Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по подадена от ТП на НОИ - Благоевград касационна жалба с искане за допускане на касационно обжалване на постановеното от ОС - Благоевград решение № 134/24.03.2022 г. по в. гр. д. № 44/22 г., с което е отменено решение № 905849/27.11.2021г. на РС - Благоевград, постановено по гр. д. № 1471/20220г. и вместо него е постановено друго, с което предявеният на основание чл. 1, ал. 1, т. 3 ЗУТОССР иск е уважен, с присъждане на разноски.

В касационната жалба се прави искане за отмяна на обжалваното решение като неправилно на основанията по чл. 281, т. 3 ГПК.

С жалбата е представено изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, в което като основания за допускане на касационно обжалване се сочат основанията по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК и чл. 280, ал. 2, пр. 3 от ГПК.

С писмения си отговор ответникът по касацията В. К. Х. изразява становище за недопускане на обжалваното решение до касационен контрол и за неоснователност на касационната жалба. Прави искане за присъждане на разноски.

Върховният касационен съд, ГК, състав на Четвърто отделение, след преценка на данните и доводите по делото, приема следното:

Касационната жалба е процесуално допустима - подадена е в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана страна и срещу решение на въззивен съд, което подлежи на касационно обжалване при предпоставките на чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК.

За да уважи предявеният на осн. чл. 1, ал. 1, т. 3 ЗУТОССР иск, ОС - Благоевград е приел, че са налице неоспорени от ответника писмени доказателства - поименно разписание на длъжностите и основните заплати, трудова книжка и разчетно - платежна ведомост, издадени от работодателя, при когото е придобит стажът и по време на полагане му, които надлежно установяват вероятността на трудовия стаж. Изложил е че разписанието обхваща времето на претендирания стаж /1990-1992 г./ и дава сведения за длъжността на ищцата /касиер/, звеното, в което е работила /ресторант Златното пиле“/, квалификационната й степен /I разряд/, образованието /средно специално/, балната оценка /60/ и заплатата /190 лева/. В трудовата книжка била отразена още по-голяма продължителност на трудовия стаж /01.09.1989 г. - 23.03.1992 г./, а ведомостта касаела последния месец на стажа – март 1992 г. Данните в тези три документа били напълно достатъчни, за да направят твърде сериозна вероятността ищцата наистина да е работила при съответния работодател през съответния времеви период, който извод се потвърждавал и от събраните гласни доказателства.

По основанията за допускане на касационно обжалване.

Неоснователно е искането на касатора за допускане на касационно обжалване по правните въпроси: „В случаите, когато една трудова книжка е издадена от ИА „Главна инспекция по труда“ по искане на лицето само въз основа на нотариално заверено извлечение от друга трудова книжка, но не и въз основа на разплащателни ведомости, следва ли същата да се приеме като официален удостоверителен документ за вписвания в нея осигурителен стаж. Когато в съдебното производство са събрани писмени доказателства, от които не се установява по безспорен начин упражняване на трудова дейност, възможно ли е претендирания стаж да бъде доказан само със свидетелски показания на свидетели, които са работили при същия работодател, но не и в същото звено, и които не са имали преки наблюдения върху обстоятелствата като продължителността на работния ден, докато е изпълнявана съответната длъжност, както и начина на заплащане на положения от лицето труд?“, отговорът на които твърди че е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото.

Поставените въпроси не следва да бъдат допускани до касация, тъй като непокриват общия селективен критерий по чл. 280, ал. 1 ГПК за достъп до касационно обжалване, като не са обусловили правната воля на съда, обективирана в решението му, който не е изложил мотиви в този смисъл.

Съгласно дадените в ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС задължителни разяснения, правният въпрос по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК е този който е включен в предмета на спора и е обусловил правната воля на съда, обективирана в решението му, и има значение за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждането на събраните по делото доказателства. Твърденията, че съдът при постановяване на решението е нарушил закона, не съставляват въпроси, а оплаквания за допуснати нарушения на материалния и на процесуалния закон - основания по см. на чл. 281, т. 3 ГПК за касиране на въззивния акт като неправилен, но не и основания за допускане на касационен контрол на решението. Поставените от касатора въпроси насочват към преценка на извършения от въззивния съд анализ на доказателствения материал. При тази преценка касационната инстанция следва да извърши проверка дали въззивният съд правилно е възприел фактите и доказателствата по делото, т. е. дали решението е правилно с оглед основанията по чл. 281, т. 3 ГПК за касационно обжалване, която преценка обаче не може да се извърши във фазата по чл. 288 ГПК.

Касационно обжалване не може да се допусне и на поддържаното от касатора основание по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК - очевидна неправилност на обжалваното въззивно решение.

Въведеното основание „очевидна неправилност“ е самостоятелно и различно от основанията, посочени в ал. 1 на чл. 280 ГПК, поради което не е обусловено от формулиране на правен въпрос. Очевидна неправилност по см. на чл. 280, ал. 2 ГПК е налице при установимо от самите мотиви на въззивния съдебен акт нарушение или явна необоснованост, без да се налага извършване на присъщата на същинския касационен контрол проверка за правилност на акт. Такива са нарушенията при подвеждане на фактите под отменена или несъществуваща законова разпоредба, при приложение на закона в неговия обратен смисъл или при грубо нарушение на правилата на формалната логика. Не е налице очевидна неправилност, когато въззивният акт е незаконосъобразен поради неточно прилагане и тълкуване на закона, когато е постановен в противоречие с практика на ВКС или когато е необоснован поради неправилно възприемане на фактическата обстановка, необсъждане на доказателствата в тяхната съвкупност и логическа свързаност, в които случаи допускането на касационно обжалване е обусловено от предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 1 - т. 3 във вр. с чл. 280, ал. 1 ГПК. В случая атакуваното решение не може и да бъде преценено нито като явно необосновано, нито като постановено при приложение на закона в неговия противоположен смисъл или при прилагане на отменена или несъществуваща законова разпоредба.

По изложените съображения не следва да се допуска касационно обжалване на постановеното от ОС - Благоевград решение № 134/24.03.2022 г. по в. гр. д. № 44/22 г.

С оглед изхода на спора ТП на НОИ - Благоевград следва да бъде осъден да заплати на В. Х. направените в настоящото производство разноски в размер на 500 лв.- заплатен адв. х..

Воден от изложеното, ВКС, ГО, ІV състав,

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 134/24.03.2022 г. на ОС - Благоевград по в. гр. д. № 44/22 г.

ОСЪЖДА ТП на НОИ - Благоевград, [населено място], [улица], да заплати на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК на В. К. Х., ЕГН: [ЕГН], с адрес: [населено място], [улица], сумата от 500 лв.- заплатен адв. х. за касационното производство.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: