Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на „М. Т. Г“ ООД, подадена чрез пълномощника адвокат М. А., против решение № 21 от 17.01.2020 г., постановено по в. т.д. № 621 по описа за 2019 г. на Апелативен съд-Пловдив, с което след отмяна на решение № 124 от 06.03.2019 г., постановено по т. д. № 66/2016 г. по описа на Окръжен съд отм. а Загора са отхвърлени предявените от „М. Т. Г“ ООД срещу ТПК „Колектив-945“ и ТПК „Колектив-2“ отрицателен установителен иск по чл. 124, ал. 1 ГПК за установяване на липсата на правоприемство на ответниците и ТПК „Колектив“, прекратена и преминала към ДП „Модно облекло“, съгласно ПМС № 16 от 03.07.1970 г. и установителен иск за собственост по силата на покупко-продажби, обективирани в нотариални актове № 144, том IV, рег. № 8195, дело № 673/2008 г., № 145, том IV, рег. № 8196, дело № 674/2008 г., № 146, том IV, рег. № 8198, дело № 675/2008 г., № 147, том IV, рег. № 8200, дело № 676/2008 г. и № 39, том V, рег. № 8976, дело № 757/2008 г. всички на нотариус П. И., с рег. № * на НК, и по силата на придобивна давност, поради добросъвестно владение, продължило повече от пет години, на следните недвижими имоти:

- обект за търговска дейност с идентификатор 68850.505.441.3.1, попадащ в сграда № 3, разположена в поземлен имот с идентификатор 68850.505.441, съставляващ ателие за услуги, находящо се в гр. С. З, бул. „Ц. С. В”, № 74, представляващ магазин № 1, на партерен етаж, състоящ се от търговска сграда и санитарен възел, със застроена площ от 115, 31 кв. м. и магазин № 2, състоящ се от търговска площ със застроена площ от 50, 94 кв. м., заедно със съответните идеални части от общите части на сградата и правото на строеж;

- на обект за търговска дейност с идентификатор 68850.505.441.4.36, попадащ в сграда № 4, разположена в поземлен имот с идентификатор 68850.505.441, съставляващ ателие за услуги, находящо се в гр. С. З, бул. „Ц. С. В” № 76, в партерния етаж на масивна сграда, построена 1963 г., с разгъната застроена площ от 39, 08 кв. м., както и със съответните идеални части от общите части на сградата и правото на строеж;

- на обект за търговска дейност с идентификатор 68850.505.441.4.38, попадащ в сграда № 4, разположена в поземлен имот с идентификатор 68850.505.441, съставляващ ателие за услуги, находящо се в гр. С. З, бул. „Ц. С. В” № 76, ет. 1, в партерния етаж на масивна сграда, построена 1963 г. с разгъната застроена площ от 73, 68 кв. м., заедно със съответните идеални части от общите части на сградата и правото на строеж;

- на обект за търговска дейност с идентификатор 68850.505.441.4.37, попадащ в сграда № 4, разположена в поземлен имот с идентификатор 68850.505.441, съставляващ ателие за услуги, находящо се в гр. С. З, бул. „Ц. С. В” № 76, в партерния етаж на масивна сграда, построена 1963 г., с разгъната застроена площ от 19, 74 кв. м., както и със съответните идеални части от общите части на сградата и правото на строеж;

- на обект за търговска дейност с идентификатор 68850.505.441.4.35, попадащ в сграда № 4, разположена в поземлен имот с идентификатор 68850.505.441, с предназначение ателие за творческа дейност, находящо се в гр. С. З, бул. „Ц. С. В” № 76, в партерния етаж на масивна сграда, построена 1963 г., с разгъната застроена площ от 49, 50 кв. м., заедно със съответните идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж.

Ответниците по касационната жалба ТПК „Колектив-945“ гр. С. З, чрез пълномощника адвокат В. Ц. и ТПК „Колектив -2“ гр. С. З, чрез пълномощника адвокат Д. К. са подали писмени отговори по реда и в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК, в които оспорват наличието на основание за допускане на касационно обжалване и претендират възстановяване на направените разноски.

За да се произнесе по наличието на основание за допускане на касационно обжалване, касационният съд съобрази следното:

Пловдивски апелативен съд е констатирал, че ищецът е предявил установителни искове да се признае за установено спрямо ответниците, че е собственик на описаните недвижими имоти, придобити чрез покупко-продажби, обективирани в посочените нотариални актове, евентуално на основание давностно владение. Предявил е и инцидентен установителен иск, с който моли да се признае, че ответниците не са правоприемници на прекратената ТПК „Колектив” през 1970 г. Твърди, че е придобил първите четири имота по силата на продажба от „А. Т” ООД, а последният от „Луксор груп” ЕООД. Тези две дружества придобили имотите от ТПК „Колектив”, възстановена кооперация, правоприемник на ТПК „Колектив”, прекратена през 1970 г., по отношение на която е приключило реституционно производство по възстановяване на собствеността върху недвижимите имоти. Твърди и, че срещу кооперацията е било образувано делбено производство – гр. д. № 1796/1996 г. на Районен съд отм. а Загора, заведено от ТПК „Колектив - 945“ за делба на процесните имоти. Ищецът, както и конституираната във въззивното производство ТПК „Колектив-2“ също са имали претенции за правоприемство от ТПК „Колектив”, прекратена през 1970 г. Със съдебно решение № 103 от 25.04.2007 г. по гр. д. № 661/2002 г. е допусната делба между трите кооперации при дялове, съответстващи на броя на членовете на ТПК „Колектив”, прекратена през 1970 г. Посоченото решение е отменено от ВКС с решение № 909 от 29.08.2008 г. по гр. д. №3963/2007 г. и е отхвърлен искът за делба. ТПК „Колектив”, като единствен собственик с признати права в реституционно производство върху същите имоти, е продала на „А. Т” ООД и „Луксор груп” ЕООД процесните пет недвижими имота. При условие на евентуалност, твърди, че е придобил процесните имоти на основание давностно владение. Считано от влизане на решение № 909 в сила, а именно от 29.08.2008 г. праводателите му и ищеца са упражнявали владение, продължило повече от пет години. Едва на 03.02.2015 г. е конституиран като страна в делбеното дело във втората му фаза в качеството му на частен правоприемник на ТПК „Колектив”, която междувременно е заличена. Посочва, че след придобиване на собствеността върху имотите, решение № 909 от 29.08.2008 г. по гр. д. № 3963/2007 г. е отменено на основание чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК, тъй като ТПК „Колектив-2“ не е бил надлежно представлявана страна в производството пред ВКС. След отмяната делото е върнато за ново касационно разглеждане, като е образувано гр. д. № 438/2011 г. на ВКС. Делото е прекратено в откритото с. з. на 20.10.2011 г., тъй като касаторът ТПК „Колектив” е прекратена и заличена кооперация през 2009 г. и няма правоприемник. Счита, че от датата на придобиване на собствеността върху процесните имоти, те са били изнесени от делбената маса и сделките са вписани в имотния регистър. Към датата на даване ход на производството гр. д. № 438/2011 г. на ВКС - 20.10.2011 г. е възобновена висящността по отношение на делбените имоти. Към този момент той добросъвестно е придобил процесните имоти и следователно те не е следвало да се допускат до делба. Фактически с прекратяване на производството по гр. д. № 438/2011 на ВКС се допуска делба по силата на решение № 103 от 25.04.2007 г. по гр. д.№ 661/2002 г., което е между други различни страни и по отношение на имоти, които вече не са съсобствени между страните.

Ответникът ТПК „Колектив-945“ е изложил подробни съображения за недопустимост на иска за собственост. При условие на евентуалност е направил възражение за нищожност на сделките, обективирани в приложените нотариални актове. Твърди, че по времето на извършването им е имало висящ процес за делба, но и влязло в сила решение, с което е прието, че праводателят не е собственик на тези имоти и следователно той не е можел да прехвърли права, които валидно не притежава. Твърди, че няма данни да е извършено плащане на продажна цена. Сделките са привидни и противоречат на закона. Възразява и, че ищецът не е добросъвестен владелец и, че не може да се ползва от кратката придобивна давност. В тази връзка е изложил подробни аргументи за заграбване на делбено имущество от единия съделител с минимален брой дялове и за явно ощетяване на останалите съделители. Завладяването на процесните имоти през 2008 г. винаги е било оспорвано от другите съделители и държавата. Посочва, че понастоящем владее процесните имоти въз основа на извършен въвод във владение с протокол от 22.07.2016 г. по изп. д. № 5225/2013 г. на ДСИ при РС отм. а Загора. Посочва, че още през 2008 г. е наложена възбрана върху всички делбени имоти с обезпечителна заповед от 03.12.2008 г. за бъдещ иск по ч. т.д. № 563/2008 г. на ОС отм. а Загора, след което е заведено т. д. № 41/2009 г. от Държавата за процесните имоти. Счита, че ТПК „Колектив” не е правоприемник на одържавената и прекратена през 1970 г. ТПК „Колектив” позовава се, че по този въпрос има произнасяне на ВКС, който е посочил начинът на правоприемство.

Ответникът ТПК „Колектив-2“ е възразил, че не е налице добросъвестно владение в продължение на пет години, тъй като сделките са сключени при висящ исков процес и вписана искова молба за делба, което означава, че са закупени спорни права и то чрез търговски дружества, притежавани и управлявани от идентични физически лица. Сделките за покупко-продажби да привидни, сключени при пълна симулация с цел увреждане на делбеното имущество и останалите съделители. Твърди, че няма плащане по тях. Също се позовава на т. д. № 41/2009 г. за собственост върху процесните имоти, като счита, че със завеждането му се прекъсва давността, ако се приеме първоначално съществуваща добросъвестност, както и на решение № 38 от 27.01.2011 г. по гр. д.№ 1343/2010 г. на ВКС, с което се възстановява висящността на делбата. Възразява и, че е налице необезпокоявано владение повече от пет години. Счита, че е предприел решителни действия за влизане във владение, първо за привременно ползване и управление, а впоследствие и за въвод във владение, осъществен през м. юли 2016 г. Възразява, че делбените имоти са изнесени от делбената маса по силата на сделките за покупко-продажби. Счита, че ТПК „Колектив” не е правоприемник на одържавената и прекратена през 1970 г. ТПК „Колектив” и сочи, че по този въпрос има произнасяне на ВКС, който е посочил начинът на правоприемство.

Въззивният съд е направил извод, че исковете са допустими. Посочил е, че по този въпрос е постановено влязло в сила определение от 14.06.2016 г. по ч. т.д. № 1248/2016 г. на ВКС, II т. о., което е във връзка с първоначално прекратяване на производството по настоящото дело и не може да се пререшава.

Приел е за установено, че праводателите на ищеца са закупили имотите в периода 13.06.2008 г. – 5.08.2008 г. от ТПК „Колекив“. Между тази кооперация и кооперациите ответници е образувано дело за делба – гр. д.№ 1796/1996 на Районен съд С. З. С решение № 103 от 25.04.2007 г. по в. гр. д.№ 661/2002 на Окръжен съд С. З е допусната делба между трите кооперации при дялове, съответни на броя на член кооператорите на всяка една кооперация спрямо общия брой на членовете на старата кооперация ТПК „Колектив“, прекратена през 1970 г. Решението е постановено в резултат на задължителните указания на ВКС в решение №307 от 08.07.2002 г. по гр. д.№ 163/2002 на основание чл. 231, ал. 1, б. а ГПК отм..

Впоследствие с решение № 909 от 29.08.2008 г. по гр. д.№ 3963/2007 г. на ВКС е отменено решението за допускането на делба и е отхвърлен искът за делба. Това решение е отменено с решение № 38 от 27.01.2011 г. по гр. д.№ 1343/2010 г. на ВКС, тъй като една от страните не е била надлежно представлявана в касационното производство. Образувано е ново касационно дело № 438/2011 г., прекратено в с. з. на 20.10.2011 г., тъй като касаторът ТПК К. е заличен преди две години и няма правоприемник.

Така се е стигнало до продължаване на делбата. Пристъпило се е към втората и фаза, като в това производство ищецът „М. Т. Г“ ООД е бил конституиран като частен правоприемник в производството на 03.02.2015 г. Постановено е решение на 08.01.2016 г., по силата на което процесните имоти са възложени в дял на ТПК „Колектив-945“. Решението е потвърдено с въззивно решение № 204 от 19.06.2017 г. по в. гр. д.№ 1340/2016 г. Не е допуснато до касационно обжалване по гр. д.№ 834/2018 на ВКС.

Праводателите на ищеца са закупили имотите в хода на делото за делба от един от съделителите, а ищецът на 28.10.2008 г. и на 19.11.2008 г. след влизане в сила на решението за отхвърляне на иска за делба и преди отмяната му на 27.01.2011 г. След като праводателите на ищеца са придобили имотите от съделител в хода на висящото дело за делба, то те са обвързани от силата на присъдено нещо на решението по допускане на делбата, а съответно и ищецът като правоприемник на заличената кооперация.

По основателността на исковете е посочил, че в случая е установено, че праводателят на ищеца е придобил процесните имоти във висящото производство по делба. Ето защо и по силата на разпоредбите на чл. 226 и чл. 298, ал. 2 ГПК решението по първа фаза за допускане по делба ще има значение за него, съответно за неговите правоприемници. При положение, че през 2011 г. е прекратено касационното производство и е възникнала силата на пресъдено нещо с решение № 103 от 25.04.2008 г. по в. гр. д. № 661/2002 г., това решение ще има действие за правоприемниците на заличената кооперация, вкл. и за ищеца от влизането му в сила. ТПК „Колектив” не е могла да се разпорежда с цялото си имущество, а само със съответната идеална част в съответствие с решението по допускане до делба. Ето защо съдът е приел за основателно възражението на ответниците, че съделителят ТПК „Колектив“ не могъл да прехвърли права, които не притежава. Посочил е и, че реституционното производство със заповед № РД-25-57 от 29.07.1993 г. на Министерство на промишлеността в полза на ТПК „Колектив“ предхожда делбеното дело и, че не създава право на собственост, след което е постановено решението по допускане на делбата, имащо последиците на чл. 298, ал. 2 ГПК с влизането му в сила.

По останалите възражения на ответниците за нищожност на прехвърлителните сделки, поради привидност, сключени при пълна симулация с цел увреждането на делбената маса и съделителите, както и безвъзмездни, сключени без да е заплатена покупко-продажна цена, съдът е изложил съображения, че същите са неоснователни. Посочил е, че ответниците не твърдят и не представят писмен документ, за желаните от тях последици, поради което не се установява възражението им за привидност и пълна симулация. Налице е и счетоводното отразяване на сделките и постъпилите плащания по тях. Въззивният съд е приел и, че не се установява твърдяната в условията на евентуалност нищожност на сделките, поради противоречие със закона.

По отношение на твърдението за изтекла в полза на ищеца придобивна давност въззвиният съд е посочил, че от приложения протокол за въвод във владение по изпълнително дело № 5225/2013 г. на ДИС при Районен съд отм. а Загора се установява, че процесните имоти са отнети от ищеца на 22.07.2016 г. Изпълнителното дело е образувано на 03.06.2013 г. по молба на ТПК „Колектив-945“ от 30.05.2013 г. срещу ТПК „Колектив-2“ и частните правоприемници на ТПК „Колектив”, вкл. ищеца въз основа на изпълнителен лист от 30.07.2007 г. във връзка с определение от 25.04.2007 г. по гр. д. № 661/2002 г. и определение от 23.07.2007 г. по ч. гр. д. № 1207/2007 г. на ВКС. В молбата иска да бъде въведен във владение върху процесните имоти в съответствие с правата му в делбеното производство и да ги ползва до окончателното свършване на делбата. Поканата за доброволно изпълнение е връчена на ищеца на 11.06.2013 г. в хипотезата на чл. 50, ал. 2 ГПК. Същият ден той е подал възражение по делото. Към този момент той е знаел за делбеното дело, за претенциите на ТПК „Колектив-945“ срещу неговия праводател и срещу него за процесните имоти. С определение от 03.02.2015 г. по гр. д. № 1796/1996 г. ищецът е конституиран като страна в делбеното производство, като частен правоприемник на заличената ТПК „Колектив”, и е участвал в делото в това му качество. В полза на държавата е издадена обезпечителна заповед от 03.12.2008 г., с която е допуснато обезпечение на бъдещ иск с правно основание чл. 108 ЗС относно процесните имоти срещу трите кооперации, „А. Т” ООД и „Луксор груп” ЕООД чрез налагане на възбрана вкл. и върху процесните недвижими имоти. Образувано е и т. д. № 41/2009 г. по описа на Окръжен съд отм. а Загора с ищец Областен управител срещу трите кооперации, „А. Т” ООД и „Луксор груп” ЕООД, съгласно приложена деловодна справка от електронната система на съда. Показанията и на тримата свидетели, свързани с ищеца, са непротиворечиви и посочват периода на ползване на процесните имоти от ищеца. Показанията им съвпадат и с данните по изпълнителното дело и по протокола за извършване на въвод във владение. От изпълнителното дело се установява, че с подаване на възражение на 11.06.2013 г. ищецът е знаел за претенциите на ТПК „Колектив-945“ за процесните имоти - знаел, че правото му на собственост се оспорва. Това е станало в процеса на течение на петгодишния давностен срок, считано от 29.08.2008 г., следователно не е налице необезпокоявано владение в определения в закона срок и не може да се приеме, че е изтекъл определеният в закона давностен срок за придобиване на правото на собственост върху процесните имоти от ищеца.

