О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 223гр. София, 20.04.2017 година

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на десети април през две хиляди и седемнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА

АННА БАЕВА

като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева ч. т. д. № 684 по описа за 2017 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК.

Образувано е по частна касационна жалба на [фирма] - [населено място] чрез процесуален представител адв. В. А. В. срещу определение № 81 от 30.01.2017 г. по в. ч. гр. дело № 360/2016 г. на Габровски окръжен съд, с което е потвърдено определение от 09.11.2016 г. на Съдията по вписвания при Районен съд Севлиево, с което е отказано вписване по молба вх. № 4822/09.11.2016г. на удостоверения № 20160630101343/30.06.2016 г. и № 20160630101441/30.06.2016 г. на Агенция по вписванията за промяна на кредитора [фирма] като правоприемник на „А. Банка - клон България” К. по реда на чл. 15 ТЗ по партида на имота и по партида на длъжника към 103 броя договорни ипотеки, индивидуализирани в молбата за вписване.

Частният жалбоподател прави оплакване за неправилност на обжалваното определение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Релевира доводи, че въззивният съд е приложил неправилно разпоредбата на чл. 16, ал. 4 ТЗ във връзка с чл. 2, ал. 4, б. „л” от Правилника за вписванията като е направил буквален и стеснителен прочит на посочената правна норма, без да я тълкува систематично с разпоредбата на чл. 171 ЗЗД и без да съобрази сходната хипотеза на чл. 263в, ал. 1 и чл. 263г, ал. 1 ТЗ. Поддържа становище,...