Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на К. М. Ч. против решение № 3152 / 31.07.2013 год. по гр. д.№ 526 / 2013 год. на Благоевградски Окръжен съд, с което е потвърдено решение № 1453 / 19.04.2013 год., постановено по гр. д.№ 1226 / 2011 год. по описа на Районен съд Г. Д. Със същото е отхвърлен предявеният по реда на чл. 422 ал. 1 вр. с чл. 124 ал. 1 ГПК установителен иск, предявен от касатора против Д. В. К., за установяване вземане на ищеца към ответницата, на основание запис на заповед от 02.11.2009 год.,за сумата от 5 000 евро, в левова равностойност от 9 700 лева. Касаторът оспорва правилността на извода на въззивния съд, за нищожност на менителничния ефект, поради неточно и неясно определен в същия падеж на вземането, макар позовавайки се на термина „безусловно” в текста на същия, По начало твърди съществено нарушение на съдопроизводствените правила, поради прогласяване нищожност на основание, невъведено състезателно от ответницата и в преклузивния за това срок, Счита, че решението е в противоречие със задължителна съдебна практика.

Ответната страна - Д. К. – не е взела становище по касационната жалба,

Върховен касационен съд, първо търговско отделение констатира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден и допустим, подлежащ на обжалване съдебен акт.

За да се произнесе по допускане на касационното обжалване настоящият състав съобрази следното:

Вземането на ищеца е основано на запис на заповед, в текста на който е посочен изричен падеж на задължението - 30.09.2009 година. Ответницата е противопоставила формален довод за нищожност на записа на заповед, поради неясен падеж на задължението, позовавайки се на израз втекста на документа, че записа на заповед е платим „ срещу представянето му „, Първоинстанционният съд е отхвърлил иска, вменявайки в тежест на кредитора посочването и установяването на каузално основание за вземането, който довод не е възприет от въззивния съд, съобразно задължителна съдебна практика, Въззивният съд, обаче, е споделил за основателно възражението на ответницата за нищожност на ефекта, на основание чл. 486 вр. с чл. 536 ал. 1 вр. с чл. 535 т. 3 ТЗ, като е приел, че падежът на задължението е неясен, с оглед посочването на конкретна дата, а от друга страна - израза „ срещу представяне „, който въззивният съд е приравнил на падеж, определим „ на предявяване „, изрично отричайки тълкуване на уговорката като уговорен падеж на предявяване до определен краен срок – посочената конкретна дата като падеж,

В изложението по чл. 280 ал. 1 ГПК касаторът излага съображения по правилността на въззивното решение, формулирайки един единствен въпрос: Каузална или абстрактна сделка е записа на заповед и може ли да се приеме, че има точно определен падеж, при наличието на израза „ безусловно „? Въпросът е зададен във формално поддържаната хипотеза на чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК, както и неконкретизирано спрямо същия се сочи противоречие на въззивното решение с казуална съдебна практика - решение № 2828 / 15.07.2013 год. по в. гр. д.№ 497 / 2013 год. на Окръжен съд Благоевград.

Единствено формулираният правен въпрос е неотносим към фактическата и правна страна на спора и поначало безпредметен в първата си част, доколкото няма спор в характеристиката на записа на заповед като абстрактна сделка.Терминът „ безусловно „ в текста на ефекта, обаче, е относим към друг задължителен реквизит на ценната книга - по чл. 535 т. 2 ТЗ, а не към т. 3 – с липсата на който / ясен и точен падеж на задължението / въззивният съд е обосновал решението си, Следователно липсва правен въпрос по смисъла на т. 1 на ТР № 1 / 2010 год. по т. д.№ 1/ 2009 год. на ОСГТК на ВКС - включен в предмета на спора и отговор на който е обосновал решаващите изводи на въззивното решение.Дори да би бил формулиран относим към установения порок на ефекта правен въпрос, формалното позоваване на допълнителен селективен критерий по чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК не обосновава наличието му, съгласно т. 4 на ТР № 1 / 2010 год. по т. д.№ 1 / 2009 год. на ОСГТК на ВКС.Още повече, че по отношение действителността на ефекта, с оглед специфика в уговорения падеж, е налице задължителна съдебна практика, но касаторът не е обосновал противоречие със същата / напр. опр. № 776 ОТ 05.11.2010 год. по ч. т.д..№ 733 / 2010 год. на ВКС, ІІ т. о., определение № 146 от 23.03.2009 год. по ч. т.д.№ 125 / 2009 год. на ВКС, І т. о. ; опр. № 108 от 16.02.2012год. по ч. т..д. № 70 / 2012 год. на ВКС, ІІ т. о.,реш.№ 155 жт 07.11.2013 год. по т. д.№ 664 / 2012 год. на ВКС, І т. о. и др. /, Посочената казуална съдебна практика е неотносима към нищожност на ефекта на основание чл. 536 ал. 1 вр. с чл. 535 т. 3 вр. с чл. 486 ТЗ: разгледаните в решението релевирани пороци на записа на заповед са: неспазено изискване за безусловност на задължаването – чл. 535 т. 2 ТЗ, непосочена валута на задължението, несъставянето на текста на заповедта от издателя й, единствено подписал ефекта, материална подправка на документа, както и възражение за недоказаност на каузално правоотношение в обезпечение на което е издаден ефекта, какъвто извод не е мотивиран в обжалваното тук въззивно решение.

Водим от горното, Върховен касационен съд, първо търговско отделение

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 3152 / 31.07.2013 год. по гр. д.№ 526 / 2013 год. на Благоевградски Окръжен съд.

Определението не подлежи на обжалване,

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: