Производството е по чл. 288 ГПК, образувано по касационна жалба на „К. А. 98“ЕООД, с Млекарево против решение № 230 от 28.10.2019 г. по т. дело № 335/2019 г. на Варненски апелативен съд, в частта му, с която е потвърдено решение №22 от 22.03.2019г. по т. д. №96/18г. на Търговищки окръжен съд, с което са отхвърлени предявените от „К. А. 98“ЕООД, с Млекарево против „Изворово агро“ ЕООД искове с правно основание чл. 82 ЗЗД – за разликата над 5609. 40лв. до пълния предявен размер от 20850.42 лв. – пропуснати ползи от неполучена и нереализирана био продукция и за сумата 1517лв. пропуснати ползи от неполучаване на субсидии за същите имоти.

Ответникът по касация- „ Изворово агро“ ЕООД, [населено място] чрез пълномощника си – адв. А Никифорова е на становище, че решението не следва да бъде допуснато до касационно обжалване.

Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, І т. о., за да се произнесе взе предвид следното:

Касационната жалба е постъпила в срока по чл. 283 ГПК, като по отношение на иска с правно основание чл. 82 ЗЗД – за разликата над 5608.40лв. до пълния предявен размер от 20 850.42 лв. – пропуснати ползи от неполучена и нереализирана био продукция е процесуално допустима. В останалата част по отношение иска за заплащане на обезщетение в размер на 1517лв. – пропуснати ползи от неполучени субсидии за земеделски имоти, касационната жалба е процесуално недопустима, с оглед императивната разпоредба на чл. 280, ал. 3ГПК определяща възможността за касационно обжалване при заявен интерес над 20000лв. за търговски дела. Поради това, че иска е предявен за сумата 1517.09лв. се налага извод, че касационното производство по него следва да бъде прекратено.

С изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, касаторът е очертал предмета на обжалване и е заявил, че били налице основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК и чл. 280, ал. 2, пр. 3-то ГПК. Възпроизведени буквално са оплакванията на страната от касационната жалба след което са поставени въпросите – „ 1/Кои са критериите за определяне размера на пропуснатите ползи от нереализирането на продукция вследствие на виновното поведение на страна по договора. Когато пропуснатата полза от определена производствена дейност се съизмерява с вредите от препятствие на това производство - на каква сума следва да отговарят те - на тази на средните пазарни цени въобще или на цените по конкретния договор, който е осуетен от виновното поведение на ответника и е в основата за доказана възможност за сигурно увеличаване на имуществото“.2/ „С какво следва да се съизмери пропуснатата полза от неосъществяването на дължим по един договор резултат при положение, че е доказано, че виновното поведение на контрагент е в причинна връзка с невъзможността да се осъществи дадена търговска сделка. Въпрос № 3 е аналогичен на въпрос №1, а въпрос № 4 третира тази част от жалбата по иск неподлежащ на касационно обжалване. И 5/ „ При положение, че въззивната жалба съдържа оплаквания за погрешно установен релевантен по делото факт, за незаконосъобразно недопуснато доказателствено искане/ отказ да се назначи СИЕ според цените на договора с гръцкия контрагент/, за необоснованост на фактическите изводи, въззивният съд оправомощен ли е да извърши собствена преценка на събраните по делото доказателства и да приеме същият факт… и длъжен ли е служебно да назначи експертиза за установяване на правнорелевантния факт, дори и такава да не е поискана.“ По въпросите от 1до 3 страната е поддържала основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, като същото основание е сочено и по въпрос № 5, с оглед твърдяно противоречие с тълкувателна практика – ТР ОСГТК № 1 / 13 г. По основанието по чл. 280, ал. 2, предл. 3-то ГПК страната е поддържала неправилност на акта поради това, че съдът не е приел изчисляването на пропуснатата полза по предложения от ищеца начин. Други доводи не са развити.

Касаторът не обосновава извод за допускане касационно обжалване на въззивното решение. От поставените въпроси 1-3, които имат сходно съдържание, дори и да бъде изведен релевантен, въпреки фактически обусловеното им съдържание, свързано със защитната теза на страната, установява само общо основание. Страната не установява допълнителен критерий с оглед различните хипотези третирани в сочените като разрешаващи въпросите актове на ВКС – така например решение №111/10г. на ВКС, ІІт. о. третира определяне на размер на обезщетение, дължимо поради нарушаване забраната на чл. 142, ал. 1 ТЗ за конкурентна търговска дейност. Решение №42/18г. на ВКС, І т. о. доколкото третира правни изводи, свързани с приложението на чл. 82 ЗЗД, въпреки, че е постановено по въпрос, който не е бил разглеждан от въззивния съд и съответно не е формирал решаващите му изводи, по общите предпоставки на иска е изцяло в съответствие с атакуваното решение. В тази връзка следва да се отбележи, че въззивният съд не е отрекъл принципно значението на представения договор за определяне размера на обезщетението, а в конкретния случай е споделил мотивите на първостепенния съд, който е обосновал изрично защо приема комплексната експертиза като основа за определяне стойността на обезщетението, а именно – това че договора от 10.11.2014г. третира цени на „ фураж за животни, смески от зърно и люцерна“ както е определен в договора неговия предмет, а разглежданата претенция на ищеца е за пропуснати ползи от конкретно определени земеделски култури т. е. уговорената в договора цена е относима към стока от различен вид. Или посочените решения не обосноват извод за доказаност на наличие основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Касаторът не обосновава и довод за наличие предпоставки на това основание и с поставения процесуалноправен въпрос под № 5, който повтаря защитната му теза но на процесуално ниво, без да съобрази процесуалното поведение на съда, както и приетото от него. Съдът мотивирано е отказал допълнителна експертиза, поради това, че от данните по делото същият би могъл сам да изчисли по предложения от касатора начин търсеното обезщетение, но същият мотивирано е приел, че не това е метода на изчисляване на обезщетението за пропуснати ползи. Освен това съдът е извършил правна преценка на фактите по делото, както и е изложил свои мотиви по отношение на основателността на претенцията и определяне на размера й като е посочил че изслушаната пред първостепенния съд експертиза е съобразила средна пазарна цена при реализацията на продукцията както в страната, така и в Р Гърция, съобразила е и представените то страната фактури за реализиране на продукция. Изложени са мотиви и по начина на определяне на обезщетението. Или, не се установява неправилно процедиране на състава. Доколкото страната изразява недоволство от този начин на определяне на размера на обезщетението, то това не е довод за неправилно процедиране на състава и не обосновава довод за допускане на акта до касационно обжалване, тъй като се разглежда само ако бъде допуснато такова.

Касаторът е поддържал основанието по чл. 280, ал. 2, предл. 3-то ГПК,с оглед общо посоченото от негов жалбата. Дефинитивно, настоящият състав приема, че очевидната неправилност предпоставя обосноваване на порок на въззивния акт, установим пряко и единствено от съдържанието на последния, без анализ на осъществените в действителност процесуални действия на съда и страните и без съобразяване на действителното съдържание на защитата им, събраните доказателства и тяхното съдържание. Тя следва да е изводима от мотивите на съдебното решение или определение. Такава би била налице при обосноваване на съда с отменена или несъществуваща правна норма или прилагане на правна норма със смисъл, различен, от действително вложения / извън тълкуването на неясна, противоречива или непълна правна норма, което предпоставя при произнасянето собствена тълкувателна дейност на контролиращата инстанция, за да би била изведена неправилност/. Очевидна неправилност би била налице и при неприложена императивна правна норма, дължима, с оглед приетата от съда фактическа обстановка. Очевидна неправилност би била налице още и при изводим от мотивите на акта отказ да се приложи процесуална норма или пряко установимо нарушение на процесуално правило, когато в резултат на отказа или нарушението е формиран решаващ правен извод. Това основание за допускане на касационно обжалване би могло да е налице и при необоснованост на извод, относно правното значение на факт, в разрез с правилата на формалната логика, опита и научните правила, когато тази необоснованост е установима от мотивите, съобразно възпроизведеното от съда съдържание на факта, извън реалното му съдържание и характеристика, очертано от доказателствата. Всичко, което предпоставя допълнителна проверка и анализ от съда, въз основа на доказателствата по делото и обективно осъществилите се процесуални действия на съда и страните е относимо към преценката за неправилност т. е. към основанията по чл. 281, т. 3 ГПК, но не и към очевидната неправилност по смисъла на чл. 280, ал. 2, предл. 3-то ГПК. Кореспондиращо на задължението за обосноваване на касационен довод по чл. 281, т. 3 ГПК, очевидната неправилност също изисква обосноваването й от страната, а не служебното й установяване от съда, при това би била релевантна само в случай на аналогично развит касационен довод по чл. 281, т. 3 ГПК в касационната жалба. Допустимостта й на основание селектиране на касационните жалби се обосновава именно с това, че извършваната последващо, по същество, проверка на касационните доводи, вече в съответствие с действително осъществилите се процесуални действия на съда и страните, действителното съдържание на събраните доказателства и установимите въз основа на тях релевантни факти, би могла да не потвърди извода за неправилност.

С оглед така определеното правно съдържание на поддържаното от страната основание се налага извод, че не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 2 предл. 3-то ГПК. Това основание, в случая, страната е обвързала единствено с оплаквания за неправилност, а не за очевидна неправилност. Или с това изложение, касаторът не обосновава извод за наличие очевидна неправилност по смисъла на чл. 280, ал. 2 пр. 3-то ГПК.

С оглед така депозираното изложение не следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение. На ответника по касация на основание чл. 78, ал. 3 ГПК следва да се присъдят поисканите и установени разноски за производството в размер на 800лв.

Водим от гореизложеното Върховният касационен съд, състав на Първо търговско отделение

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 230 от 28.10.2019 г. по т. дело № 335/2019 г. на Варненски апелативен съд, в частта му с която е потвърдено решение №22 от 22.03. 2019г. по т. д. №96/18г. на Търговищки окръжен съд, с което са отхвърлени предявените от „К. А. 98“ЕООД, с Млекарево против „Изворово агро“ ЕООД искове с правно основание чл. 82 ЗЗД – за разликата над 5609. 40лв. до пълния предявен размер от 20850.42 лв. – пропуснати ползи от неполучена и нереализирана био продукция.

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационната жалба на „К. А. 98“ЕООД, с Млекарево против решение № 230 от 28.10.2019 г. по т. дело № 335/2019 г. на Варненски апелативен съд, в частта му с която е потвърдено решение №22 от 22.03. 2019г. по т. д. №96/18г. на Търговищки окръжен съд, с което са отхвърлени предявените от „К. А. 98“ЕООД, с Млекарево против „Изворово агро“ ЕООД искове с правно основание чл. 82 ЗЗД – за сумата 1517лв. пропуснати ползи от неполучаване на субсидии за земеделски имоти.

ОСЪЖДА „К. А. 98“ЕООД, с Млекарево да заплати на „Изворово агро“ ЕООД, [населено място] напарвените пред настоящата инстанция разноски в размер на 800лв.

Определението подлежи на обжалване само в частта, с която касационната жалба на„К. А. 98“ЕООД, с Млекарево е оставена без разглеждане.

Председател:

Членове: