О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 613

София, 01.12.2015 г.

Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в закрито заседание, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ДИЯНА ЦЕНЕВА

БОНКА ДЕЧЕВА

разгледа докладваното от съдията Д. Ценева гр. д. № 3969/2015 г. по описа на ВКС, І г. о. и за да се произнесе, взе предвид:

Производството е по чл. 288 ГПК.

Подадена е касационна жалба от [фирма] със седалище и управление в [населено място], чрез процесуалния представител на дружеството адв. В. А., срещу решение № 180 от 09.04.2015 г. по в. гр. д. № 1187/2014 г. на Плевенския окръжен съд. В жалбата са наведени оплаквания за неправилност на въззивното решение поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, необоснованост и нарушение на материалния закон. Касаторът подържа, че при постановяване на своето решение въззивният съд е изместил доказателствената тежест, като не е проверил дали е налице годен предмет на сделката от 1992 г., от която ищецът черпи права. На следващо място е игнорирал факти и обстоятелства и не е обсъдил доказателства, които са от значение за фактическите и правните му изводи по спора. Твърди, че сделката от 1992 г. е нищожна поради противоречието й със закона - чл. 59 З отм., поради което праводателят на ищеца не е придобил собствеността върху спорния имот, а оттук – и ищецът не е могъл да придобие правото на собственост на основание сключения през 2002 г. договор за покупко - продажба.

Към касационната жалба е представено изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, с което се иска въззивното решение да се допусне до касационно обжалване в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по следните въпроси: 1/ Улично - регулационните и/ или...