ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 5822

гр. София, 12.12.2024 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ТРЕТО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, IV СЪСТАВ, в закрито заседание на дванадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ж. Д.

ЧЛЕНОВЕ: А. Ц.

ДОРА МИХАЙЛОВА

като разгледа докладваното от съдия Михайлова ч. гр. д. № 4651 по описа за 2024 година, и за да се произнесе, взе предвид следното.

Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК.

Образувано е по частна касационна жалба на Г. В. В., чрез служебния му адвокат адв. Бл. З., срещу Определение № 489/29.07.2024 г. по ч. гр. д. № 364/2024 г. на Апелативен съд – В. Т. с което е потвърдено Определение № 439/28.02.2024 г. по гр. д. № 477/2023 г. на Окръжен съд - Плевен, с което е прекратено пред гражданския съд производството по предявения от Г. В. В. иск и делото е изпратено по подсъдност на Административен съд - Плевен на основание чл. 118, ал. 2 ГПК.

За да потвърди определението по подсъдността на първата инстанция, въззивният съд е приел, че предявеният от Г. В. срещу С. Ш. - надзирател в Затвора в [населено място] – осъдителен иск за обезщетение на неимуществени вреди се основава на твърдения за извършени от ответника незаконосъобразни действия в качеството му на служител към администрацията на затвора при и по повод изпълнение на службата му. В исковата молба ясно и конкретно били посочени нарушения на ЗИНЗС и на Правилника за прилагането му (чл. 84, ал. 2, т. 2 от ЗИНЗС, чл. 27в, ал. 4, ал. 5 и ал. 7 от ППЗИНЗС), относими към хипотезата на чл. 3, ал. 2 от ЗИНЗС – действия, уронващи човешкото достойнство на ищеца, пораждащи чувство на страх, незащитеност или малоценност. Апелативният съд се е позовавал на т. 8 от Тълкувателно постановление № 2/2014 г. на ГК на ВКС и Първа и Втора колегия на ВАС, в което е посочено, че: делата по искове за вреди от незаконосъобразни актове, действия и бездействия на органите по изпълнение на наказанията при и по повод изпълнение на наказанията лишаване от свобода са подсъдни на административните съдилища; че дейността на администрацията на затворите при или по повод изпълнение на наказание лишаване от свобода е свързана с упражняване на държавна принуда във връзка с изпълнение на наказанията, както и че тази дейност е административна и вредите от нея следва да се търсят по реда на чл. 1 ЗОДОВ. Въззивният съд е добавил, че съгласно чл. 285, ал. 1 и ал. 2 от ЗИНЗС искът за обезщетение се разглежда по реда на АПК, а компетентен да го разгледа е съответният административния съд по мястото на увреждането или по настоящия адрес на увредения, а въпросът за процесуалната легитимация на ответника да отговаря по така предявения иск следва да бъде разрешен от компетентния съд при преценка за редовността на исковата молба. Поради наличие на процесуален ред за защита правата на ищеца за неоснователни са приети доводите му за нарушение на правото му по чл. 2 от ГПК.

В изложението към частната касационна жалба се поддържа основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по въпроса носи ли физическо лице, което е на служба надзирател в затвор, деликтна отговорност по чл. 45 ЗЗД, ако с действията си е причинило неимуществени вреди на затворник, изтърпяващ наказание лишаване от свобода.

Поддържа се, че този въпрос е от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото.

Моли се обжалваното определение да бъде допуснато до касационно обжалване и като очевидно неправилно.

Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, намира, че частната касационна жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена в срока по чл. 275 ГПК, от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт - определение на въззивен съд, с което се потвърждава преграждащо определение на първата инстанция.

При посочените по-горе решаващи изводи на въззивната инстанция поддържаните от жалбоподателя предпоставки за допускане на касационен контрол не са налице.

Формулираният в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК от жалбоподателя въпрос не е с обуславящ за изхода на делото характер, видно от мотивите към въззивното определение. За да приеме, че компетентен да се произнесе по делото е административният съд, окръжният съд е обсъдил изложените в исковата молба твърдения за възникнал между ищеца, лишен от свобода, и държавен служител, надзирател в затвор, правен спор във връзка и по време на осъществяваните от последния действия по служба - действия по упражняване на държавна принуда. Дейността на специализираните органи по изпълнение на наказанията и всички действия по нейното осъществяване са административни. Независимо от избрания ред за обезщетяване на вредите от тази дейност - по реда на чл. 1 ЗОДОВ, чл. 284, ал. 1, вр. чл. 3 ЗИНС или чл. 101, ал. 1 и ал. 2 ЗДС, компетентен да се произнесе по допустимостта на предявения иск, а при извод за допустимост и по основателността му, е административният съд – арг. от чл. 1, ал. 2 ЗОДОВ, респ. чл. 285, ал. 1 ЗИНС.

Бланкетно поддържаното основание за селекция по чл. 280, ал. 2 ГПК също не се установява. Определението нито е явно необосновано при грубо нарушение на правилата на формалната логика, нито се основава на приложение на несъществуваща или отменена норма или на прилагане на правна норма в смисъл, противоположен на действителния.

Така мотивиран, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Определение № 489/29.07.2024 г. по ч. гр. д. № 364/2024 г. на Апелативен съд – В. Т.

Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.