О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 583

София, 23.11.2015 година

Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на 17 ноември две хиляди и петнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ДИЯНА ЦЕНЕВА

БОНКА ДЕЧЕВА

изслуша докладваното от съдията БОНКА ДЕЧЕВА

гр. дело № 4320 /2015 година

Производство по чл. 288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба, подадена от И. С. Л. против решение № 240 от 21.04.2015г. по гр. д.№ 273/2015г. на Окръжен съд-Пазарджик, с което е потвърдено решение № 990 постановено на 19.12.2014г. по гр. д. № 2663/2014г. на Пазарджишкия районен съд, с което е уважен предявеният от К. С. Л. и А. И. Л. иск по чл. 109 от ЗС, като касаторът е осъден да преустанови ремонтната дейност, извършвана в работилница за авторемонт и металообработване, изградена в УПИ ІV-3 в кв. 15 по плана на [населено място], обл. П..

В касационната жалба се прави оплакване за неправилност на решението поради съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Конкретните оплаквания са свързани с това, че въз основа само на свидетелските показания е прието, че има шум и миризми над нормалното от развиваната в работилницата дейност, които смущават нормалното упражняване правото на собственост на ищците.

В изложението по чл. 284, ал. 3 т. 1 ГПК към жалбата е формулиран въпрос: допустимо ли е съгласно правилата на процесуалния закон да се установява със свидетелски показания количествено измерими често извършвани нарушения – вдигане на шум, изхвърляне на опасни отпадъци като машинно масло. По този въпрос се твърди основанието по чл. 280, ал. 1 т. 3 ГПК.

Ответникът по касация оспорва жалбата и допускането до касационен контрол, тъй като не е обосновано посоченото основание за допускане.

Касационната жалба е постъпила в...