Върховният административен съд на Р. Б. - Осмо отделение, в съдебно заседание на двадесет и първи януари две хиляди двадесет и шеста година в състав: Председател:

Б. Ц. Членове:

М. М.

Х. К. при секретар

С. Т. и с участието на прокурора

А. А. изслуша докладваното от съдията

М. М. по административно дело № 194/2026 г.

Произвоството е образувано по касационна жалба на директора на Д ОДОП - София при ЦУ на НАП, депозирана чрез процесуален представител, против Решение № 33781/16.10.2025 г. на Административен съд София - Град, III отделение, 13 - ти състав, постановено по адм. д. № 9907 по описа за 2023 г. на този съд. Със съдебното решение е отменен по жалба на С. С. М., РА № 22221522005117 - 091 - 001/08.06.2023 г. в обжалваната част, потвърдена с Решение № 1233/28.08.2023 г. на Директора на Д ОДОП, с който на основание чл. 19, ал. 2 ДОПК е ангажирана отговорността му на управител за задължения на К. А. ВТ ЕООД, в общ размер на 463 823, 96 лева. Националната агенция по приходите е осъдена да заплати на С. М. разноски в размер на 980 лева. Касаторът обжалва решението като неправилно по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК, защото е постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и е необосновано. Акцентира върху обстоятелството, че липсват плащания по задълженията на К. А. ВТ ЕООД за прехвърлените дялове. Наличието на необезпечено вземане към друго лице препятства погасяването на задълженията към кредитори, включително към НАП. Въз основа на това се прави извод, че спорните данъчни и осигурителни задължения, за които е ангажирана отговорността по чл. 19, ал. 2 ДОПК, не са погасени. Същевременно управителят С. М. е отклонил средства на дружеството, по който начин е възникнала връзка между неговото поведение и невъзможността за тяхното събиране. Позовава се на приетото в тълкувателно решение № 5/29.03.2021 г. по т. д. № 7/2019 г. на ОСС на ВАС, за да аргументира тезата, че отговорността по чл. 19, ал. 1 и 2 ДОПК на трето задължено лице, включва и установеното задължение за лихви на главния длъжник. Моли за отмяна на съдебното решение, отхвърляне на жалбата срещу РА и присъждане направените разноски.

Ответникът по КЖ - С. С. М., притежаващ [ЕГН], със съдебен адрес гр. София, [адрес] е депозирал чрез адв. Д. И. писмен отговор против КЖ, която счита за неоснователна.

Представителят на ВКП дава заключение за неоснователност на КЖ.

Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, преценявайки допустимостта на КЖ, валидността, допустимостта и прпавилността на обжалваното решение и след служебна проверка по чл. 218, ал. 2 АПК прецени КЖ като допустима и основателна.

По делото е установено следното: Със ЗВР от 06.10.2022 г. е възложено извършването на ревизия на С. С. М. във връзка с установяване неговата отговорност за задълженията та К. А. ВТ ЕООД с [ЕИК]. Заповедта е изменена касателно срока на ревизията. Съставен е РД срещу когото е постъпило възражение. Издаден е РА, с който е установена отговорност на С. М. по чл. 19, ал. 2 ДОПК за задълженията на К. А. ВТ ЕООД за корпоративен данък за периода 01.01.2018 г. - 31.12.2019 г.; за ДДС за периода 01.10.2017 г. - 30.04.2021 г.; за данък върху дивидентите и ликвидационните дялове на местни и чуждестранни ФЛ за периода 01.10.2018 г. - 31.12.2020 г.; за ДОО за осигурители за периода 01.01.2017 г. - 30.09.2017 година. Директорът на Д ОДОП - София с Решение № 1233/28.08.2023 г. е оставил без разглеждане жалбата против РА в едната й част, а в останалата е потвърдил индивидуалния административен акт за задължения по ЗДДС в размер общо на 242 111, 31 лева, ведно с лихви в размер на 129 738, 80 лева; задължения за корпоративен данък в размер общо на 876, 37 лева и лихви 2 744, 93 лева; задължения за данък върху дивидентите и физически лица в размер на 64 036, 76 лева и лихви - 24 314, 21 лева; лихви за осигурителни вноски за ДОО за осигурителя в размер на 1, 58 лева. Ангажирана е отговорността на С. М. за задължения на К. А. ВТ ЕООД в общ размер на 468 823, 96 лева. По верме на съдебното производство е представено Разпореждане от 23.06.2025 г. по изп. дело № 190619327/2019 г. по описа на ТД на НАП - Пловдив, офис С. З. срещу К. А. ВТ ЕООД, ведно със справка за задълженията на дружеството към 11.09.2025 година. Изслушани са също така заключения по ССчЕ.

Административният съд е преценил РА като издаден от компетентен орган, без да са допуснати нарушения на производствени правила, но актът е материално незаконосъобразен. Съдът е направил извод, че спрямо С. М. не са налице условията на чл. 19, ал. 2, т. 1, предложение 2 ДОПК за ангажиране отговорността на лицето за задълженията на К. А. ВТ ЕООД. Посочил е, че изпълнението на този фактически състав изисква наличието на следните предпоставки: Качеството на К. А. ВТ ЕООД на задължено лице по чл. 14, т. 1 или т. 2 ДОПК; С. М. да е действал като управител, член на орган на управление, прокурист, търговски представител, търговски пълномощник на задължено ЮЛ, недобросъвестност на действията на С. М., отчуждаване на имущество, включително предприятието, на ЗЛ безвъзмездно или по цени, значително по - ниски от пазарните, което води до намаляване имуществото на ЗЛ, вследствие на което задълженията не могат да бъдат събрани, каузална връзка между недобросъвестните действия по намаляването на имуществото и невъзможността за погасяване на задълженията. Съдът е обявил за безспорни обстоятелствата, че К. А. ВТ ЕООД е ЗЛ по смисъла на чл. 14 ДОПК, че има непогасени публични задължения, възникнали на базата на подадени декларации по чл. 92 ЗКПО, чл. 125 ЗДДС и декларации - Образец 6, както и че С. М. е действал в качеството си на управител на ЗЮЛ за целия ревизиран период - 01.01.2017 г. - 30.04.2021 година. Съдът е посочил като спорен въпроса дали С. М. е отчуждил имужество, включващо и предприятието, на ЗЛ по безвъзмезден начин или по цени, значително по - ниски от пазарните, което да има за последица намаляване на имуществото и невъзможност за събиране на вземанията, а и дали това е извършено недобросъвестно. С. М. е учредил А. А. ЕАД и е направил непарична вноска в капитала на дружеството в размер на 7 404 000 лева, собственост на К. А. ВТ ЕООД. Непаричната вноска е обявена в ТР на 28.09.2018 година и е оценена от три вещи лица по реда на чл. 72, ал. 2 ТЗ. На К. А. ВТ ЕООД са записани 74 040 броя поименни акции от катпитала на А. А. ЕАД. С джиро от 01.10.2018 г. К. А. ВТ ЕООД е прехвърлило на АСГ АД 74 040 броя поименни акции от капитала на А. А. ЕАД, записани срещу непаричната вноска. На 01.04.2019 г. АСГ АД, представлявано от С. М. е джиросало временно удостоверение от 28.09.2018 г. за 74 040 броя поименни акции от капитала на А. А. ЕАД на К. А. ВТ 2012 АД. Последното дружество е едноличен собственик за времето от 16.05.2012 г. до 10.10.2023 г. на капитала на К. А. ВТ ЕООД. Сключено е споразумение за заместване от 26.01.2023 г. между К. А. ВТ ЕООД, АСГ АД, К. А. ВТ 2012 АД във връзка със задълженията между тях, възникнали касателно продажната цена на акциите от капитала на А. А. ЕАД, по силата на което К. А. ВТ 2012 АД следва да замести АСГ АД в неговите задължения към К. А. ВТ ЕООД за задължението в в размер на 7 404 000 лева. В споразумението е уговорено сумата в размер на 7 404 000 лева да бъде заплатена от К. А. ВТ 2012 АД на К. А. ВТ ЕООД. Според съда, последвалите разпоредителни сделки след апорта на непаричната вноска в капитала на А. А. ЕАД и джиросването на акции на АСГ АД, неизвършени от К. А. ВТ ЕОО, са ирелевантни за разрешаването на процесния спор, защото К. А. ВТ ЕООД не е било страна по тях. Съдът е допълнил в мотивите си, че относими към отговорността по чл. 19, ал. 2 ДОПК са не всички намаляващи имуществото на ЗЛ действия, а само тези, които са изчерпателно посочени в разпоредбата. Доколкото апортът е осъществен при знание за наличие на декларирани задължения, то може да се приеме за налична недобросъвестността, но липсва последният елемент от фактическият състав на чл. 19, ал. 2 ДОПК - каузалната връзка между недобросъвестното действие и невъзможността за събиране на публичните вземания. Съдът е кредитирал допълнителното заключение по ССчЕ, констатирало, че задълженията на дружеството преди 11 - ти месец на 2018 г., предмет на изп. дело, са 0, 01 лева по ДДС за м. 10.2017 г. и 4, 72 лева за ДОО - за м. 09.2017 година. Съдът се е мотивирал с незаконосъобразна констатация на приходните органи, че апортът от 28.09.2018 г. е направен с цел възпрепятстване събирането на публични вземания или, че разпореждането с имуществото води до несъбираемост. Административният съд е споделил тезата на С. М., че последният е извършил действия по преструктуриране с цел запазване дейността на кината поради заплахи от крудитор. Допълнил е, че отговорността по чл. 20 ДОПК е субсидиарна и приходните органи не са предприели необходимите действия по събиране на публичните вземания първо от задълженото дружество.

Обжалваното решение е валидно и допустимо, но неправилно, защото е постановено в нарушение на материалния закон и е необосновано.

С. М. е релевирал твърдения, че апортът на активи срещу 100% участие в капитала на А. А. ЕАД не съставлява отчуждаване, водещо до намаляване имуществото на К. А. ВТ ЕООД, както и че липсва каузална връзка между недобросъвестно действие и невъзможността за събиране на публичните вземания. Тези доводи са неоснователни. Оценката на апорта е свързвана с неговото обявяване в ТР и остойностяването на записаните акции. По делото е установено, че няма плащане на 74 040 броя поименни акции от капитала на А. А. ЕАД. По силата на сключеното споразумение за заместване от 26.01.2023 г. между К. А. ВТ ЕООД, АСГ АД и К. А. ВТ 2012 АД, касателно продажната цена за акциите, сумата в размер на 7 404 000 лева, дължима на К. А. ВТ ЕООД, ще бъде заплатена от К. А. ВТ 2012 АД съгласно погасителен план, посочен в споразумението. Вследствие липсата на такива плащания към К. А. ВТ ЕООД, това дружество не е могло да погасява и задълженията си за данъци и осигурителни вноски. П. К. А. ВТ ЕООД е с необезпечено вземане към друго ЮЛ. Това обстоятелство възпрепятства обективно погасяването на задълженията към съответните кредитори, включително към приходната агенция.

Основателен е довода на касатора, че публичните задължения на К. А. ВТ ЕООД са възникнали чрез декларациите по чл. 92 ЗКПО, чл. 125 ЗДДС и Декларация - образец 6 за периода 2017 г. - 2020 година. Във връзка със събирането на задълженията е образувано изп. дело № 190619327/2019 година. Наложени са запори върху наличните и постъпващи суми по банковите сметки, по депозитите, които се намират в ТБ ПИБ АД, ТБ ДСК ЕАД. Макар по изпълнителното дело да са правени частични плащания, анализът на финансово - икономическото състояние на дружеството установява липсата на активи и имущество на задълженото лице, необременени с тежести, които да бъдат използвани като обезпечение и за разплащане на процесните публични задължения. Следва да се има предвид и обстоятелството, че за периода от 19.02.2020 г. до 25.01.2023 г. не са постъпвали суми по изпълнителното дело, което е обосновало възлагането и извършването на настоящата ревизия. Частични плащания по стари задължения са осъществени през 2025 г., но тяхната относимост към казуса не е доказана предвид аргумента на касатора, че отговорността по чл. 19, ал. 1 и 2 ДОПК включва и лихвите.

Не е спорно по делото, че С. М. е: Eдноличен собственик и управител на К. А. ВТ ЕООД през ревизирания период; Учредил е А. А. ЕАД; Изпълнителен директор е на АСГ АД; Представител е и член на СД на К. А. ВТ 2012 АД. С. М. е подписал протоколите, касаещи съответните разпореждания, в който смисъл е установено неговото участие и знание за правният им ефект, имащ за последица намаляване имуществото на К. А. ВТ ЕООД и невъзможност дружеството да погасява своите публични задължения. Този извод се потвърждава от обясненията на С. М., че е взел решение да реорганизира дейността на К. А. ВТ ЕООД чрез прехвърляне неговите активи в новоучредено дружество, което на свой ред опровергава аргумента на РЛ, че към момента на апорта дружеството е имало минимални публични задължения. Впоследствие акциите са прехвърлени отново в АСГ АД и в К. А. ВТ 2012 АД.

Решението на АССГ е неправилно и като такова трябва да бъде отменено, след което да се отхвърли жалбата на С. М. срещу РА.

Разноски: Директорът на Д ОДОП София при ЦУ на НАП е представил списък с разноски, както следва: Юрисконсултско възнаграждение по 11 863 евро за всяка една съдебна инстанция и 869, 19 евро - държавна такса за производството пред ВАС, Осмо отделение. Съобразно резултата по делото претендираните разноски следва да бъдат присъдени в цитирания размер на НАП - София.

Водим от гореизложеното и в този смисъл, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение

РЕШИ:

ОТМЕНЯ изцяло Решение № 33781/16.10.2025 г. на Административен съд София - Град, III отделение, 13 - ти състав, постановено по адм. д. № 9907 по описа за 2023 г. на този съд и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на С. С. М., притежаващ [ЕГН], със съдебен адрес гр. София, [адрес], против РА № 22221522005117 - 091 - 001/08.06.2023 г. в обжалваната част, потвърдена с Решение № 1233/28.08.2023 г. на Директора на Д ОДОП, с който на основание чл. 19, ал. 2 ДОПК е ангажирана отговорността му на управител за задължения на К. А. ВТ ЕООД, в общ размер на 463 823, 96 лева.

ОСЪЖДА С. С. М., притежаващ [ЕГН], със съдебен адрес гр. София, [адрес] да заплати на Националната агенция по приходите - гр. София разноски общо в размер на 24 595, 19 евро.

Решението е окончателно.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ Б. Ц.

секретар:

Членове:

/п/ М. М.

/п/ Х. К.