Производството е по чл. 288, във връзка с чл. 280, ал. 1 ГПК.

Образувано е по касационна жалба, вх.№108614/19.8.2016 г., подадена от Министерство на вътрешните работи – Главна дирекция „П. б. и з. на н.“град София, против въззивно решение №5485/27.6.2016 г. по гр. д.№19403/2014 г. по описа на Софийския градски съд, г. о., ІI-А въззивен състав.

С обжалваното решение е потвърдено протоколно решение №II-62-10198/16.10.2014 г. по гр. д.№18648/2014 г. по описа на Софийския районен съд, 62 състав, с което е отхвърлен предявеният от Министерство на вътрешните работи – Главна дирекция „П. б. и з. на н.“град София, против В. А. З., В. П. В. и В. И. Т., и тримата от [населено място], иск за солидарно осъждане да заплатят причинени на ищеца солидарно липси, в размер на 6714 лева, предявен на основание чл. 241, ал. 1, т. 2 и чл. 242, ал. 3 ЗМВР отм.

Въззивната инстанция е приела, че по делото не е установено ответниците по исковата молба да са изпълнявали отчетнически функции, по силата на заеманата от тях длъжност, тъй като по делото не са представени длъжностни характеристики и за тримата. Прието е също така, че служителите нямат задължения, свързани със събирането, съхраняването, разходването или отчитането на финансови и материални ценности, независимо, че реално имат достъп до тях, не носят отговорност за липси, като това следва от естеството на имуществената отчетническа отговорност, която е създадена за да възмезди работодателя за този недостиг, чийто произход не може да бъде установен.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК/инкорпорирано в касационната жалба/, се твърди, че са налице основания за допускане на въззивното решение по чл. 280, ал. 1, т. т.2 и 3 ГПК, като буквално се възпроизвежда законовия текст и текстовете на чл. 222 ЗМВР отм. и чл. 213 ГПК. Излагат се твърдения за неправилност в изводите на първоинстанционния и въззивен съд, поради което обжалваното решение страда от тежки пороци, както процесуалноправни, така и материално правни, и се моли отмяната му и връщане на делото за ново разглеждане от районния съд. Прилагат се решения на районни и окръжни съдилища

Ответникът по касация В. П. В., посредством процесуалния си представител – адв. Д. Т., е депозирал отговор по смисъла на чл. 287 ГПК. Претендира разноски за касационното производство.

Ответникът по касация В. А. З., посредством процесуалния си представител – адв. Д. Т., е депозирал отговор по смисъла на чл. 287 ГПК. Претендира разноски за касационното производство.

Ответникът по касация В. И. Т., посредством процесуалния си представител – адв. Д. Т., е депозирал отговор по смисъла на чл. 287 ГПК. Претендира разноски за касационното производство.

Върховният касационен съд, състав на ІV г. о., като разгледа касационната жалба, инкорпорираното в нея изложението на основанията за допускане на касационното обжалване по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК и взе предвид отговорите на ответниците по касация намира следното:

Не са налице основания за допускане на въззивното решение до касационно обжалване по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК. Изложението не отговаря на приетото с т. 1 от ТР №1/19.02.2010 г. по т. д.№1/2009 г. на ОСГТК на ВКС. Не са налице ясно и точно формулирани въпроси по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК. По естеството си изложението не поставя никакви въпроси, а сочи на касационни оплаквания, на които следва да се отговори едва след като въззивното решение бъде допуснато до касационно обжалване. Върховният касационен съд не е задължен да изведе въпроса или въпросите от изложението към касационната жалба, нито от сама нея, тъй като това би довело до нарушение на принципа за диспозитивното начало/чл. 6 ГПК/.

Поради това касационно обжалване на въззивното решение не следва да бъде допуснато.

С оглед изхода на спора в настоящото производство касационният жалбоподател следва да заплати на всеки от ответниците по касация по 600 лева разноски – заплатен адвокатски хонорар.

Водим от изложените съображения и на основание чл. 288, във връзка с чл. 280, ал. 1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІV г. о.,

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване на въззивно решение №5485/27.6.2016 г. по гр. д.№19403/2014 г. по описа на Софийския градски съд, г. о., ІI-А въззивен състав.

ОСЪЖДА Министерство на вътрешните работи – Главна дирекция „П. б. и з. на н.“град С., [улица], да заплати на В. П. В., ЕГН - [ЕГН] от [населено място], деловодни разноски в размер на 600/шестстотин/ лева.

ОСЪЖДА Министерство на вътрешните работи – Главна дирекция „П. б. и з. на н.“град С., [улица], да заплати на В. А. З., ЕГН – [ЕГН], от [населено място], деловодни разноски в размер на 600/шестстотин/ лева.

ОСЪЖДА Министерство на вътрешните работи – Главна дирекция „П. б. и з. на н.“град С., [улица], да заплати на В. И. Т., ЕГН – [ЕГН], от [населено място], деловодни разноски в размер на 600/шестстотин/ лева.

Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: