О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 255
София, 21.04.2017 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на четиринадесети март две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
АННА БАЕВА
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Росица Ковачева
т. дело № 2180/ 2016 год.
Производството е по чл. 288 ГПК, образувано по касационна жалба на [фирма] - в несъстоятелност - [населено място] срещу Решение №242 от 15.07.2016 г. по т. д. №229/2016 г. на Пловдивски апелативен съд, с което е потвърдено Решение № 76 от 26.02.2016 г. по гр. д. №148/ 2014 г. на Смолянски окръжен съд, с което е отхвърлен искът по чл. 452 ал. 3 ГПК, предявен от [фирма] /н/- [населено място] срещу Национална агенция за приходите - [населено място] за сумата 2 961 489.19 лв. - запорирани вземания с произход възстановяване на ДДС на [фирма] - в несъстоятелност, неправомерно платени на [фирма], със законната лихва, както и лихва 966 956.33 лв., с оплакване за неправилност.
В Изложение на основанията за допускане на касационно обжалване жалбоподателят поддържа основания по чл. 280 ал. 1 т. 1 и т. 2 ГПК по въпроса: допустимо ли е в изпълнително производство по реда на ГПК, НАП да бъде трето задължено лице по см. на чл. 450 ал. 2 и 3, вр. чл. 507 ГПК по отношение на вземания на длъжник на НАП за възстановяване на ДДС, които към датата на получаване на запорното съобщение са декларирани за възстановяване в справка -декларация, съгласно ЗДДС или са признати за възстановяване от НАП; допустимо ли е в рамките на индивидуално изпълнително производство по ГПК да се запорират частноправни вземания на длъжника срещу НАП. Позовава...