№ 759

София, 10.11.2020г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Р. Б, Трето гражданско отделение в закрито заседание на трети ноември през две хиляди и двадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: М. П. Ч: И. П. М РУСЕВА

като изслуша докладваното от съдия Папазова гр. д.№ 2458 по описа за 2020г. на ІІІ г. о. и за да се произнесе взе пред вид следното:

Производството е с правно основание чл. 288 от ГПК.

Образувано е въз основа на подадената касационна жалба от П. В. М. от [населено място], чрез процесуалния представител адвокат В. против въззивно решение № 2341 от 25.10.2018г. по в. гр. д. № 1788 по описа за 2019г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено решение от 25.02.2019г. по гр. д.№ 12425/2017г. на СГС,в частта с която е отхвърлен предявения от него иск за разликата над 36лв. до претендираните 30 000лв., на основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, дължими поради неизпълнение на задължението от страна на „Ню Геимс“ООД София за изплащане на печалба, ведно с обезщетение за забава, считано от датата на предявяване на иска.

Жалбата е подадена в срока по чл. 283 от ГПК и е срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение. За да се произнесе по допустимостта й, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение прецени следните данни по делото:

Въззивният съд е приел предявения иск с правно основание чл. 79 ЗЗД, вр. чл. 47 от ЗХ (ЗАКОН ЗА ХАЗАРТА) за недоказан поради липса на ангажирани доказателства, установяващи наличие на неизпълнено задължение от ответната страна. Прието е за установено, че в представените от ищеца талони по делото /съобразно номерата, отразени в таблицата, по която е работил експерта по назначената по делото експертиза/ не съдържат материализирани други печалби освен присъдената сума в общ размер от 36лв., по всички съдържащи се в тях лотарийни игри. Представените талони не съдържат печалба, за която да е възникнало задължение да бъде изплатена от организаторът на хазартни игри.

В представеното изложение, касаторът се позовава на основанието за допустимост по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по следните процесуалноправни въпроси: 1.Длъжен ли е въззивният съд служебно да събере доказателства – при въведено оплакване за процесуално нарушение, изразяващо се в недопускане на съдебно-техническа експертиза?, 2. При въведено оплакване във въззивната жалба за допуснато от първата инстанция процесуално нарушение, довело до неизяснена фактическа обстановка и необосновани изводи, следва ли въззивният съд да събере доказателства?, 3. Длъжен ли е съдът да даде изрични указания на страните, при изрично оплакване за допуснато от първата инстанция процесуално нарушение? и 4. В кои случай въззивният съд се произнася по правилността на установената от първата инстанция фактическа обстановка и какви са неговите правомощия и задължения? Твърди противоречие с ТР №1 по т. д.№ 1/2013г. на ОСГТК на ВКС. Отделно, касаторът се позовава и на очевидна неправилност на постановения въззивен акт.

Срещу подадената касационна жалба е постъпил отговор от „Ню Геимс“ ООД София, чрез процесуалния представител адвокат К., с който се оспорва както допустимостта й поради липса на посочените специални основания за допустимост, така и нейната основателност.

Имайки пред вид гореизложените мотиви и след преценка на наведените от касатора специални основания за допустимост, настоящият съдебен състав счита, че не са налице хипотезите на чл. 280, ал. 1, т. 1 и ал. 2, изр. последно ГПК и по поставените въпроси, касационно обжалване не следва да се допуска. Съображенията:

Както е посочено в т. 1 от мотивите на ТР №1 по т. д.№ 1/2013г. на ОСГТК на ВКС, служебният контрол за правилност по принцип следва да бъде отречен. Този извод следва от чл. 269, изр. 2 ГПК, предвиждащ че извън проверката за валидност и допустимост въззивният съд е ограничен от посоченото в жалбата. Изключението е при допуснато нарушение на императивна материалноправна норма, което може да бъде констатирано като порок и без да е било изрично заявено като основание, но настоящата хипотеза не е такава. Затова и доколкото в случая законът не възлага на съда служебно да следи за интереса на някоя от страните в процеса, на първият и вторият от поставените от касатора въпроси следва да се отговори отрицателно. В случая не е било въведено оплакване за допуснато процесуално нарушение /само е споменато, че съдът не е допуснал тройна експертиза по задачите на единичната/, но дори и да е въведено подобно оплакване, когато не е направено искане за ангажиране на конкретно доказателство, в хипотеза като настоящата, в която съдът не следи служебно за интереса на страна в процеса, въззивният съд не дължи служебно събиране на доказателства, които евентуално да установят основателността на твърдението за допуснато процесуално нарушение. Даване на изрични указания на страните съдът дължи само в хипотеза на допуснати от първата инстанция процесуални нарушения във връзка с доклада на делото /каквито в случая не се твърдят/, като тези указания са относно възможността на страните да предприемат тези процесуални действия по посочване на относими за делото доказателства, които са пропуснали да извършат в първата инстанция поради отсъствие, непълнота или неточност на доклада и дадените указания, което по смисъла на чл. 266, ал. 3 ГПК е извинителна причина за допускането на тези доказателства за първи път във въззивното производство. В този смисъл и третият поставен от касатора въпрос не обосновава основание за допускане на касационно обжалване.

По четвъртия поставен въпрос, следва да се посочи, че въззивният съд се произнася по правилността на установената от първата инстанция фактическа обстановка само съобразно заявеното в жалбата. Когато се оспорва правилността на правните изводи по съществото на спора, без да са направени конкретни искания по доказателствата, въззивната инстанция като инстанция по същество дължи проверка, като извърши самостоятелна преценка относно необходимостта от ново установяване на факт и дали доказването на този факт е извършено в нарушение на съдопроизводствените правила. Когато съдът прецени, че страната, която носи доказателствената тежест за установяване на съответния факт не го е установила по съответния ред и не е налице процесуално нарушение на първата инстанция, което да е попречило на използването на съответното доказателствено средство и няма подлежащи на изясняване релевантни въпроси, то тя не дължи служебно назначаване на експертиза /вж. т.3 от ТР №1 по т. д.№ 1/2013г. на ОСГТК на ВКС/.

Имайки пред вид изложеното, настоящият съдебен състав не намира постановения въззивен акт за очевидно неправилен, каквото е второто посочено от касатора основание за допустимост, доколкото не се установява порок, установим пряко и единствено от съдържанието на последния, без анализ на осъществените в действителност процесуални действия на съда и страните и без съобразяване на действителното съдържание на защитата им, събраните доказателства и тяхното съдържание.

Мотивиран от изложеното, като счита че не са налице посочените основания за допустимост, настоящият състав на Трето гражданско отделение на Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 2341 от 25.10.2018г. по в. гр. д. № 1788 по описа за 2019г. на Софийски апелативен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.