№ 533

София, 21 ноември 2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Р. Б. трето наказателно отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и първи ноември две хиляди двадесет и четвърта година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Н. Г.

ЧЛЕНОВЕ:Даниел Луков

Бонка Янкова

като изслуша докладваното от съдия Д. Л. ч. н.д. № 1016/2024 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството пред ВКС е образувано на основание чл. 44, ал. 1 НПК по повод повдигнат спор за подсъдност от Районен съд – Ихтиман с определение № 242/19.11.2024г. по чнд № 658/2024г.

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, трето наказателно отделение, намери следното:

П. Р. съд – Ловеч, на основание чл. 427 от НПК, е било образувано чнд № 999/2024г. по внесено от РП – Самоков предложение за прилагане на принудителна медицинска мярка по чл. 89, б. „в“ от НК спрямо В. А. А.. С разпореждане от 13.11.2024г., съдията-докладчик е прекратил съдебното производство и е изпратил делото на РС – Ихтиман по компетентност, след като е констатирал, че лицето има настоящ и постоянен адрес на територията на [населено място] и предвид разпоредбата на чл. 428 от НПК.

Пред РС – Ихтиман е било образувано чнд № 658/24г., производството по което е било прекратено с определение № 242 от 19.11.2024г. Повдигнат е спор за подсъдност между РС – Ихтиман и РС – Ловеч и делото е изпратено на ВКС за произнасяне по реда на чл. 44, ал. 1 от НПК. Мотивите на съда са свързани с установени данни за местонахождението на лицето, а именно ДСП – [населено място] и предвид характеристиките на производството по Глава тридесет и четвърта, раздел първи от НПК – „Прилагане на принудителни медицински мерки“.

Съгласно разпоредбата на чл. 428 от НПК предложението за прилагане на принудителни медицински мерки се разглежда от районния съд по местоживеене на лицето. В случая А. има постоянен адрес на територията на [населено място], но видно от материалите по делото, до 14.11.2024г. той се е намирал в СБАЛЛС към затвора – [населено място], след което е бил изписан и от тази дата е бил приведен в следствения арест в [населено място].

В принципен аспект този състав на ВКС споделя тезата на РС - Ихтиман, че понятието местоживеене по смисъла на чл. 428 от НПК не се покрива с понятията за „постоянен“ и „настоящ“ адрес по смисъла на Закона за гражданската регистрация, а се свързва с фактическото местоживеене на лицето. Това разбиране е последователно утвърдено в практиката на ВКС и е съобразено с бързината, с която се характеризира производството по чл. 427 и сл. от НПК. В конкретният случай, РС – Ихтиман би бил прав, че производството по делото следва да бъде разгледано от РС – Ловеч, ако лицето продължаваше да се намира в СБАЛЛС към затвора – [населено място], но с оглед на неговото изписване от лечебното заведение и привеждането му в следствения арест в [населено място], то компетентен да се произнесе по искането на РП – Самоков се явява именно РС – Ихтиман. Като един допълнителен аргумент в тази насока следва да се има предвид и обстоятелството, че изготвилия предложението за принудително лечение прокурор е съставил и постановление от 13.11.2024г., с което е прекратил воденото срещу В. А. наказателно производство по дп № 155/2024г. по описа на РП – Самоков, но в същото е пропуснал да се произнесе по реда на чл. 243, ал. 2 от НПК по въпроса за мярката за процесуална принуда, взета по отношение на обвиняемото лице.

Водим от горното и на основание чл. 44, ал. 1 от НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение

О П Р Е Д Е Л И

ВРЪЩА чнд № 658/2024г. по описа на Районен съд – Ихтиман за разглеждане от същия съд.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.