Производство по чл. 288 ГПК.

Обжалвано е решение № 539/24.03.2016 на Софийския апелативен съд по гр. д. № 4226/2015, с което е потвърдено решение № 3802/02.06.2015 на Софийския градски съд по гр. д. № 4245/2009, с което е уважен предявеният иск по чл. 26, ал. 1, вр. с чл. 152 ЗЗД за прогласяване на нищожността договор за покупко-продажба на недвижим имот.

Недоволна от решението е касаторката Б. В. Б., представлявана от адв. Р. А. от САК, която го обжалва в срок, като счита, че въззивният съд се е произнесъл по процесуалноправният въпрос за задължението на въззивния съд да извърши доклад по делото, когато първоинстанционният съд не е направил такъв и по материалноправния въпрос за пороците на сделката, с която се прикриват действителните отношения между страните, нарушаващи забраната по чл. 152 ЗЗД, които (въпроси) са разрешени в противоречие с практиката на ВКС, основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Позовава се на противоречие и прилага съдебна практика.

Ответниците по жалбата К. Л. С. и К. С. С., представлявани от адв. Т. С. от САК, я оспорват, като са изразили становище за неоснователност и поддържат, че повдигнатите въпроси не са разрешени от въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС.

Недоволен от решението е и третото лице помагач [фирма], представляван от юрк. М. С., който го обжалва в срок, като счита, че въззивният съд се е произнесъл по процесуалноправните въпроси за задълженията на въззивния съд да разпредели доказателствената тежест и обсъди в мотивите на решението всички доказателства относно правно релевантните факти и по материалноправния въпрос за противопоставимостта на пороците на явната (по чл. 26, ал. 2 ЗЗД) и на прикритата (по чл. 152 ЗЗД) сделка на трети добросъвестни лица (които не знаят, какви са действителните правоотношения между страните), които (въпроси) са разрешени в противоречие с практиката на ВКС, решавани са противоречиво от съдилищата и са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 ГПК. Позовава се на противоречие и прилага съдебна практика.

Ответницата по жалбата Б. В. Б., представлявана от адв. Р. А. от САК, не я оспорва, като изразява становище за нейната основателност и счита, че касационното обжалване следва да бъде допуснато, тъй като повдигнатите въпроси обуславят изхода на делото и са разрешени в противоречие с практиката на ВКС.

Ответниците по жалбата К. Л. С. и К. С. С., представлявани от адв. Т. С. от САК, я оспорват, като са изразили становище за неоснователност и поддържат, че повдигнатите въпроси не са разрешени от въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС.

Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като констатира, че обжалваното решение е въззивно, както и че паричната оценка на предмета на делото пред въззивната инстанция не е под 5.000 лева, намира, че то подлежи на касационно обжалване.

Касационните жалби са подадени в срок, редовни са и са допустими.

