Върховен касационен съд на Р. Б. НК, І н. о. дело № 1620/2015 год.Р Е Ш Е Н И Е№1

гр.София, 19 май 2016 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Р. Б. първо наказателно отделение в съдебно заседание на осемнадесети януари две хиляди и шестнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН ТОМОВ

ЧЛЕНОВЕ: ЕВЕЛИНА СТОЯНОВА

БЛАГА ИВАНОВА

със секретар Марияна Петрова

при участието на прокурора ПЕТЯ МАРИНОВА

изслуша докладваното от

председателя (съдията) ПЛАМЕН ТОМОВ

наказателно дело под № 1620/2015 година

Осъденият М. Р. В. – сам определил се за задочно осъден (чл. 423 НПК), определен за такъв и при образуване на делото в тази съдебна инстанция, е поискал на 4.ХІІ.2015 год. – според съответната официална регистрация, да бъде възобновено делото, по което е бил осъден, по реда на глава тридесет и трета от НПК.

Делото е наказателно от общ характер – 4450/2007, и с присъдата по него – 139 от 23.ІІ.2009 год. на Плевенския районен съд, В. е бил наказан с 5 месеца лишаване от свобода при общ първоначален режим за престъпление по чл. 343в, ал. 2 НК, извършено на 21.VІІІ.2007 год. Присъдата е влязла в сила без да бъде оспорена в следваща инстанция; не е проверявана досега и по реда на възобновяването.

Осъденият твърди, че е задочно осъден, тъй като по време на делото е бил извън страната, а за осъждането си научил едва през м.ХІ.2015 год. Отсъствието му освен това не било предшествано от каквото и да е уведомяване за това дело.

Осъденият и защитникът му поддържат направеното искане за възобновяване на делото и в съдебното заседание на ВКС, а то трябва да бъде уважено и според прокурора в тази инстанция.

ВКС намери искането на осъдения за възобновяване на делото в ПРС за основателно.

Основателността му произтича най-напред от категоричността на чл. 423, ал. 1, изр. второ НПК, че „[и]скането се уважава, освен ако”, т. е. поначало във всички случаи на неучастие в наказателното производство. За тази категоричност, от друга страна, няма никакво съмнение в случаите, когато е била проведена неприсъствено за обвиняемия цялата досъдебна фаза на наказателното производство – разпоредбата е съвсем ясна, че първият момент, след който неприсъствено проведеното дело би могло и да не бъде възобновено, е „предявяване на обвинението в досъдебното производство”; едва от този момент е възможно отхвърлянето на искане за възобновяване от осъден, ако той „се е укрил, поради което процедурата по чл. 254, ал. 4 не може да бъде изпълнена или след като е изпълнена, не се е явил в съдебно заседание без уважителна причина”.

Осъденият М.В. не е посочил нищо по-конкретно за досъдебното производство по делото на ПРС, но отсъствието му през цялото време на неговото провеждане е лесно установимо в приложеното дознание 396/2007 год. на ОДП-Плевен. При това е без значение за сегашното дело причината, поради която М.В. не е участвал в дознанието.

От значение за сегашното дело е дали М.В. е спазил 6-месечния срок за подаване на искането за възобновяване, но в това отношение липсват данни за поставяне под съмнение на твърдението му в самото искане. Би могло да се спори всъщност единствено дали той е бил наистина „задочно” осъден по смисъла на чл. 423 НПК, доколкото обвинението му не е било за „тежко престъпление”, за което нито чл. 206, нито 269 НПК предвиждат задължително присъствие на обвиняемия в наказателното производство (вж. повече в р. 202/10-І, Бюл. 4/11). Така или иначе обаче, чл. 423 НПК (с препращането към чл. 254, ал. 4, а той пък-изцяло към чл. 269) не прави никаква разлика в тази насока и предвижда защита за правото на обвиняемия лично „да участва в наказателното производство” (чл. 55, ал. 1 НПК), независимо от съчетаването на правото със задължение за присъствие.

ВКС на свой ред не е длъжен, накрая, да взема отношение по мярката за неотклонение на М.В., както предвижда чл. 423, ал. 4 НПК – такава по отношение на него не само не е била вземана изобщо, но той и след сегашния съдебен акт запазва качеството си на осъден по множество други дела, по които му остава да търпи още близо 2 години лишаване от свобода (вж. писмо с изх.№ 5793/16.ХІІ.2015 год. на затвора-Плевен, служебно приложено по сегашното дело, макар изготвено за нд 1618/2015 на ВКС).

Ръководен от всичко изложено, съставът на І н. о. съобразно още с чл. 425, ал. 2 НПК

РЕШИ:

ОТМЕНЯ по реда на възобновяването присъда № 139 от 23.ІІ.2009 год. по нохд 4450/2007 на Плевенския районен съд и ВРЪЩА делото за ново разглеждане от прокурора в досъдебното производство.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:

/СЛ