение на легитимиращото действие на издадения в полза на праводателя на касатора констативен нотариален акт, съдът е намерил, че то е оборено от събраните доказателства, включително от свидетелските показания за упражнявана от ищцовото дружество фактическа власт върху линиите чрез ползването им по предназначение, осигуряване на охрана и поддръжка.

При тези изводи съдът е уважил иска по чл. 108 ЗС, а спрямо демонтираните 50м. ж. п. линия е уважил евентуалния иск по чл. 57, ал. 2 ЗЗД като е присъдил равностойността от 2350 лв.

При преценка на сочените основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК съдът намира, че такива не са налице.

На първо място следва да се разгледат наведените доводи за недопустимост на иска, съответно на решението, поради произнасяне по невъзможен предмет и поставения в тази връзка въпрос: допустим ли е иск по чл. 108 ЗС, ако законът не допуска принудително изпълнение върху вещите, предмет на иска. Следва да се изтъкне, че доводите за недопустимост са заявени за първи път с касационната жалба и не са разглеждани от предходните инстанции. Невъзможност на предмета на иска по чл. 108 ЗС е налице, ако вещта изначално не съществува или по силата на закона е изключена от гражданския оборот. В случая се твърди, че железопътните релси не са самостоятелни движими вещи, а са част от железопътната инфраструктура и не биха могли да бъдат обект на принудително изпълнение, т. е. решението за предаване владението върху тях не би могло да бъде изпълнено. По делото от фактическа страна е установено /от разпита на свидетелите Т. и Б./, че връзката на спорните ж. п. линии с националната железопътна мрежа е прекъсната още към 2010г., като е закрита гарата и е премахната стрелката към Б., още повече, че самия касатор е извършил демонтиране на 50 м. от линията. От правна страна, процесните ж. п. линии са такива от ІІІ категория съгласно чл. 3, т. 4 от Наредбата за категоризация на железопътните линии в Р. Б. а именно линии за вътрешен железопътен транспорт на ведомства, дружества или предприятия по смисъла на чл. 2, т. 3 от Закона за железопътния транспорт, предназначени за осъществяване на връзката с железопътните линии, включени в железопътната инфраструктура. А според чл. 2, т. 3 от Закона за железопътния транспорт, не са обект на регулиране дейностите на вътрешния железопътен транспорт на ведомства, дружества или предприятия. Следователно, невъзможен предмет и по-точно такъв, който е изключен от гражданския оборот, не е налице. Отделно, преценката за допустимост на иска не е свързана с разрешаването на въпроса дали може и как евентуално ще бъде изпълнено решението на съда.

Правният въпрос възможно ли е физическо или юридическо лице да упражнява фактическа власт върху железопътни линии, след като тези вещи са част от железопътната инфраструктура не е разрешен от съда, доколкото такива възражения не са били направени своевременно, а и предвид гореизложеното той не е определящ за изхода на спора.

Следващият правен въпрос: когато едно лице упражнява фактическа власт върху недвижим имот, в който има железопътна инфраструктура, означава ли това, че установява фактическа власт и върху самата железопътна инфраструктура, след като въобще не я използва, не е свързан с решаващите изводи на съда. В случая изобщо не стои въпроса за експлоатация на ж. п. линията по предназначение, тъй като е ясно, че тя не се използва, нито за фактическа власт върху железопътната инфраструктура като цяло. Съдът е приел, че ответникът по иска упражнява фактическа власт върху поземления имот, включително и върху намиращата се в него ж. п. линия, вземайки предвид събраните доказателства, че той е попречил на предприетото от ищеца демонтиране и след това сам е демонтирал част от линията и именно с това си поведение е провокирал завеждане на иска. Отделно, твърдението, че ответникът не упражнява фактическа власт върху ж. п. линията, понеже не я ползва, е в пълно противоречие с наведеното от него възражение за придобиване по давност, което се основава на упражнявано владение.

На последно място следва се изтъкне, че спрямо така формулираните въпроси не е обосновано по никакъв начин соченото основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК с оглед на неговите проявни форми, разяснени в т. 4 на Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010г. по тълк. д. № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС.

В обобщение, при липсата на сочените от касатора основания за достъп до касационен контрол, такъв не може да бъде допуснат.

При този изход в полза на ответника по жалбата следва да се присъдят разноски за производството, възлизащи на 2227, 70лв. юрисконсултско възнаграждение.

Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на ІІ г. о.

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 104 от 23.06.2016г. по гр. д. № 233/2016г. на Сливенски окръжен съд в осъдителната му част по касационната жалба на Д. К. М. като [фирма], ЕИК[ЕИК].

ОСЪЖДА Д. К. М. в качеството му на [фирма], ЕИК[ЕИК], да заплати на [фирма], ЕИК [ЕГН], сумата 2227, 70 /две хиляди двеста двадесет и седем цяло и седемдесет стотни/ лева разноски по делото.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: