Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК.

Образувано е по съвместна частна касационна жалба, подадена от И. Г. и Д. Г., и двамата граждани на Съединените американски щати, чрез процесуалния им пълномощник, срещу определение № 363 от 06.02.2020 г. по в. ч.гр. д. № 469/2020 г. по описа на Апелативен съд – София, с което е потвърдено определение от 18.10.2019 г., постановено в открито съдебно заседание по гр. д. № 4414/2018 г. по описа на Софийски градски съд, Гражданско отделение, І-23 състав, с което съдът е спрял производството по делото на основание чл. 229, ал. 1, т. 7 ГПК във връзка с чл. 624 КЗ и чл. 637 КЗ.

В частната касационна жалба се поддържат доводи за незаконосъобразност и неправилност на обжалваното определение поради постановяването му в нарушение на материалния закон, при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, с искане за неговото касиране. Частните касатори поддържат, че съдържанието на цитираните в мотивите на атакуваното определение закони – Законите за застрахователната и презастрахователната дейност и др. свързани въпроси, както и Законът за дружествата на Р. К, не е установено в съответствие с разпоредбите на чл. 43 и сл. КМЧП. Евентуално, считат, че разпоредбите на законодателството на Р. К не следва да се прилагат, тъй като последиците от тяхното прилагане са несъвместими с българския обществен ред по аргумент от чл. 45 КМЧП. Навеждат твърдения, че с формуляр за предявяване на вземане от 16.09.2019 г. и двамата са заявили своите претенции пред ликвидатора на дружеството-ответник, но и до настоящия момент липсвало произнасяне по тези претенции, поради което частните касатори не могат да получат търсената защита на правата си. Считат, че в качеството им на увредени лица се ползват от специална закрила, поради което спирането на производството по предявените от тях преки искове срещу застрахователя препятства установяването със сила на пресъдено нещо на вземанията им, накърнява неоправдано правата им, създава пречки да получат обезвреда и е в нарушение на принципа, уреден в чл. 2 ГПК.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК искането за допускане на касационно обжалване е основано на следните материалноправни и процесуалноправни въпроси, по отношение на които се твърди, че са включени в предмета на спора и са обусловили правните изводи на решаващия съд, а именно: 1. Относно преценката на съда за несъвместимост на последиците от прилагането на чуждото право по чл. 45, ал. 2 КМЧП и задължението на съда да не прилага чуждо право, когато прилагането му е несъвместимо с българския правен ред по чл. 45, ал. 1 КМЧП; 2. Относно начина на установяване на съдържанието на чуждото право по делото и приложението на правилата на чл. 43 и сл. КМЧП и 3. Относно задължението на съда на основание чл. 236, ал. 2 ГПК да обсъди оплакванията, доводите и възраженията на страните по предмета на спора.

Частните касатори обосновават приложното поле на касационното обжалване с позоваване на допълнителната предпоставка по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по отношение на първия и втория от формулираните в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК въпроси, които считат, че са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, и с допълнителния селективен критерий за достъп до касация по чл. 280, ал. 1, т. 1 по отношение на третия поставен процесуалноправен въпрос, решен според жалбоподателите в противоречие със соченото от тях решение № 151 от 30.07.2019 г. по гр. д. № 3044/2018 г. по описа на ВКС, III г. о.

Насрещната страна – Застрахователна компания „Олимпик“ АД, Р. К, [населено място], действаща чрез „Застрахователна компания Олимпик – клон България“ КЧТ, с ЕИК:[ЕИК], [населено място], както и конституираното на основание чл. 219 ГПК трето лице-помагач на страната на ответника в производството „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД, с ЕИК:[ЕИК], [населено място], не изразяват становище по жалбата.

В срока по чл. 276, ал. 1 ГПК становище за недопустимост на частната касационна жалба, липса на предпоставките за допускане на касационно обжалване, а по същество – за неоснователност на жалбата поради постановен от въззивния съд правилен съдебен акт, е изразено от „Застрахователна компания Л. И“ АД, с ЕИК:[ЕИК], [населено място], чрез процесуалния му пълномощник, конституираното на основание чл. 219 ГПК като трето лице-помагач на страната на ответника в производството.

Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:

Частната касационна жалба е процесуално допустима – подадена е от легитимирани страни, при спазване на преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК и е насочена срещу подлежащ на касационен контрол въззивен съдебен акт.

За да потвърди първоинстанционното определение за спиране на производството по делото, въззивният съдебен състав е съобразил, че производството пред Софийски градски съд се развива по предявени от настоящите жалбоподатели срещу застрахователя искове с правно основание чл. 226, ал. 1 КЗ отм. за присъждане на обезщетения за причинени им неимуществени вреди от ПТП, настъпило на 11.07.2013 г. Приел е за безспорно между страните, а и установимо от приобщените по делото писмени доказателства и извършена от състава служебна справка в ТРРЮЛНЦ, че на 30.07.2019 г. компетентният съд в Р. К е постановил решение за откриване на производство по ликвидация на „O. И. К“, което дружество извършва дейност на територията на Р. Б чрез „Застрахователна компания Олимпик – клон България“ КЧТ, и е назначил двама постоянни ликвидатори. Преценявайки този факт във връзка с разпоредбата на чл. 624, ал. 1 КЗ, според която решението за откриване на производство по ликвидация или по несъстоятелност на застраховател, получил лиценз в друга държава членка, поражда действие в Р. Б от момента, в който има действие в съответната държава членка, въззивният съдебен състав е заключил, че това решение е породило действие и в Р. Б от 30.07.2019 г. Приел е, че това разрешение е в съответствие и с установеното в чл. 274, § 2, б. „д“ от Директива 2009/138/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 25.11.2009 г. относно започването и упражняването на застрахователна и презастрахователна дейност, според която решението за откриване на производство за ликвидация на дадено застрахователно предприятие, производството за ликвидация и неговите последици са регламентирани от правото, приложимо в държавата членка по произход, в това число и действието и последиците от производството за ликвидация върху исковете, заведени от индивидуални кредитори. От тази връзка между националното и съюзното законодателство е изведено заключението, че в случая не е приложимо законодателството на Р. Б, а правото на Р. К и по-конкретно нормата на чл. 220 от Закон за дружествата на Р. К, според която, когато е постановено решение за откриване на производство по несъстоятелност или е назначен временен ликвидатор не може да бъде предявен иск или да бъде започнато производство или последното да бъде продължено, освен с разрешение на съда по несъстоятелността и при условия, при които той определи. Поради тези съображения въззивният състав е споделил крайния извод на първата инстанция, че в случая е налице пречка за развитието на производството, налагаща спирането му до развитието на процедурата по предявяване на вземанията на ищците пред ликвидаторите на ответника, и с оглед изхода на последната процедура – указания от съда по ликвидацията дали производството да продължи и при какви условия.

Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на атакуваното въззивно определение.

Първият правен въпрос не притежава характеристиката на обуславящ за изхода на делото, доколкото, както се поддържа и самите частни касатори, въззивният съд не е извършвал проверка за несъвместимост на последиците от прилагането на чуждото право с българския правен ред. Освен това, този въпрос е основан на доводи за дължима от българския съд защита и съдействие при определяне на справедливи обезщетения за неимуществени вреди по предявените преки осъдителни искове на ищците срещу застраховател, в случая - КЧТ в РБългария. В случая е безспорно обаче, че частните касатори – ищци за заявили своите претенции пред постоянните ликвидатори /синдици/ на OLIMPIC INSURANCE COMPANY LIMITED, назначени в производство по принудителна съдебна ликвидация поради неплатежоспособност /несъстоятелност/ с акт на Областен съд в [населено място], Р. К, по номер на иск6/2018 г., като твърдяната в частната касационна жалба липса на произнасяне по предявените вземания, не би могла да осуети приложението на чл. 637, ал. 1 ТЗ.

Въпросът, свързан с прилагане правилата на КМЧП относно начините за установяване съдържанието на чуждото право, също не удовлетворява основната селективна предпоставка. Действително, в мотивите към определението е отразено, че на съдебния състав е служебно известно съдържанието на правото на Р. К, касаещо производството по ликвидация и несъстоятелност на застраховател – Законите за застрахователната и презастрахователната дейност, както и Закон за дружествата. Решаващият правен извод обаче е основан на приложимата норма на чл. 220 от Закон за дружествата на РКипър, съгласно която при постановено решение за откриване на производство по несъстоятелност, не може да бъде предявен иск, или започнато производство, или последното да бъде продължено, освен с разрешение на съда и при условия, определени от него. Видно от книжата по в. ч.гр. д. № 721/2019 на САС, образувано във връзка с първоначално постановено от СГС определение за спиране на производството по делото, е, че е приложено извлечение от този закон, с превод на български език. Освен на посочената разпоредба, САС е основал крайния си правен извод и на чл. 274, §2, б.“Д от Директива 2009/138/ ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 25.11.2009 г. относно започването и упражняването на застрахователна и презастрахователна дейност, транспонирана в националното ни законодателство - в нормата на чл. 624 КЗ. Частните касатори не са поставили въпрос, свързан с действието на решението за откриване на производство по ликвидация или по несъстоятелност на застраховател, получил лиценз в друга държава членка, нито въпрос, който да касае конкретното основание за спиране на образуваното пред Софийски градски съд исково производство.

Процесуалноправният въпрос относно приложението на чл. 236, ал. 2 ГПК, е принципно важен за всяко дело, но в случая липсват данни за отклонение от задължителната и константна практика на ВКС за задължението на въззивния съд да прецени релевантните факти и доводите на страните, което е видно от съобразителната част към определението.

Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 363 от 06.02.2020 г. по в. ч.гр. д. № 469/2020 г. по описа на Апелативен съд – София.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: