Производството е по чл. 288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на М. Л. Ж., понастоящем изтърпяващ наказание „доживотен затвор“ в Затвора - Варна, чрез адв. М. К., срещу решение № 1466/09.12.2019г по в. гр. дело № 1818/2019г. на Окръжен съд-Варна, с което е потвърдено решение №2881 от 26.06.2019г на Варненски районен съд. По същество е отхвърлен иск на касатора срещу Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ с правно основание чл. 71, ал. 1, т. 1 т. 2 и т. 3 ЗЗДискр. за признаване за установено, че ответникът е осъществил дискриминационно третиране /нарушение на чл. 4 ЗЗДискр/. спрямо ищеца като изтърпяващ наказание „доживотен затвор.“ в Затвора-Варна, спрямо лицата изтърпяващи същото наказание в Ц. С. З и Затвор-Варна, при осъществяване проверките на хранителни пратки на 05.04.2014г. Предназначена за него пратка храна е била разопакована по повод проверка, след което му е била предадена във вид, негоден за съхранение и консумация. Предявен е също така иск за обезщетение за неимуществени вреди в размер на 24999лв и имуществени вреди в размер на 1 лв.

На свой ред Варненски окръжен съд е изтъкнал, че не са установени извършени спрямо ищеца дискриминационни действия, изразяващи се в по - неблагоприятно третиране в сравнение с останалите лица в същото положение по признак, посочен в чл. 4, ал. 1 ЗЗДискр., що се отнася до хранителните пратки и проверката им за сигурност във Варненския затвор.Дори да е имало нарушение при обработката и третирането на хранителни продукти при проверката на 05.04.2014г от служители на надзорния състав на администрация, за което ищецът е подал оплакване, действията им не може да се окачествят като пряка или непряка дискриминация, предвид личността, имущественото положение, вида изтърпявано наказание включително. По делото е установено, че в Затвора -Варна няма скенер, с който да се извършва проверката на пратките Действала е инструкция и заповед на Началника на затвора проверката да се извършва чрез разрязване, разопаковане и оглеждане, редът е установен за всички изтърпяващи наказание лица и близките им, които са уведомяват за проверката. Съгласно събрани гласни доказателства, някои затворници са получавали храната си нарязана, други не, но третирането на ищеца е било идентично с това на повечето лица, получаващи хранителни пратки. Въззивният съд е изтъкнал индициите за неизпълнение на нормативно установени задължения от длъжностни лица, нарушения на установения ред и процедура, за което са свидетелвствали и взетите в последствие дисциплинарни мерки спрямо служители, Решаващо е изтъкнато, че различията при осъшествяване на проверка на внесена отвън храна и продукти във Варненския затвор, в сравнение с други затвори като например ЦСЗ, разпорагащ със скенер, не може да се интерпретира като проява на неравнопоставено отношение по защитен от закона признак по смисъла на чл. 4 ал. 1 от ЗЗДискр. и не свидетелства за нарушение, което да е дискриминационно.

В касационната жалба е изтъкната незаконосъобразност на решението. В изложение от адв М. К. от ВАК, при позоваване на основанието по чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК са формулирани два въпроса:

Лишените от свобода, осъдени на доживотен затвор и на доживотен затвор без замяна, настанени в ЗПС в различни пенитерциарни заведения, могат ли да бъдат субекти на сравняване при твърдения за неравностойно третиране, да са налице сравними сходи обстоятелства при сравняване на лишен от свобода осъден на доживотен затвор, изтърпяващ наказание в ЗПС в един затвор и лица осъдени на доживотен затвор настанени в ЗПС в други пенитенциарни заведения. При наведени твърдения за наличие на разлика в третирането на лишени от свобода относно условията за изтърпяване на наказанието с оглед предоставяне на различни условия за проверка на хранителните пратки на ищеца спрямо останалите лишени от свобода, изтърпяващи наказанието си в затворите [населено място] и [населено място], изпълнено ли е условието на чл. 6 ЗЗДискр и обръща ли се доказателствената тежест по смисъла на чл. 9 ЗЗДискр.

Защитата изтъква и очевидна неправилност на решението, тъй като изводите на съда са в нарушение на логически правила, в грубо несъответствие с данните на сетивното възприятие.

Постъпил е отговор от Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“,чрез ю. к С.. Правилен е извода, че не се установява по - неблагоприятно третиране. В затвора [населено място] липсва скенер за извършване на проверките, но това не е тенденциозно спрямо ищеца. Ищецът е бил поставен наравно с останалите затворници при проверките, осъществявани по един и същи начин при всички, респ при повечето от затворниците, няма разлика в третирането.

След преценка Върховен касационен съд, ІІІ гр. отделение счита, е не е налице основание за допускане на решението до касационно обжалване,

Въпросите имат установен отговор в практиката на ВКС,даден при тълкуване на понятието “пряка и непряка дискриминация” и “равенство в третирането”,в частност на лишените от свобода с доживотна присъда, включително при оценка на неравностойно третиране по признак „лично положение”, което в случая е преценено решаващо от въззивния съд с оглед твърденията на ищеца и установените факти, Въпросът кои са сравнимите обстоятелства във връзка с признаците на дискриминация на основа лично положение при по-неблагоприятно третиране на изтърпяващ наказание „доживотен затвор” също е намерил отговор в практиката на ВКС, който отговор е обвързан с конкретност относно личното качество и дискримационния признак (реш. №3/2013г. по гр. д № 534/2012г ІV ГО на ВКС).По-неблагоприятно третиране на лице на основата на признаците по чл. 4, ал. 1 ЗЗДискр. следва да се преценява в сравнение с начина по който се третира, било е третирано или би било третирано друго лице при сравними сходни обстоятелства.Според пар. 1т. 8 ДР ЗЗДискр. изразът „на основата на признаците по чл. 4 ал. 1”,и неговото тълкуване в установнената практика на ВКС /реш. № 224/2012 по гр. д №777/2011г 4-то. Г.о/,означава на основата на действителното, настояще или минало, или предполагано наличие на един или повече от тези признаци у дискриминираното лице или у лице, с което то е свързано, или се предполага, че е свързано, когато тази връзка е причина за дискриминацията. Съгласно чл. 6 ЗЗДискр. забраната за дискриминация действа спрямо всички при упражняването и защитата на предвидените в Конституцията и законите на Р. Б права и свободи. Изтърпяващите наказание доживотен затвор не са извън кръга лица, защитени от закона и не това е обусловило отхвърлянето на иска в случая, а изследваната в частност връзка на твърдението за неблагоприятно тертиране, с признаците в чл. 4, ал. 1 ЗЗДискр. Законът цели установяване и санкциониране на всяко поставяне в неравностойно положение според признаците, изброени в разпоредбата на чл. 4, ал. 1 ЗЗДиск. или на всякакви други признаци, установени в закон или в международен договор, по който Р. Б е страна. /реш.№ 231/2010г по гр. дело № 204/2009г. на ІV г. о, реш. № 244/2012г по гр. дело № 777 за 2011г на ІV г. о, реш. № 85/2016г на ІV г. о на ВКС и др/. Обжалваното въззивно решение е съобразено с изтъкнатата съдебна практика на ВКС, свързана с приложното поле на ЗЗДискр. За да е налице дискриминация, трябва да бъде установено не само по-неблагоприятното третиране, но и това че същото се дължи на някой от защитените признаци по чл. 4, ал. 1 от ЗЗДискр.,в който смисъл е реш. № 153/2010г по гр. д № 6/2009 ІІІ г. о, реш. № 85/2016г на ІV г. о на ВКС, реш.№3/2013г по гр. д № 534/2012 ІV г. о и др.

Според устанената практика, критерии за сходно фактическо положение (сравними сходни обстоятелства) при лишени от свобода от определена група с оглед личностните им качества - при наличието на наказание “доживотен затвор” или“доживотен затвор без замяна” е: това което е относимо за едно лице, да е относимо и за всички лица. Подходът при установяване на нарушения по ЗЗДискр. е сравнителен, но изтъкнатите във въпросите на касатора сравнения няма да до доведат до друг решаваща извод относно връзката между третирането на ищеца признаците, изброени в разпоредбата на чл. 4, ал. 1 ЗЗДискр. Решаващо приетото от въззивния съд е при отчитане на факта, че условията за проверка на хранителните пратки в затвора в [населено място] не са диференцирани от това каква присъда излежават затворниците, а са били еднакви за тях. Отговорът на въпросите няма да промени извода, че признаците на пряка или непряка дискриминация липсват. Както е посочил и въззивния съд, дори в случая на 05.04.2014г да е имало нарушение на реда за проверка и действащи инструкции от страна на служители, проверявали донесени за ищеца продукти по начин, направил ги нетрайни или негодни /за което съдилищата приемат, че са налице индиции/, предприети са били дисциплинарни мерки и е сезирана прокуратурата.Не се установява обаче поведението и действията на служител във връзка с проверката на хранителните пратки, занижило годността на продуктите за употреба, да са били дискриминационни съгласно установените в чл. 4 ЗЗДискр признаци. Обстоятелството че в други пенитерциарни заведения в страната проверката на внасяни от посетители при свиждане хранителни продукти/пратки се е извършвала със скенер, при което се избягва накърняване на целостта им, не е от естество да обоснове друг извод по отношение на дискриминационен признак, след като Затвор - Варна технически не е оборудван със скенер за видеопроверка, а се разчита единствено на визуална проверка от служителите на ПОС.

Ето защо първият от формулираните въпроси не е с обуславящо значение. Следва да се добави, че обосновката на пряка или непряка дискриминация въз основа на лично качество/признак по смисъла на чл. 4, ал. 1ЗЗДискр. при изтърпяване наложеното на ищеца наказание „доживотен затвор“,чрез съпоставяне по начина, изложен във въпроса, е отречено в практиката на ВКС предвид реш. № 244/2012г по гр. д № 777/2011г на ВКС ІV г. о, Неравно третиране защитата на касатора обосновава с абстрактно сравнение, каквото е съпоставянето на условията по организация на една и съща услуга, или дейност, в друг затвор. По-неблагоприятно третиране на лишени от свобода в зависимост от това в кое затворническо заведение изтърпяват наказанието си не е сред предвидените в чл. 4 ал. 1 от ЗЗДискр. или в друг закон признаци, то не представлява дискриминация по признак лично /при установяване във всеки конкретен случай на обективен, същностен за личността белег, позволяващ да бъде прилаган еднакво/ или обществено положение.

Въпросът за доказателствената тежест също е изяснен в практиката на ВКС с оглед прилатането на чл. 9 ЗЗДискр. Съответно на установената практика въззивният съд е подходил и при разпределянето на доказателствената тежест по делото, Ищецът е длъжен да докаже фактите, въз основа на които може основателно да се предположи, че той е жертва на дискриминация. Само тогава законът възлага доказателствената тежест на ответника да установи обратното, а именно, че правото на равно третиране на ищеца в конкретния случай не е нарушено. Неизпълнението от страна на ищеца на възложената му от закона доказателствена тежест е достатъчно основание за постановяване на отхвърлителен резултат по предявения иск/реш.№ 1002/2010 г, по гр. д. № 3800/2008 г ІV г. о, реш № 115/02.08.2012 г, по гр. д. № 626/2012 г ІV г. о, реш. № 62/19.06.2014 г., по гр. д. № 3920/2013 г ІV г. о, реш№ 153/14.06.2010 г, по гр. д. № 6/2009 г ІІІ г. о. на ВКС/, а доказването провеждано от ответника, не включва сравняването на условията на други затвори в страната /реш. № 244/2012г по гр. д № 777/2011г на ВКС ІV г. о/

В обобщение, не е отговорено на изискването за обосновка по чл. 280, ал. 1 т. 3 ГПК в указана с приемането на ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК насока и при двата формулирани въпроса,

Не е налице и посоченото основание по чл. 280, ал. 2 предл трето ГПК Като съобразено с установената съдебна практика на ВКС по пригагането на процесуалния и материален закон, обжалваното въззивно решение не е очевидно неправилно.

С оглед гореизложеното Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛИ:

Не допуска до касационно обжалване на решение № 1466/09.12.2019г по в. гр. дело № 1818/2019г. на Окръжен съд-Варна

Определението не подлежи на обжалване

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.