За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че ищците К. и К. С. са съпрузи и са сключили два договора за заем с трето неучастващо по делото лице В. Т. Ж.. Първият договор е сключен на 11.03.2004 г. за сумата на 9.400 евро, връщането на която била обезпечена чрез учредяване на договорна ипотека върху собствения на ищците процесен недвижим имот. Вторият договор за заем е сключен на 16.03.2005 г., поради невъзможност да погасят задължението си по първия и е за сумата от 11.600 евро, като заемодателите са се задължили да върнат общо сумата 22.000 евро, след погасяване на която сума заемодателят се е задължил да заличи учредената в негова полза договорна ипотека. За обезпечаване връщането на сумата страните по договора за заем са се споразумели, ищците да прехвърлят собствеността върху собствен недвижим имот – апартамент, на трето лице, посочено от заемодателя (ответницата Б. Б.), която собственост ще им бъде върната след връщането на сумата по заема, като за изпълнение на това задължение страните по заемното правоотношение са определили като краен срок 25.07.2005 г. С договор за покупко-продажба от 16.03.2005 г., сключен с нотариален акт № ***, том *, рег. № ****, дело № 173/2005 на нотариус Б. Я., вписан в НК с рег. № ***, РС – София, ищците са продали на първата ответница Б. Б. процесния недвижим имот – апартамент № 5, находящ се в С.,[жк], [улица], [жилищен адрес] като изрично е посочено в договора, че той служи като разписка за предоставения от заемодателя на заемателите заем. Ответницата Б. Б. впоследствие е прехвърлила собствеността върху процесния имот на сестра си П. В. И. с договор за дарение от 25.05.2005 г. С договор за продажба от 26.07.2005 г. синът на ищците С. К. С. и неговата съпруга Д. А. Д. – С. – ответници по делото са закупили процесния имот от П. И., като им е отпуснат банков кредит от третото лице – помагач [фирма] в размер на 42.000 евро, за което върху имота е учредена договорна ипотека. Съдът е приел, че предявеният иск за прогласяване на нищожност на договора за покупко-продажба е основателен поради противоречието му със закона, а именно установената в чл. 152 ЗЗД забрана страните да уговарят предварително, че при неизпълнение на задължението, кредиторът ще стане собственик на вещта. Съгласно показанията на разпитаните по делото свидетели (съдът ги е приел за безпротиворечиви и взаимно допълващи се), които лично са присъствали на преговорите между страните, като свидетелят А. дори е закарал страните при нотариус за оформяне на сделката, като посочва, че там се подписали и документите за заема и някакво обратно писмо. От показанията им съдът е приел, че са установили еднозначно, че действителните отношения между ищците и В. Ж. са такива, каквито да посочени в договора за заем. Видно от приетата и неоспорена по делото съдебно-почеркова експертиза, подписът, положен под заемодател в договора за заем, е на В. Ж.. Съдът е приел, че се касае за хипотеза, при която ищците – заематели, са уговорили при сключване на договора за заем от 16.03.2005 г. със заемодателя Ж. начин на обезпечение, чрез прехвърляне собствеността на техен собствен недвижим имот на лице, посочено от заемодателя, с уговорката за обратното му изкупуване, след връщане на заема. Съдът е приел, че това е прикрито съглашение с уговорен предварително начин за удовлетворение на кредитора, различен от предвидения в закона, то предявеният иск е основателен, доколкото в случая е налице фидуциарна сделка, с която се прехвърля собственост, за да се създаде обезпечение на кредитора. Посочено е, че изложените доводи за наличие на симулативност в обстоятелствената част на исковата молба нямат отношение към правната квалификация на предявения иск, която се определя от съда, с оглед изложените твърдения и формулираното искане. Съдът е посочил, че в случая не се претендират последиците на договора за заем, поради което неприложима е и забраната по чл. 164, ал. 1, т. 3 ЗЗД, доколкото доказването на заемното правоотношение е с оглед разкриване на характера на съглашението да се обезпечи връщането на получен заем; да се заобиколи забраната на чл. 152 ЗЗД, поради което за установяване, че сделката е сключена в нарушение на чл. 26, ал. 1 ЗЗД са допустими всички доказателствени средства. По отношение на оплакването, че първоинстанционният съд не е направил доклад по делото, като не е указал на страните кои са релевантните за предмета на спора факти и не е разпределил тежестта за установяването им, въззивният съд е приел, че за събирането им не е настъпила преклузия, както и че първоинстанционният съд е дал възможност на всяка една от страните да ангажира доказателства (вкл. след провеждане на първото по делото съдебно заседание до приключване на съдебното дирене) а и доказателствени искания в хода на въззивното производство не са формулирани.

Касационното обжалване следва да бъде допуснато по повдигнатите материалноправни въпроси за пороците на сделката, с която се прикриват действителните отношения между страните, нарушаващи забраната по чл. 152 ЗЗД и за противопоставимостта на пороците на явната (по чл. 26, ал. 2 ЗЗД) и на прикритата (по чл. 152 ЗЗД) сделка на трети добросъвестни лица (които не знаят, какви са действителните правоотношения между страните).

Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение

ОПРЕДЕЛИ:

ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 539/24.03.2016 на Софийския апелативен съд по гр. д. № 4226/2015.

УКАЗВА на касатора [фирма], С. и му предоставя възможност в едноседмичен срок от връчване на определението да представи квитанция за внесена по сметка на Върховния касационен съд такса са разглеждане на касационната жалба в размер на 799, 80 лева.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.