Производството е по чл. 274, ал. 2, пр. 1, във връзка с ал. 1, т. 2, във връзка с чл. 248, ал. 3 ГПК.

Образувано е по частна жалба на ищцата Е. В. М. от [населено място] чрез процесуален представител адв. С. Е. С. срещу определение № 2384 от 16.07.2019г. по гр. дело № 5934/2018г. на Софийски апелативен съд, Гражданска колегия, 2 състав, с което е оставена без уважение молбата по чл. 248, ал. 1 ГПК, подадена от Е. В. М., за изменение на постановеното по делото въззивно решение № 1271 от 29.05.2019г. по същото дело в частта за разноските.

Частната жалбоподателка прави оплакване за неправилност на определението поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Поддържа становище, че съдът е следвало да начисли съответния размер ДДС върху присъденото адвокатско възнаграждение от 2 330 лв. по въззивната жалба, подадена от ищцата, при обжалваем интерес от 60 000 лв. Релевира доводи за неправилност на извода на въззивната инстанция за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение от 6 636 лв., като не е съобразено, че доколкото въззивната жалба, подадена от ответника, е отхвърлена изцяло и срещу нея е подаден отговор от ищцовата страна, то съобразно чл. 9, ал. 1 във връзка с чл. 7, ал. 2, т. 5 от Наредба № 1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения съразмерно с отхвърлената жалба на ответника /за сумата 100 000 лв./ на ищцата е следвало да бъде присъдено адвокатско възнаграждение в размер 4 236 лв. с включен ДДС. Моли определението да бъде отменено и вместо това ответникът да бъде осъден да й заплати допълнително сумата 4 306 лв., представляваща разликата между присъденото в размер 2 330 лв. и дължимото в размер 6 636 лв. с ДДС адвокатско възнаграждение, изчислено съразмерно с уважената част от исковата претенция.

Ответникът „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД, [населено място] чрез юрисконсулт Ц. Б. оспорва частната жалба, като излага съображения, че разноските, присъдени на ищцата, са определени правилно от въззивния съд, в съответствие с чл. 7, ал. 2 от Наредба № 1/09.07.20004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения и правната и фактическа сложност на делото.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като прецени данните по делото и становищата на страните, приема следното:

Частната жалба е допустима – депозирана е от надлежна страна в рамките на предвидения в чл. 248 ГПК преклузивен срок срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

За да остави без уважение молбата с правно основание чл. 248 ГПК, подадена от Е. В. М., за изменение на решение № 1271 от 29.05.2019г. по гр. дело № 5934/2018г. на Софийски апелативен съд в частта за разноските по повод адвокатското възнаграждение за въззивното производство, въззивният съд е приел, че на ищцата се дължат разноски върху сумата от 60 000 лв., представляваща допълнително присъдено обезщетение за неимуществени вреди вследствие частичната отмяна на първоинстанционното решение. Съдебният състав, съобразявайки правната и фактическа сложност на делото и релевираното от ответника възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение, е заключил, че дължимият на Е. В. М. адвокатски хонорар възлиза на 2 330 лв. на основание чл. 7, ал. 2 от Наредба № 1/09.07.20004г. за минималния размер на адвокатските възнаграждения.

Заявеното при условията на евентуалност искане за начисляване на съответния размер ДДС върху присъденото адвокатско възнаграждение е прието за неоснователно. Въззивният съд е изложил съображения, че регистрацията на адвокатското дружество по ДДС е ирелевантна, тъй като разноски се дължат на страната, която ги е заплатила. Изтъкнал е, че регистрацията по ДДС би имала значение, ако процесуалното представителство е извършено безплатно и хонорарът следва да се присъди на адвокатското дружество.

По отношение на претенцията на ищцата за присъждане на разноски и върху оставената без уважение въззивна жалба на ответното застрахователно дружество Софийски апелативен съд е посочил, че въззивното производство е единно и не се дължат разноски по отделни пера.

Определението на Софийски апелативен съд е неправилно.

Въззивното производство е образувано по въззивна жалба на ищцата Е. В. М. срещу първоинстанционното решение от 20.07.2018г. по гр. дело № 206/2017г. на Софийски градски съд, в частта, с която предявеният от нея иск по чл. 432, ал. 1 КЗ е отхвърлен за разликата над 140 000 лв. до 200 000 лв., и по въззивна жалба на ответника „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД срещу първоинстанционното решение в частта, с която искът по чл. 432, ал. 1 КЗ е уважен за разликата над 40 000 лв. до 140 000 лв. С решение № 1271 от 29.05.2019г. по гр. дело № 5934/2018г. въззивният съд след частична отмяна на решение от 20.07.2018г. по гр. дело № 206/2017г. на Софийски градски съд е осъдил „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД да заплати на Е. В. М. на основание чл. 432, ал. 1 КЗ допълнително сумата 60 000 лв. Въззивният съд е потвърдил горепосоченото първоинстанционно решение в останалата обжалвана част, с която ответното застрахователно дружество е осъдено да заплати на ищцата на основание чл. 432, ал. 1 КЗ сумата над 40 000 лв. до 140 000 лв. С определение № 566 от 30.10.2020г. по т. дело № 2851/2019г. на ВКС, ТК, Второ отделение не е допуснато касационно обжалване на решението на Софийски апелативен съд.

По аргумент на чл. 78, ал. 1 ГПК, претенцията на ищцата /въззивник по своята въззивна жалба и въззиваем спрямо въззивната жалба на ответното застрахователно дружество/ за разноски пред въззивния съд е основателна до размер на уважената част от нейната въззивна жалба спрямо обжалваемия интерес и до размер на обжалваемия интерес на ответника, чиято въззивна жалба е отхвърлена изцяло. Направените от ищцата разноски във въззивното производство за заплатено адвокатско възнаграждение възлизат на 6 636 лв. с ДДС. Съгласно договор за правна защита и съдействие № 270/08.05.2019г., адвокатското възнаграждение е уговорено за оказаната правна защита и съдействие във въззивното производство, т. е. за защита на страната в производството, чийто предмет е, както подадената от страната въззивна жалба, така и подадената от насрещната страна въззивна жалба.

Предмет на разглеждане във възивното производство, определен от подадените две въззивни жалби, е спорът по предявения иск за разликата над 40 000 лв. до 200 000 лв. Уважената въззивна жалба на ищцата е с обжалваем интерес от 60 000 лв., а отхвърлената въззивна жалба на ответното застрахователно дружество /потвърдената осъдителна част на първоинстанционното решение, обжалвана от ответника/ е с обжалваем интерес от 100 000 лв. Общият обжалван интерес във въззивното производство е 160 000 лв. Минималният размер на адвокатското възнаграждение при обжалваем интерес 160 000 лв., изчислен на основание чл. 7, ал. 2, т. 5 от Наредба № 1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, е 4 730 лв. /3 530 лв. + 2% от 60 000 лв., т. е. 1 200 лв./.

Съгласно разпоредбата на § 2а от ДР на Наредба № 1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения за регистрираните по ДДС адвокати дължимият ДДС се начислява върху възнагражденията по тази наредба и се счита за неразделна част от дължимото възнаграждение. Предвид тази разпоредба, върху минимално дължимото според Наредба № 1/09.07.2004г. възнаграждение следва да се прибавят и 20% ДДС, които се дължат на адвоката, съответно адвокатското дружество. Предоставените от процесуалния представител на ищцата адвокатски услуги съставляват облагаема възмездна доставка, като е без значение дали адвокатското възнаграждение е предварително заплатено или е определено от съда по предвидения в чл. 38, ал. 2 ЗАдв. ред. Затова при присъждане на възнаграждение за оказана правна помощ и съдействие от адвокат, преупълномощен по реда на чл. 71, ал. 1 ЗАдв. от регистрирано по ЗДДС адвокатско дружество, дължимото адвокатско възнаграждение следва да включва ДДС. Доколкото по делото са представени доказателства за регистриране на Адвокатско дружество „Г. и партньори“ по ДДС, няма пречка върху уговореното адвокатско възнаграждение да се начисли 20 % ДДС.Стелно минималният размер на адвокатското възнаграждение с включен ДДС възлиза на сумата в размер общо 5 676 лв.

Възражението на ответника за прекомерност на заплатеното от ищцата адвокатско възнаграждение е неоснователно. Уговореното и заплатено от ищцата възнаграждение в размер на 6 636 лв. с ДДС не се явява прекомерно, с оглед фактическата и правна сложност на делото.

Въз основа на изложените съображения настоящият съдебен състав счита, че обжалваното определение на Софийски апелативен съд е неправилно, поради което следва да бъде отменено и вместо него да се постанови друго - за изменение на въззивното решение, като се осъди „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД да заплати на Е. В. М. допълнително сума в размер 4 306 лв., представляваща разликата между направените разноски за въззивното производство /платено адвокатско възнаграждение за процесуално представителство пред Софийски апелативен съд/ в размер 6 636 лв. и присъдените 2 330 лв.

Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Р. Б, Търговска колегия, състав на Второ отделение

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение № 2384 от 16.07.2019г. по гр. дело № 5934/2018г. на Софийски апелативен съд, ГК, 2 състав и вместо това постановява:

ИЗМЕНЯ решение № 1271 от 29.05.2019г. по гр. дело № 5934/2018г. на Софийски апелативен съд в частта за разноските като ОСЪЖДА „Застрахователно акционерно дружество: ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД, с ЕИК[ЕИК], седалище и адрес на управление [населено място], [улица] да заплати на Е. В. М., с ЕГН [ЕГН] от [населено място], [улица] на основание чл. 78, ал. 1 ГПК допълнително сумата 4 306 лв. /четири хиляди триста и шест лева/, представляваща останалата част от направените разноски за въззивното производство - платено адвокатско възнаграждение за процесуално представителство пред Софийски апелативен съд по гр. дело № 5934/2018г. на Софийски апелативен съд, ГК, 2 състав.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.