По инцидентния установителния иск въззивният съд е приел, че същият е неоснователен. Изложил е съображения, че въз основа на приложени съдебни решения за вписване на трите кооперации ТПК „Колектив” по ф. д. № 4446/1991 г., ТПК „Колектив-2“ по ф. д. № 1227/2001 г. и ТПК „Колектив-945“ по ф. д. № 147/1998 г., правоприемник на ТПК „Колектив - 45“, по ф. д. № 866/1994 г. в надлежния регистър, ведно с протоколи от учредителните събрания и приети устави, приложени са книга за регистрация на член кооператорите на ТПК „Колектив” по ф. д. № 4446/1991 г., ведно със списък на член кооператорите, необходимите документи за заличаването на кооперацията, както и документи за придобиване на процесните имоти от ТПК „Колектив”, прекратена през 1970 г., и за одържавяването им, въззивният съд е приел, че след 1991 г. са създадени и вписани в надлежния регистър посочените три кооперации. Посочил е, че съгласно пар. 27 ЗК тези кооперации могат да имат правата на възстановени кооперации при положение, че в тях членуват най-малко седем член-кооператори, които са членували към момента на одържавяване на кооперативното имущество, или техните наследници. Посочил е и, че този въпрос е изследван и обсъден в решението по допускане на делбата, като е установена идентичност на членския състав между новите кооперации и прекратената през 1970 г. ТПК „Колектив” и силата на пресъдено нещо по това решение има действие по отношение на правоприемниците, в т. ч. и за ищеца на основание чл. 266 и чл. 298, ал. 2 ГПК.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК „М. Т. Г“ ООД се позова на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК.

Преди да се произнесе по наличието на основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1, респ. т.3 ГПК, настоящият съдебен състав констатира, че е налице основанието за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 2, предл. 2 ГПК с цел преценка допустимостта на въззивното решение, като постановено по предявени на 16.03.2016 г. искове в хода на висящо производство по извършване на съдебна делба, в което ищецът е конституиран във втората фаза като правоприемник на заличен от регистъра съделител, участвал в първата фаза на делбата, като правоприемството е настъпило при наличие на влязло в сила решение за отхвърляне на иска за делба и правоприемникът не е бил конституиран в производството по отмяна на влязлото в сила решение и във възобновеното производство по касационно обжалване на решението по допускане на делбата /като и в отговора на касационната жалба ТПК „Колектив-945“ и ТПК „Колектив-2“ поддържат, че по въпроса за собствеността и правоприемството е налице сила на присъдено нещо/

При постановяване на касационното решение, ако приеме, че въззивното решение е процесуално допустимо, касационният съд ще обсъди доводите на касатора, във връзка с които са и поставените въпроси.

По изложените съображения, Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение

ОПРЕДЕЛИ: ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 21 от 17.01.2020 г., постановено по в. т.д. № 621 по описа за 2019 г. на Апелативен съд-Пловдив.

В едноседмичен срок от съобщението „М. Т. Г“ ООД, гр. С. З да представи доказателства за внесена по сметка на Върховния касационен съд на Р. Б държавна такса за разглеждане на касационната жалба в размер на 1940.80 лв.

При неизпълнение в срок касационното производство ще бъде прекратено.

Делото да се докладва за насрочване при изпълнение на указанията и на съдията-докладчик при изтичане на срока.

Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: