О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 224

София, 20.04.2017 година

Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на десети април две хиляди и седемнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА

АННА БАЕВА

при секретар

и с участието на прокурора

изслуша докладваното от съдията Росица Ковачева

ч. т. дело № 751/ 2017 год.

Производството е по чл. 274 ал. 3 ГПК, образувано по частна касационна жалба на [фирма] - [населено място] срещу Определение № 1054 от 23.02.2017 г. по в. ч.гр. д.№888/2016 г. на ОС - Благоевград, с което е потвърдено Определение №36 от 01.11.2016 г. на съдията по вписванията при Районен съд - Разлог, с което е отказано вписване на Удостоверение №20160630101343/30.06.2016 г. и Удостоверение №20160630101441/30.06.2016 г. на Агенция по вписванията за промяна по реда на чл. 15 ТЗ на кредитора [фирма], като правоприемник на „А. Банка - клон България” К. по партида на имота и по партида на длъжника към 20 броя договорни ипотеки, индивидуализирани в Молба за вписване рег.№ 4401/01.11.2016 г. Жалбоподателят поддържа, че определението е неправилно и необосновано. Прави оплакване, че съдът е приложил неправилно разпоредбата на чл. 16 ал. 4 ТЗ, вр. чл. 2 ал. 4 б. ”л” от Правилника за вписванията, като е направил буквален и стеснителен прочит на законовия текст, без да го тълкува систематично с разпоредбата на чл. 171 ЗЗД и без да съобрази сходната хипотеза на чл. 263и ал. 6, вр. чл. 263в ал. 1 и чл. 263г ал. 1 ТЗ. Излага доводи, че съобразно указанията в т. 6 от ТР №7/2012/ 25.04.2013 г. по тълк. д.№ 7/2012 г. на ВКС, ОСГТК за вписването на актове, които не се отнасят до индивидуално определени имоти, какъвто характер има договорът...