ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 5476

гр. София 26.11.2024 година.

Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на 26.11.2024 (двадесет и шести ноември две хиляди двадесет и четвърта) година в състав:

Председател: Владимир Йорданов

Членове: Димитър Димитров

Хрипсиме Мъгърдичян

като разгледа докладваното от съдията Д. Д. гражданско дело № 4596 по описа за 2024 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 282, ал. 2 от ГПК.

С молба, инкорпорирана в касационна жалба с вх. № 24 809/01.10.2024 година, Т. С. В. е поискала да бъде спряно предварителното изпълнение на въззивното решение № 800/05.07.2024 година на Софийския апелативен съд, гражданско отделение, 7-ми въззивен състав, постановено по гр. д. № 3418/2023 година, с която е потвърдено първоинстанционното решение № 261 029/27.07.2023 година на Софийски градски съд, гражданско отделение, І-4 състав, постановено по гр. д. № 312/2021 година, с което по иск с правно основание чл. 227, ал. 1, б. „в“ от ЗЗД, предявен от Д. Б. В. срещу Т. С. В. е отменено извършеното от първата в полза на втората дарение на / идеална част от недвижим имот, а именно апартамент № , намиращ се в [населено място],[жк], ул. „“, бл. , вх. „“, ет. , с площ м2, заедно с мазе № , с площ м2, заедно с % идеални части от общите части на сградата и правото на строеж върху мястото, върху което е построена сградата, с идентификатор на апартамента по КК № , с идентификатор на сградата по КК № , находяща се в ПИ с идентификатор по КК № , обективирано в нотариален акт № , том, дело № 14 701/ 992 година на нотариус при Втори районен съд [населено място], като на основание чл. 227, ал. 5 от ЗЗД В. е осъдена да заплати на В. сумата от 83 850.00 лева, представляваща обезщетение за това, с което ответницата се е обогатила за сметка на ищцата, изразяващо се стойността на посочения по-горе имот, който В. с дарение, обективирано в нотариален акт № , том, рег. № , дело № година на Н. В.-нотариус с район на действие района на Софийския районен съд, вписана под № в регистъра на Нотариалната камара, е прехвърлила на трети лица, преди вписването на исковата молба по чл. 227, ал. 1, б. „в“ от ЗЗД, заедно със законната лихва върху сумата, считано от датата на предявяването на иска 02.06.2021 година до окончателното плащане.

Въззивното решение е било връчено Т. С. В. на 30.08.2024 година, като е обжалвано от нея с касационна жалба с вх. № 24 809/01.10.2024 година, която е подадена по пощата на 30.09.2024 година. С оглед на това и предвид чл. 62, ал. 2 от ГПК касационната жалба е подадена в предвидения в чл. 283 от ГПК преклузивен срок, поради което въззивното решение на Софийски градски съд не е влязло в сила и може да бъде спряно по реда на чл. 282, ал. 2 от ГПК, но само в частта му, с която е уважен иска по чл. 227, ал. 5 от ЗЗД. В останалата част, с която е уважен иска по чл. 227, ал. 1, б. „в“ от ЗЗД решението не подлежи на спиране. От текста на чл. 282, ал. 2 от ГПК е видно, че същата е предвидена като защита срещу подлежащи на изпълнение съдебни решения, т. е. такива, които се ползват с изпълнителна сила и представляват изпълнително основание по смисъла на чл. 404, т. 1 от ГПК. С такава сила се ползват осъдителните съдебни решения, като решение № 800/05.07.2024 година на Софийския апелативен съд, гражданско отделение, 7-ми въззивен състав, постановено по гр. д. № 3418/2023 година няма такъв характер в частта му относно иска по чл. 227, ал. 1, б. „в“ от ЗЗД. С него въззивният съд се е произнесъл по конститутивен иск и затова постановеното по отношение на него съдебно решение е конститутивно. Същото поражда действие от момента на влизането си в сила и от този момент се поражда търсената с контитутивния иск правна промяна. Затова постановените по конститутивните искове съдебни решения не подлежат на принудително изпълнение, поради което и не представляват изпълнително основание по смисъла на чл. 404, т. 1 от ГПК. Всичко това води до неприложимост на спирането на изпълнението по чл. 282, ал. 2 от ГПК по отношение на конситутивното съдебно решение. Евентуалното спиране на действието на конститутивните съдебни решения, би означавало вече породените от тях правни последици да бъдат премахнати и да не бъдат зачитани за определен период от време, което е недопустимо. Затова в частта му относно иска по чл. 227, ал. 1, б. „в“ от ЗЗД искането следва да бъде оставено без уважение.

В останалата си част предварителното изпълнение на въззивното решение на Софийския апелативен съд може да бъде спряно на основание чл. 282 от ГПК. Спирането по реда на чл. 282, ал. 2 от ГПК е приложимо по отношение на въззивните решения, които подлежат на предварително изпълнение по силата на чл. 404, т. 1, пр. 2 от ГПК, а именно осъдителните такива. В конкретния случай въззивното решение № 800/05.07.2024 година на Софийския апелативен съд, гражданско отделение, 7-ми въззивен състав, постановено по гр. д. № 3418/2023 година, в частта му, с която е уважен иска по чл. 227, ал. 5 от ЗЗД, е осъдително, поради което е налице първата предпоставка за допускане на исканото спиране. Същото обаче се допуска само след предоставянето на надлежно обезпечение от страна на касатора, което при парични вземания е в размер на присъдената сума-чл. 282, ал. 2, т. 1 от ГПК, а при исковете за вещни права е в размер на данъчната оценка на имота-чл. 282, ал. 2, т. 2 от ГПК. В случая Т. С. В. е трябвало да представи обезпечение в размер на 83 850.00 лева. Молителката не е представила доказателства за предоставено от нея надлежно обезпечение, поради което трябва да й бъдат дадени указания за това.

По изложените съображения Върховният касационен съд, гражданска колегия

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба, инкорпорирана в касационна жалба с вх. № 24 809/01.10.2024 година, с която Т. С. В. [населено място],[жк], ул. „“, бл. , вх. „“, ет. , ап. , с ЕГН [ЕГН] е поискали да бъде спряно предварителното изпълнение на въззивното решение № 800/05.07.2024 година на Софийския апелативен съд, гражданско отделение, 7-ми въззивен състав, постановено по гр. д. № 3418/2023 година в частта му, с която е уважен предявеният срещу нея иск с правно основание чл. 227, ал. 1, б. „в“ от ЗЗД.

УКАЗВА на „Т. С. В. [населено място],[жк], ул. „“, бл. , вх. „“, ет. , ап. , с ЕГН в едноседмичен срок от получаване на съобщението да внесе обезпечение по чл. 282, ал. 2 от ГПК в размер на 83 850.00 лева по сметката за обезпечения на ВКС и да представи доказателства за това.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател:

Членове: 1.