Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на „Енерго-П. П“ АД, чрез пълномощника му адв. Н. Г. против решение № 180/11.02.2020 г. по в. гр. д. № 108/2020 г. на Варненски окръжен съд, с което като е потвърдено решение № 5593 от 10.12.2019 г., постановено по гр. д. № 9165/2019 г. по описа на Районен съд Варна, е уважен предявения от В. Д. Т. против ответника -касатор отрицателен установителен иск по чл. 124, ал. 1 ГПК, като е прието за установено между страните, че ищцата не дължи на ответника сумата от 7827, 34 лв., представляваща стойността на доставена, но неотчетена ел. енергия за периода от 11.05.2017 г. до 10.05.2018 г. по партида с кл.№ [ЕГН], аб. № [ЕГН] за обект на адрес: [населено място],[жк], [улица], за която сума е издадена фактура № [ЕГН] от 30.05.2019 г. и в тежест на ответника са възложени разноските по делото.

Върховният касационен съд, четвърто гражданско отделение констатира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу съдебен акт, който подлежи на касационно обжалване, тъй като е постановен по гражданскоправен спор, с цена на иска над 5 000 лв..

Касаторът обжалва решението на въззивния съд като поддържа неправилност на същото, поради нарушение на материалния закон и на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК. Поддържа се, че при постановяване на решението въззивният съд е допуснал нарушение на чл. 236, ал. 2 ГПК, като не е обсъдил възраженията и доводите, изложени във въззивната жалба. В нарушение на материалния закон, въззивният съд е приел, че към момента на установяване на неправомерното софтуерно въздействие върху процесния електромер, ПИКЕЕ не представляват приложим закон. Този извод е неправилен, тъй като към момента на проверката – 10.05.2018 г., са действали разпоредбите на чл. 48 до чл. 51 ПИКЕЕ, които са отменени едва с решение от 21.02.2018 г., постановено по адм. дело № 3879/2017 г. от петчленен състав на ВАС, обнародвано в ДВ, бр. 97/23.11.2018 г. Дори и да се приеме, че чл. 50 ПИКЕЕ е неприложим в случая, доколкото тази разпоредба не визира софтуерно вмешателство в електромера, то процесната сума се дължи на основание чл. 183 ЗЗД, тъй като в случая се касае до точно установено количество на реално потребена енергия, чието заплащане се дължи от абоната по силата на договора за покупко-продажба на ел. енергия, но съдът не се е произнесъл изобщо по този довод.

В изложението на касационните основания се поставят следните въпроси: 1/ Длъжен ли е въззивният съд да обсъди всички допустими и относими към предмета на спора доводи, твърдения и възражения на страните, както и всички събрани доказателства и 2/ След отмяната на чл. 1 до чл. 47 и чл. 52 до чл. 56 ПИКЕЕ с решение № 1500 от 06.02.2017 г., постановено по адм. дело № 2385/2016 г. на петчленен състав на ВАС, могат ли да се прилагат разпоредбите на чл. 48 до чл. 51 ПИКЕЕ, като се поддържа, че тези въпроси са разрешени от въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК – решение № 222 от 27.03.2018 г. по т. д. № 505/2017 г. на ВКС, II т. о. решение № 150/26.06.2019 г., постановено по гр. д. № 4160/2018 г. на ВКС III г. о. и решение № 124 от 18.06.2019 г. по гр. д. № 2991/2018 г. на ВКС, III г. о., а по отношение на втория въпрос поддържа, че е налице и основанието на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.

Ответната страна, чрез пълномощника си адв. С. е депозирала отговор на касационната жалба, в който оспорва доводите на касатора, като моли да не се допуска касационно обжалване на решението на Окръжен съд Варна.

За да уважи предявения отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, въззивният съд е приел, че съгласно нормата на чл. 83, ал. 1, т. 6 и ал. 2 ЗЕ, действаща към момента на извършване на проверката–10.05.2018 г., устройството и експлоатацията на електроенергийната система се осъществяват съгласно норми, предвидени в правила за измерване на количеството ел. енергия, регламентиращи принципите за измерване, начините и местата за измерване, условията и реда за тяхното обслужване, вкл. за установяване на случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена ел. енергия. Посочените правила са приети на основание чл. 83, ал. 2 ЗЕ от ДКЕВР, обн. ДВ, бр. 98 от 12.11.2013 г. и в тях е уреден реда и начина на извършване на проверки на измервателните системи от оператора на съответната мрежа и формалните изисквания при обективиране констатациите на установени случаи на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена ел. енергия - чл. 43, 44 и чл. 47 ПИКЕЕ отм. С решение от 06.02.2017 г. на ВАС по адм. Д.№ 2385/2016 г., обн. ДВ, бр. 15 от 14.02.2017 г. посочените разпоредби, наред с други, с изключение на чл. 48, чл. 49, чл. 50 и чл. 51, са отменени, поради което за оператора липсват разписани действащи правила, както за реда за извършване на проверките на измервателните системи с оглед установяване случаите на неизмерена и/или неточно измерена енергия, така и за оформяне на констатациите от установеното, като основание за преизчисление. Според въззивния съд предвидените в чл. 48-51 ПИКЕЕ хипотези на случаи и начини за извършване на преизчисление на количеството ел. енергия от операторите на съответните мрежи, предпоставят предхождащо ги правомерно установяване на конкретните случаи на неизмерване, неправилно и/или неточно измерване на ел. енергия. След като такива правила липсват поради отмяната им и не са приети нови към момента на извършване на проверката в обекта на ищеца, извършеното преизчисление на количеството ел. енергия за минал период въз основа на неправомерно установен случай на неточно измерване, се явява незаконосъобразно и съответно непротивопоставимо на потребителя. Изложени са изводи, че за уредбата на обществените отношения по преизчисляване на ел. енергия от оператора, меродавни са само тези правила по смисъла на чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ, които са намерили външен израз в приетите по установения за това ред и действащи към момента на установяване на неизмерването/ неточното измерване и след като към момента на проверката -10.05.2018 г. такива действащи правила липсват, липсва и основание за правото на доставчика да коригира сметките на потребителя за минал период, включително в хипотезата, когато корекцията е предвидена в отнапред установени от доставчика и задължителни за потребителя общи условия. В тази връзка за ирелевантна е приета и предвидената в ОУ възможност на доставчика да извършва периодични технически проверки на СТИ, доколкото в същите липсва и предвиден ред за уведомяване на клиентите при извършване на корекция на сметка съгласно правилата на чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ, както и установяването на случаи на неизмерване чрез метрологична експертиза.

Настоящият състав на четвърто гражданско отделение приема, че поставеният от касатора процесуалноправен въпрос е обуславящ за крайния изход на делото, но е разрешен от въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС, с което е осъществено основанието на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.

Вторият поставен въпрос не обуславя допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК, поради което ще бъде обсъден като довод за неправилност при решаване на делото по същество.

За касационното обжалване, касаторът дължи държавна такса в размер на 156, 50 лв. на основание чл. 18, ал. 2, т. 2 ТДТ, които се събират от съдилищата по ГПК.

Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на IV г. о. ОПРЕДЕЛИ:

ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 180/11.02.2020 г. по в. гр. д. № 108/2020 г. по описа на Варненски окръжен съд.

УКАЗВА на „Енерго-П. П“ АД в едноседмичен срок от получаване на препис от определението да представи в деловодството на касационния съд доказателства за внесена по сметка на ВКС държавна такса в размер на 156, 50 лв., като в противен случай касационната жалба ще бъде върната, а производството пред касационния съд ще бъде прекратено.

Делото да се докладва на председателя на IV г. о. след представяне на доказателства за внесена държавна такса за насрочването му в открито съдебно заседание.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: