Производството е по реда на чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба от страна на пълномощника на Г. С. М. [ЕГН] срещу решение № 1641 от 03.07.2019 г. на Софийски апелативен съд по гр. д. №817/2019 г., в частта, с което е потвърдено първоинстанционното решение от 09.11.2017 г. по гр. д. № 7079/2017 г. на СГС, в частта, с която е бил отхвърлен искът на същата срещу ЗАД“Армеец““ АД-София, за присъждане на застрахователно обезщетение в хипотезата на чл. 432 ал. 1 от КЗ за разликата между 25 000 лева до 120 000 лева, за претърпени болки и страдания смъртта на дъщерята й С. Й. в резултат на пътно-транспортно произшествие /ПТП /, настъпило на 20.03.2017 г.

В касационната жалба се навеждат оплаквания за неправилност на въззивното решение, относно преценка на размера на обезщетението.

В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване жалбоподателят сочи, че правните въпроси от значение за спора са решени в противоречие със задължителната практика на ВКС– основание за допускане до касация, съгласно чл. 280 ал. 1, т. 1 ГПК и с оглед очевидна неправилност.

Ответникът по касационната жалба не изпраща писмен отговор.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като констатира, че решението е въззивно и цената на иска е над 20 000 лева намира, че касационните жалби са допустими, редовни и подадени в срок.

Въззивният съд е приел, че в следствие на ПТП на посочената дата виновно причинено от водача на лек автомобил „ФОЛКСВАГЕН ПОЛО“ с рег. [рег. номер на МПС] - А. Х., чиято ГО на водач на МПС е била застрахована от ответното застрахователно дружество, е причинена смъртта на С. И. на 71 години-дъщеря на ищцата. Пострадалата се е движела в пътната лента като пешеходка, когато е забелязана от водача, която е намалила скоростта от 80 км. ч. до 65 км. ч. по време на удара. Последният е настъпил на около 1, 2-1, 5 м. вляво от десния край на пътното платно. Липсват категорични доказателства, че И. е предприела внезапно пресичане на пътното платно от ляво надясно. Според съда от механизма на произшествието е ясно наличието на съпричиняване на вредоносния резултат до Ѕ от поведението на пострадалата-движение по пътното платно на около 1 м. до 1, 5 м. от десния край, без което не би настъпил сблъсък с автомобила. При преценка на размера на неимуществените вреди на ищцата/на 94 г./ от смъртта на нейната дъщеря /на 71 г./ е обстоятелството, че последната е била настанена от 1971 г. в „Дом за възрастни хора с умствена недостатъчност-гр.Баня“ и от тогава в продължение на повече от 40 години контактите на майката с дъщерята са били редки/последно са се виждали през 2015 г./, Според показанията на свидетелите ищцата е приемала сравнително спокойно/“философски“/ смъртта на пострадалата. По изложените обстоятелства, съдът е счел за справедливо обезщетение в размер на 50 000 лева, редуцирано с 50 на сто, поради описаното поведение на самата пострадала, допринесло съществено за настъпването на ПТП и в резултат-нейната смърт.

В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване жалбоподателят сочи наличие на хипотезата на очевидна неправилност на обжалваното решение по смисъла на чл. 280 ал. 2 ГПК. Според определение на ВКС,Второ т. о.№ 97/02.02.2018 г., постановено по ч. т.д. № 221/18, за да е налице очевидна неправилност на обжалвания съдебен акт, като предпоставка за допускане на касация, е необходимо неправилността да е съществена до такава степен, че същата да може да бъде констатирана от съда, без реална необходимост от анализ или съпоставяне на съображения за наличието или липсата на нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила или необоснованост, Като квалифицирана форма на неправилност очевидната неправилност е обусловена от наличието на очевидно тежко нарушение на закона/приложен несъществуващ закон или приложена норма в нейния обратен смисъл/ или явна необоснованост, довели от своя страна до постановяване на неправилен, подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. Като такива, в случая, се навеждат оплаквания за неправилна преценка на конкретните фактори, от които съдът се ръководи при определяне на размера на обезщетението по чл. 52 ЗЗД и необоснован извод за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалата. По изложените съображения, същите не попадат в обсега на законовото понятие „очевидна неправилност“,визирана от законодателя като основание за допускане до касация.

На второ място в изложението на основанията за допускане до касационно обжалване, от страна на жалбоподателката се сочи като обуславящ изхода по спора въпрос, този за задължението на съда да обсъди всички обстоятелства относно критериите при определяне по справедливост на обезщетение за неимуществени вреди.Твърди се противоречие в отговора на въпроса от страна на въззивния съд в обжалваното решение със задължителната практика на ВКС - ППВС 4/68 Така посоченият въпрос не се явява обуславящ изхода по конкретния спор, тъй като се основава на оплаквания за непълно обсъждане на доказателствата от съда, каквито, видно от гореизложеното, не са допуснати от страна на съда. Следва да се има в предвид, че фактическите и правни изводи на съда, както относно механизма на настъпване на ПТП, така и по отношение на психическата реакция на ищцата, се основават на съвкупната преценка на всички събрани доказателства.

С оглед гореизложеното не е налице основание за допускане на касация.

С оглед изложеното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 1641 от 03.07.2019 г. на Софийски апелативен съд по гр. д. №817/2019 г в обжалваната част.

Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.