№ 644

София, 14.12.2015 г. В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание в състав:

Председател: ДОБРИЛА ВАСИЛЕВА

Членове: МАРГАРИТА СОКОЛОВА

ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА

като разгледа докладваното от съдия Генчева гр. д.№5342 по описа за 2015г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.

С решение №127 от 05.06.2015г. по гр. д.№276/2015г. на Шуменския окръжен съд е потвърдено решение №62 от 27.01.2015г. по гр. д.№2233/2014г. на Шуменския районен съд, с което е бил уважен предявеният от П. Р. С. срещу Д. Т. Д. иск по чл. 108 ЗС – признато е за установено, че ищецът е собственик на апартамент №22, находящ се в [населено място], [улица], вх. 2, ет. 2 и ответницата е осъдена да предаде на ищеца владението му.

Въззивният съд е приел, че страните по делото са бивши съпрузи, чийто брак е прекратен с решение по гр. д.№336/2005г. на Великопреславския районен съд. С решението е било одобрено споразумение по чл. 100 СК отм., с което в дял и изключителна собственост на П. Р. С. е поставен процесният апартамент №22, а в дял на Д. Т. Д. – апартамент №21, находящ се в същата жилищна сграда. Прието е, че споразумението по брачното дело има вещен прехвърлителен ефект от момента на влизане на решението в сила – т. е. от 12.04.2006г. Последващото прехвърляне на апартамент №22 от ответницата в полза на трето лице, извършено с нотариален акт от 06.10.2006г., при запазване ползването на кухненското помещение, не поражда права. Прието е също, че макар апартамент №22 да е бил определен като обезщетение на ответницата в новостроящо се Ж. и макар само тя да е била титуляр на членственото правоотношение, нотариалният акт за имота е...