О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 205

гр. София, 29.02.2016 год.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на двадесет и пети януари през две хиляди и шестнадесета година, в състав

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОТКА КАЛЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ВЕРОНИКА НИКОЛОВА

КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА

като изслуша докладваното от съдия Николова т. д. №3308 по описа за 2014г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на [фирма] срещу решение №1237 от 17.06.2014г. по т. д. №2263/2013г. на Софийски апелативен съд, ТО, 5 състав. С него е потвърдено решение от 18.03.2013г. по т. д. №781/2012г. на Пернишки окръжен съд, в частта, с която [фирма] е осъдено солидарно с П. В. З., да заплати на ЗК [фирма] сумата 18 404, 09 лева, ведно със законната лихва от 05.09.2012г. до окончателното изплащане, както и в частта за разноските.

В касационната жалба се сочи, че обжалваното решение е неправилно и необосновано, като допускането на касационното обжалване се основава на предпоставките по чл. 280 ал. 1 т. 1 и т. 3 от ГПК.

Ответниците ЗК [фирма] и П. В. З. не изразяват становище по жалбата.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:

Касационната жалба, с оглед изискванията за редовност, е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл. 283 от ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.

За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че надлежно легитимиран като ответник по иска по чл. 274 ал. 1 т. 1 от КЗ отм. наред със застрахования делинквент е и неговият работодател, който съгласно чл....