О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 58

гр. София, 25.02.2016 год.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Р. Б. Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на двадесет и втори февруари през две хиляди и шестнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОТКА КАЛЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ВЕРОНИКА НИКОЛОВА

КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА

като изслуша докладваното от съдия Генковска т. д. № 2737 по описа за 2013 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Постъпила е частна жалба вх. № 14071/29.12.2015г. от [фирма], [населено място] против определение № 130/21.02.2014г. по т. д. № 2737/2013г. на ВКС, ТК, I т. о. Частният жалбоподател счита, че атакуваното определение е постановено по повод обжалвано определение на САС, а не решение. Излага съображения, че разпоредбата на чл. 288 ГПК има предвид произнасяне по касационна жалба срещу решение. Също така смята, че по характера си определение № 130/21.02.2014г. по т. д. № 2737/2013г. на ВКС, ТК, I т. о. представлява определение, с което се прегражда по-нататъшното развитие на делото, поради което същото може да се обжалва пред друг състав на ВКС.

Настоящият състав като извърши проверка на допустимостта на частната жалба, констатира следното:

Производството по т. д. № 2737/2013г. на ВКС, ТК, I т. о. е приключило с определение № 130/21.02.2014г., постановено по реда на чл. 288 ГПК, с което не е допуснато касационно обжалване на въззивно решение № 2548/30.11.2012г. по т. д. № 1432/2011г. на САС.

Определението по чл. 288 ГПК не е от категорията на визираните в чл. 274, ал. 1 ГПК съдебни актове, тъй като с него не се прегражда по-нататъшното развитие на делото - отговаря се на искането за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, както и не е от изрично посочените в закона.

Дори и да се разгледа изложената от частния жалбоподател хипотеза, че с обжалваното определение на ВКС съдът се е произнесъл по повод на частна жалба срещу прекратително определение на САС, то последното, а не актът на касационната инстанция по неговия контрол, би представлявало такова по чл. 274, ал. 1 ГПК. Постановените от ВКС определения по чл. 274, ал. 2, изр. 1, пр. 1 ГПК не подлежат на обжалване пред друг тричленен състав на ВКС.

Поради изложените съображения частната жалба следва да бъде върната като недопустима.

Водим от горното, ВКС, ТК, Първо отделение

ОПРЕДЕЛИ:

Връща частна жалба вх. № 14071/29.12.2015г. на [фирма], [населено място] против определение № 130/21.02.2014г. по т. д. № 2737/2013г. на ВКС, ТК, I т. о.

Определението може да се обжалва с частна жалба пред друг тричленен състав на ВКС в едноседмичен срок от съобщението.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: