Върховният административен съд на Р. Б. - Четвърто отделение, в съдебно заседание на първи март в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ:Р. Б. ЧЛЕНОВЕ:ЛЮБОМИРА МОТ. С. при секретар Р. Х. и с участието на прокурора Динка Коларскаизслуша докладваното от съдиятаЛ. М. по адм. дело № 11672/2021
Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба от изпълнителния директор на Държавен фонд Земеделие (ДФЗ), чрез юриск. М. П. срещу решение № 336 от 19.10.2021г., постановено по адм. д. №523/2021г. на Административен съд – В. Т. С обжалваното решение е отменено, решение за изплащане на финансова помощ № 04/223/00267/3/04/03/01 от 06.01.2021г. на изпълнителния директор на ДФЗ, в частта му по т. ІІ. 2., с която се отказва на О. Е. изплащането на финансова помощ в размер на 8562,19лв. Съдът е върнал преписката на изпълнителния директор на ДФЗ за ново произнасяне по подадената заявка за плащане № 04/223/00267/304 по договор № 04/223/00267 от 15.04.2013г., при съобразяване указанията дадени в мотивите на обжалваното решение. С касационната жалба се излагат твърдения за противоречие с материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на обжалваното решение и връщане на делото на първоинстанционния съд за разглеждане от друг съдебен състав. Направено е искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в минимален размер за двете инстанции.
Ответникът по касация – кметът на О. Е. чрез гл. юрисконсулт Д. Ц. оспорва касационната жалба като неоснователна и моли обжалваното решение да бъде оставено в сила. Претендира юрисконсултско възнаграждение.
Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба.
Настоящият състав на ВАС - Четвърто отделение намира, че касационната жалба на Директора на Областна дирекция на Държавен фонд Земеделие - София е подадена в законоустановения в чл. 211, ал. 1 АПК 14 - дневен срок, от надлежна страна, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата се явява неоснователна.
Производството пред Административният съд - В. Т. е образувано по жалба на О. Е. срещу решение за изплащане на финансова помощ № 04/223/00267/3/04/03/01 от 06.01.2021г., в частта по т. II. 2, с която се отказва изплащането на финансова помощ в размер на 8 562,19лв. Първостепенният съд правилно е установил фактическата обстановка по делото и страните не спорят, че между ДФЗ и О. Е. бил сключен договор №04/223/00267 от 15.04.2013г. по проект „Залесяване на неземеделски земи от О. Е. . Съгласно т.1.2 от договора, 82% от средствата се осигуряват от ЕС и 18% от държавния бюджет на Р. Б. С решение за налагане на финансова корекция № 01-0800/1141#3 от 18.09.2020г. на изпълнителния директор на ДФ “Земеделие“ на О. Е. е наложена финансова корекция в размер на 7 705,99лв. Тази сума представлява 10% от стойността на изплатената по договора финансова помощ от 77 059,84 лв., за възстановяване разходи по договор №РД -02.11-273/03.07.2015г. за възлагане на обществена поръчка с предмет „Първоначално залесяване на неземеделски земи и поддържане – попълване и отглеждане – на създадени горски култури на територията на О. Е. с изпълнител ДЗЗД „Еколандшафт“, в изпълнение на Договор за отпускане на финансова помощ № 04/223/00267 от 15.04.2013 г. по мярка 223 „Първоначално залесяване от Програма за развитие на селските райони за периода 2007 – 2013 година. Срещу решението за налагане на финансова корекция е подадена жалба от О. Е. на 08.10.2020г. до Административен съд -В. Т. което е предмет на адм. д. №601/2021г. Това дело е образувано след настоящото дело и не е приключило производството по него. При тези данни от правна страна съдът е приел, че оспореният пред него акт е издаден от компетентен орган, постановен в изискуемата писмена форма и съдържа фактически съображения, обосноваващи издаването му, но в т. ІІ липсват правни основания за пстановения отказ, поради което не е мотивиран. Съдът оставил без уважение искането на ДФЗ за спиране на делото до приключването на адм. д. №601/2021г. по описа на Административен съд -В. Т. Изложил е решаващи мотиви, че законосъобразността на решението за налагане на финансова корекция № 01-0800/1141#3 от 18.09.2020г. на изп. директор на ДФ “Земеделие“, не може да се преценява в настоящето производство. Със свое определение на 13.09.2021г. на основание чл.171, ал.4 АПК, съдът е дал указания на административния орган, че в негова тежест на доказване е установяването на посочените в акта фактическите основания, изпълнението на законовите изисквания за неговото издаване, както и несъответствието на стойностите на санкцията в производството по налагане на финансовата корекция в размер на 7705,99лв. и тази за частичното плащане от 8 562,19лв. Администртивният орган не е взел становище и не е ангажирал доказателствени средства за констатираните разминавания. Съдът е счел, че е недопустимо мотивирането на обжалвания акт в хода на съдебното производство. При тези съображения приел, че административният акт е незаконосъобразен на основания чл.146, т.4 АПК и е отменил решение за изплащане на финансова помощ № 04/223/00267/3/04/03/01 от 06.01.2021г., в частта по т. II. 2, с която се отказва изплащането на финансова помощ в размер на 8 562,19лв. Решението е валидно, допустимо и правилно.
Първоинстанционният съд е направил фактически установявания по всички релевантни факти и е обосновал верни правни изводи, към които касационният съд препраща на основание чл. 221, ал.2, изр. последно АПК.
Безспорно от текста в т. ІІ. 2 на решението за изплащане на финансова помощ № 04/223/00267/3/04/03/01 от 06.01.2021г. няма конкретни фактически и правни основания за постановения частичен отказ за финансово подпомагане, поради което е правилен и обоснован изводът на съда за незаконосъобразност на основание чл.146, т.4 АПК.
Мотивирането на акта следва да се съдържа в него или в преписката по издаването му, което е задължение на административния орган. В процесния случай това изискване не е изпълнено. В оспореното решение като фактическо основание е посочен чл. 33, ал.1, т.4 от Наредба № 22 от 07.07.2008г., което е правно основания за одобряване на финансовата помощ по т.I, но не и за отказа по т. II.2. Нито в оспореното решение на административния орган, нито в преписката по неговото издаване, може да се обоснове извод за наличието на конкретна хипотеза, която да обосновава неговото постановяване.
В производството по оспорване на административния акт, се извършва преценка дали изложените в него факти и обстоятелства, съответстват на изискванията на приложимата правна норма и на посоченото правно основание. Липсата на мотиви лишава съда от възможността да прецени неговата законосъобразност, в какъвто смисъл са изводите в обжалваното решение. Правилно административният съд е приел, че излагането на съображения от страна на касатора в съдебния процес, не може да замести липсата на мотивите в административния акт. Съдът е приел, че преписката следва да се върне на административния орган, с оглед спецификата на правоотношенията и факта, че с обжалвания акт е намалена допустимата за изплащане сума с 8 562, 10лв., без тя да съответства със сумата от финансовата корекция в размер на 10% от стойността на финансовата помощ и публичното вземане в размер на 7 705,99 лв.
Обоснован е изводът на съда, че разплащателната агенция за да откаже изплащането на част или цялата помощ, следва размерът на отказа да съвпада с размера на наложената на ползвателя на помощта финансова корекция.
Решението е правилно и следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на делото е неоснователно искането за присъждане на претендираните от касатора разноски.
На ответника по касация следва да се присъдят разноски за касационната инстанция в размер на 100 лева юрисконсултско възнаграждение. РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение №336/19.10.2021 г. по адм. дело №523/2021 г. на Административен съд – В. Т.
ОСЪЖДА Държавен фонд Земеделие да заплати на О. Е. сумата от 100 (сто) лева.
Решението е окончателно.
Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/ Румяна Борисова
секретар: ЧЛЕНОВЕ:/п/ Л. М. п/ Светослав Славов