Производството е по реда на чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на „Е. П продажби“АД срещу решение №.244/21.04.20 по г. д.№.1054/19 на ОС В. Т – с което е потвърдено реш.№.1329/25.10.19 по г. д.№.701/19 на РС В. Т за уважаване на предявения срещу касатора отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124 ал. 1 ГПК - за признаване за установено, че Г. Ш. не му дължи корекционна сума в размер на 12929, 46лв., като неоснователен.

Ответната страна Г. И. Ш. оспорва жалбата.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, от процесуално легитимирано за това лице, срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение и е процесуално допустима.

За да се произнесе относно наличието на предпоставките по чл. 280 ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, ВКС съобрази следното:

С обжалваното решение въззивният съд е намерил предявения иск за основателен, тъй като ответникът не е доказал фактите и обстоятелствата, от които произтича вземането и неговия размер. Посочил е, че в тежест на дружеството е било да установи, че в резултат на извършена проверка на процесния електромер и при спазване на правилата на ПИКЕЕ законосъобразно е корегирана сметка на ищцата, респективно правилно е начислена процесната сума, предмет на иска. Позовал се е на разпоредбата на чл. 83 ал. 1 т. 6 ЗЗ, където е предвидено, че устройството и експлоатацията на електроенергийната система се осъществява съгласно норми, уредени в правила за измерване на количеството електрическа енергия /ПИКЕЕ/, регламентиращи принципите на измерване, начините и местата за измерване, условията и реда за тяхното обслужване, вкл. реда и начините за преизчисляване на количеството електрическа енергия при установяване на неизмерена, неправилно и /или неточно измерена електрическа енергия или за която има измерени показания в невизуализиран регистър на средството за търговско измерване, както и създаването, поддържането и достъпа до тези средства данни. Посочил е, че по силата на законовата делегация на чл. 83 ал. 2 вр. с чл. 83 ал. 1 т. 4-6 вр. с чл. 21 т. 3 ЗЕ с реш. на КЕВР са приети такива правила - ПИКЕЕ, в сила от 16.11.13. С решение по адм. д.№.2385/16 на ВАС, в сила на 6.02.17, обаче, разпоредбите на ПКЕЕ са отменени с изкл. на чл. 48-чл. 51, а впоследствие с влязло в сила на 23.11.18 реш. по адмд.№.3879/17 на ВАС са отменени и разпоредбите на чл. 48-чл. 51; предвид изложеното облигационните отношения между страните към момента на извършване на проверката са регулирани от ОУ, одобрени с реш.№.ОУ-061/7.11.07 ДКЕВР. Формиран е извод, че при тези обстоятелства ответникът не установява по категоричен начин наличието на годно основание за извършване на корекцията; не се доказва и, че има реално потребена ел. енергия за конкретния период, чието заплащане се дължи от абоната. С оглед на изложеното и при препращане към мотивите на първата инстанция, отрицателният установителен иск е намерен за основателен.

Съгласно чл. 280 ГПК решението подлежи на касационно обжалване, ако са налице предпоставките на разпоредбата за всеки отделен случай. Касаторът се позовава на чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК и противоречие с практиката на ВКС /реш.№150/26.06.19 по г. д.№.4160/18, ІІІ ГО, реш.№.124/18.06.19 по г. д.№.2991/18, ІІІ ГО/ във връзка с въпросите „При установено софтуеърно въздействие върху средството за измерване, в резултат на което с него е измерена цялата доставена и потребена от абоната електрическа енергия, но е отчетена само част от нея поради записването й в неизведен на дисплея на електромера регистър, следва ли да се ангажира отговорността на купувача на електрическа енергия по реда на чл. 183 ЗЗД?“ и „Налице ли е в този случай годно правно основание за корекция на сметката на потребителя“.

Настоящият състав намира, че касационно обжалване следва да се допусне по първия изведен въпрос. В цитираната практика се сочи, че в решение №.21/01.03.17 по г. д.№.50417/16 на ВКС, I ГО, се съдържа разрешение на правния въпрос за времето преди измененията в чл. 83 ал. 1 т. 6 и чл. 98а ал. 2 т. 6 ЗЕ /обн.ДВ бр. 54/12/ и преди приемането на ПИКЕЕ от 2013г., според което е допустимо електроразпределителното дружество да преизчислява сметките за потребена електрическа енергия за минал период, когато действително доставената енергия погрешно е отчетена и заплатена в по-малък размер; това разрешение, поради принципното му сходство, следва да намери приложение и в настоящата хипотеза, при която са отменени ПИКЕЕ от 2013г. с изключение на чл. 48 – чл. 51 и липсва приложима специална подзаконова нормативна уредба за преизчисляване на сметки за електрическа енергия за минал период поради неотчитане и незаплащане на част от действително потребената електрическа енергия, измерена в невизуализиран регистър на СТИ, в резултат на установено софтуерно въздействие върху СТИ от страна на крайния битов потребител; разрешението произтича от договорния характер на правоотношенията между електроразпределителните дружества и крайните потребители на електрическа енергия, възникващи по силата на договори за продажба на електрическа енергия при публично известни общи условия, имащи своята специална регламентация в ЗЕ. Тази специална регламентация не изключва за неуредените случаи приложението на общите норми на ЗЗД досежно задължението на купувача да плати цената на продадената енергия; според общата норма на чл. 183 ЗЗД, когато е доставено определено количество енергия, но поради допусната грешка е отчетена енергия в по-малък размер и съответно е заплатена по-малка цена от реално дължимата, купувачът дължи доплащане на разликата. Дори да липсва специална правна уредба /преди приемане на ПИКЕЕ от 2013г. и след отмяната им с решения на ВАС, постановени по адм. дела с № 2385/16, в сила от 14.02.17 и № 3879/17г., в сила от 23.11.18/, този извод следва от общото правило, че купувачът по договор за продажба дължи заплащане на цената на доставената стока, и от общия правен принцип за недопускане на неоснователно обогатяване. Същевременно според константната практика на ВКС /реш.№.97/28.07.15 по т. д.№.877/14, І ТО, реш. №115/20.05.15 по г. д.№.4907/14, ІV ГО, реш. №.19/21.02.14 по т. д.№. 14/13, ІІ ТО, реш.№.228/10.09.12 по г. д.№.311/11, ІV ГО, реш.№.487/29.11.12 по г. д.№.1750/11, ІV ГО и др./, при неправомерно въздействие върху СТИ от страна на потребителя, той дължи заплащане на реално потребената електрическа енергия, ако доставчикът докаже наличието на потребление и действителния му размер, като това разрешение не влиза в колизия с дължимата и законово регламентирана защита на потребителите от евентуални неравноправни клаузи. Софтуерното въздействие върху СТИ, извършено от потребителя, при което не е отчетена при електроразпределителното дружество част от действително потребената електрическа енергия, влече като последица ангажиране на отговорността на потребителя по чл. 183 ЗЗД. При липса на специална регламентация на процедурата и начина за преизчисляване на електрическа енергия поради грешки в отчитането й от СТИ, съдебната процедура по реда на ГПК е достатъчна за гарантиране на равни права на страните и за защита на добросъвестните крайни потребители. Затова в горепосочената хипотеза гражданските съдилища не могат да отхвърлят исковете за заплащане на реално потребена електрическа енергия, поради отсъствието на уредени специални предварителни процедури за защита на потребителите като например тези, съдържащи се в отм. чл. 47 – чл. 51 ПИКЕЕ от 2013г. /в този смисъл и решение по г. д.2991/18, ІІІ ГО/. Не са необосновани твърденията на касатора за отклонение от така формираната практика. С оглед на изложеното по първия въпрос следва да се допусне касационно обжалване на основание чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК, а вторият ще бъде взет предвид като касационен довод при разглеждане на касационната жалба по същество. На касатора трябва да бъдат дадени указания за внасяне по сметка на ВКС на дължимата държавна такса в размер на 258, 59лв. и за представяне по делото на вносния документ за това в установения от закона срок.

Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,

ОПРЕДЕЛИ:

ДОПУСКА касационно обжалване на решение №.244/21.04.20 по г. д.№.1054/19 на ОС В. Т.

ДАВА едноседмичен срок на касатора да внесе по сметка на ВКС държавна такса за разглеждане на спора по същество в размер на 258, 59лв /двеста петдесет и осем лева и петдесет и девет стотинки/ и да представи доказателства за това в деловодството, като при неизпълнение касационното производство ще бъде прекратено.

ДЕЛОТО ДА СЕ ДОКЛАДВА след изпълнение на указанията на Председателя на Трето гражданско отделение на ВКС за насрочване, или, при неизпълнение, за прекратяване.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: