О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 540

гр.София, 25 ноември 2024 г.

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Р. Б. първо наказателно отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и пети ноември две хиляди двадесет и четвърта година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ХРИСТИНА МИХОВА

ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА БУКОВА

В. М.

като изслуша докладваното от съдия МИХОВА ч. н.д № 1019/2024 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството пред ВКС е образувано по реда на чл. 44, ал. 1 НПК по повод спор за подсъдност повдигнат от Окръжен съд – Бургас относно разглеждането на ч. н.д. № 1523/ 2024 г. по описа на същия съд.

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, след като прецени доводите, изложени в определенията на съдилищата, между които е възникнал спора за подсъдност и всички материали, приложени по делото, намери за установено следното:

Първоначално в Районен съд – Бургас е било образувано ч. н.д. № 4625/2024 г. по повод постъпило искане по чл. 5, ал.1, б. „в“ от Закона за европейската заповед за разследване /ЗЕЗР/, вр. с чл. 62, ал.6, т. 1 от Закона за кредитните институции /ЗКИ – неправилно изписано в искането като ЗКР/, изготвено от ОП – Бургас по дос. пр. № 304 ЗМ – 62/2004 г. по описа на РУ – Несебър. В същото искане е отразено, че то се прави във връзка с разследването на престъпление по чл. 249, ал.1 НК, за което е образувано посоченото досъдебно производство. С него се иска издаване на ЕЗР, по силата на която да бъде събрана информация от UAB REVOLUT BANK, със седалище Вилнюс, Р. Л. за данните и движението по сметките на конкретно лице, във връзка с нуждите на разследването.

С определение № 2744/12.11.2024 г. съдията – докладчик прекратил ч. н.д. № 4625/ 2024 г. по описа на РС – Бургас, като приел, че не е компетентен да се произнесе по искането, тъй като делата за престъпления по чл. 249, ал.1 НК са подсъдни на окръжен съд и следователно това бил съответният съд, компетентен да се произнесе по искането по чл. 5, ал.1, б. „в“ от ЗЕЗР. Счел е, че в конкретния случай компетентен да се произнесе по искането е Окръжен съд – Бургас и му изпратил делото за разглеждане.

След получаване на делото в ОС – Бургас е образувано ч. н.д. № 1523/2024 г. Съдията – докладчик след като се запознал с материалите по делото счел, че по силата на чл. 31, ал. 2 ЗЕЗР съдът постановява разкриване на информацията, представляваща банкова тайна, по реда на глава осма от ЗКИ. Приел е, че съгласно чл. 62, ал.6, т.1 от ЗКИ компетентен да се произнесе е винаги районният съд, без значение за какво престъпление се води разследването и че ОС – Бургас не е компетентен да разгледа делото. С оглед на това, с определение № 1248/18.11.2024 г. прекратил съдебното производство по делото и повдигнал настоящия спор за подсъдност.

При така изложените факти, настоящият съдебен състав намира, че компетентен да разгледа делото, по повод на което е повдигнат спорът за подсъдност, е Окръжен съд – Бургас, по следните съображения:

В глава ІІ на ЗЕЗР са посочени органите, които са компетентни да издават ЕЗР в Р. Б. Съгласно чл. 5, ал.1, т.1, б. „в“ от ЗЕЗР в досъдебното производство органът, който следва да издаде ЕЗР е съответният съд, когато единствен компетентен орган да разпореди извършването на действието по разследването в национален случай е съдът. Няма спор, че издаването на ЕЗР е поискано с цел събиране на информация, представляваща „банкова тайна“ по смисъла на чл. 62, ал. 2 от ЗКИ – факти и обстоятелства, засягащи наличностите и операциите по сметките на лице, което е клиент на банка - UAB REVOLUT BANK, със седалище Вилнюс, Р. Л. Съгласно чл. 62, ал. 6, т. 1 ЗКИ съдът може да постанови разкриване на сведенията по ал. 2 /представляващи „банкова тайна“/ по искане на прокурора, в случаите на чл. 31 от ЗЕЗР. Разпоредбата на чл. 62, ал.7 ЗКИ определя като компетентен да се произнесе по такова искане районният съд. Това е редът, който националното законодателство е предвидил, когато става въпрос за разкриване на „банкова тайна“ от банки или други небанкови финансови институции, намиращи се на територията на Р. Б. След като националното ни законодателство предвижда съд да се разпореди да бъде разкрита „банкова тайна“, то съгласно чл. 5, ал.1, т.1, б. „в“ от ЗЕЗРВ, поисканата от прокурора ЕЗР следва да бъде издадена от съд. Съгласно същата разпоредба, органът, който е оправомощен да издаде ЕЗР, е „съответният“ съд. Под „съответния“ съд следва да се разбира този, който е компетентен да разгледа делото по общите правила за родова и местна подсъдност, посочени в НПК. В конкретния случай престъпленията по чл. 249 НК, съгласно разпоредбата на чл. 35, ал. 2 НПК, са родово подсъдни на окръжния съд като първа инстанция, а доколкото престъплението е осъществено в съдебния район на ОС – Бургас /курорт „Слънчев бряг“, община Несебър/, местно компетентен, съобразно чл. 36, ал.1 НПК, е именно този съд.

Вярно е заключението на окръжния съдия, че в случаите на изключенията от общите правила за подсъдност законодателят посочва изрично в съответния специален приложим закон, кой е компетентният съд. Неправилно е счел обаче, че в настоящия случай законодателят е предвидил такова изключение и то се съдържа в разпоредбата на специалния закон – чл. 62, ал. 7, вр. с ал. 6, т.1 ЗКИ. Действително тези разпоредби предвиждат по исканията по чл. 31 ЗЕЗР, направени от прокурора, да се произнесе районният съд, но те са относими за случаите, в които постъпи ЕЗР, издадена от друга държава членка, която следва да бъде изпълнена в Р. Б. Тогава по искане на прокурора по реда на чл. 31 от ЗЕЗР районният съд, съгласно правилата на националното ни законодателство – чл. 62, ал. 6 и ал. 7 ЗКИ, ще се произнесе по допустимостта и основателността на издадената ЕЗР, доколкото изпълнението й ще е свързано с разкриване на „банкова тайна“ от банка или финансова институция, намираща се на територията на Р. Б. Този извод се налага като се съобрази мястото на разпоредбата на чл. 31 ЗЕЗР – глава ІV на ЗЕЗР „Особени правила за извършване на определени действия по разследването и други процесуални действия“. Внимателният прочит на разпоредбите от посочената глава ІV на ЗЕЗР налага извода, че визираните в нея правила регламентират правомощията и задълженията на компетентните български органи, които следва да изпълняват ЕЗР, издадена от друга държава членка на ЕС. Те не се отнасят за случаите, при които български съд издава ЕЗР, целяща извършване на действия по разследването в друга държава членка. В този смисъл неправилно окръжният съдия се е позовал на нормата на чл. 31 ЗЕЗР и чл. 62 ЗКИ, приемайки, че те определят районния съд като компетентен да издаде ЕЗР.

С оглед на изложеното и на основание чл. 44, ал.1 НПК, Върховният касационен съд, І – во наказателно отделение

О П Р Е Д Е Л И:

ВРЪЩА ч. н.д. № 1523/ 2024 г по описа на Окръжен съд – Бургас за разглеждане от същия съд.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.

Препис от определението да се изпрати на РС – Бургас за сведение.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.