О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 5790

София, 12.12. 2024 година

Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на 6.11.2024 г. в състав

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Владимир Йорданов

ЧЛЕНОВЕ: Димитър Димитров

Хрипсиме Мъгърдичян

разгледа докладваното от съдия Йорданов

гр. дело № 3953/2024 г.

Производството е по чл.307,ал.1 ГПК.

Образувано е по молба на Д. З. Н., А. Ч. С. и С. Ч. С. за отмяна на основание чл.303, ал.1, т.4 ГПК на влязло в сила решение № 2673/07.05.2024 по гр. д. № 14059/2021 г. на СГС, IV-А възз. с-в., с което е потвърдено решение от 08.05.2021 г., с което срещу наследодателя на молителите Ч. С. са уважени установителни искове на „Топлофикация София“ ЕАД с правно основание чл.59 ЗЗД и чл.86 ЗЗД, че дължи сумата 139.75 лева за доставена, но незаплатена топлинна енергия за периода от 01.11.2018 г. до 30.04.2019 г., 12.29 лева изтекли лихви и разноски.

Молителите излагат доводи за неправилност на въззивното решение – че въззивният съд неправилно е препратил към мотивите на първоинстанционното решение.

Молителите твърдят, че въззивното решение противоречи на влязлото в сила решение от 28.04.2023 г. по гр. д. № 14366/2019 г. на СГС, II-Д възз. с-в. и на решение от 17.11.2023 г. по гр. д. № 14226/2020 г. на СГС, IV-Г възз. с-в., постановени за същите страни, за същото искане и за същото основание.

Според молителите противоречието се състои в това, че в първото решение е прието, че от значение за задължението е кой е собственик на имота, а не дали той е ползван от наемател, а в решението по гр. д. № 14226/2020 г. на СГС е прието, че не е доказано кой е ползвал имота.

Молителите твърдят също, че в посочените решения от 2023 г. като страни в съдебното производство са конституирани те, в качеството на наследници на починалия Ч. С., докато в...