№ 56

гр. София, 02 юни 2020г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Р. Б, първо наказателно отделение, в съдебно заседание на осемнадесети май, две хиляди и двадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕВЕЛИНА СТОЯНОВА

ЧЛЕНОВЕ: МИНА ТОПУЗОВА

ВАЛЯ РУШАНОВА

при участието на секретаря…….М. П……….и в присъствието на прокурора…………………….....Тома КОМОВ…………….………..изслуша докладваното от съдия М. Т н. д. № 25/2020 г.

Производството е образувано по чл. 423, ал. 1 от НПК.

Постъпило е искане, подадено лично от осъдения К. Д. К., за възобновяване на нохд № 335/2018 г. на районен съд гр. Велинград. В искането се твърди, че осъденият останал лишен от възможност да упражни правото си на защита, поради здравословни причини – психично разстройство на съзнанието, в следствие на което не успял да се защити пълноценно и производството в съдебна фаза е проведено в негово отсъствие, без да знае за него. Настоява за възобновяване на наказателното производство.

Пред касационната инстанция защитникът на осъдения К. – адв. А. поддържа искането по посочените в него съображения, като в допълнение развива аргументи, относими към чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК и моли да бъде спряно изпълнението на наказанието.

Представителят на Върховна касационна прокуратура дава становище, че искането е неоснователно и същото следва да бъде оставено без уважение. Заявява, че осъденият е участвал в досъдебното производство и упражнил правата си, след което не взел участие в съдебната фаза на процеса, тъй като самоволно се укрил. Предвид липсата на предоставени гаранции по чл. 423, ал. 5 от НПК прокурорът счита, че искането за възобновяване не следва да се уважава.

Осъденият К. поддържа жалбата както е подадена и моли делото да бъде възобновено.

Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, като съобрази становищата на страните и за да се произнесе взе предвид следното:

С присъда № 28 от 18.09.2018 г., постановена по нохд № 335/2018 г. районен съд Велинград е признал подсъдимия К. Д. К. за виновен в това, че на 14.07.2018 г., в [населено място] е управлявал моторно превозно средство – лек автомобил марка „П.” с рег. [рег. номер на МПС], с концентрация на алкохол в кръвта над 0, 5 на хиляда, а именно 2.07 на хиляда, установено по надлежния ред с техническо средство алкотест дрегер 7410 с фабр. № 0290, след като е осъден с влязла в сила присъда за деяние по чл. 343б, ал. 1 от НК - със споразумение № 132/10.05.2016 г., постановено по нохд 867/2016 г. на районен съд гр. Пазарджик, в сила от 10.05.2016 г. поради което и на основание чл. 343б, ал. 2 във вр. с ал. 1 от НК го осъдил на „лишаване от свобода” за срок от осемнадесет месеца при първоначален строг режим, както и глоба в размер на 750 лева, платими в полза на държавата.

На основание чл. 343г от НК съдът е лишил К. от правото да управлява моторно превозно средство за срок от една година.

На основание чл. 59, ал. 1, т. 1 от НК приспаднал времето, с което осъденият К. е задържан със Заповед за задържане на лице, на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР.

С протоколно определение на основание чл. 68, ал. 1 от НК съдът привел в изпълнение отложеното спрямо осъдения К. наказание „лишаване от свобода” за срок от една година и три месеца, наложено му със споразумение № 132/10.05.2016 г. по нохд 867/2016 г., по описа на районен съд гр. Пазарджик, което да изтърпи отделно, при първоначален строг режим.

С решение № 158 от 06.12.2018 г., постановено по внохд № 749/2018 г., окръжният съд в гр. Пазарджик потвърдил изцяло първоинстанционната присъда.

Искането за възобновяване е направено в предвидения в чл. 423, ал. 1 от НПК срок и е допустимо. Разгледано по същество е неоснователно.

Началото на производството е поставено със съставяне на протокол от първото действие по разследването - разпит на свидетел /л. 11 от ДП/ по бързо производство № ЗМ 482/2018 г. по описа на РУ Велинград. С постановление от 17.07.2018 г. /л. 9 от ДП/ К. Д. К. е привлечен в качеството на обвиняем за престъпление по чл. 343б, ал. 2, вр. ал. 1 от НК и му е взета мярка за неотклонение „подписка”, с която същият се задължава да не променя местоживеенето си и да се явява при призоваване. Обвинението му е предявено лично и в присъствието на защитник, а при последвалия разпит /л. 10 от ДП/ обвиняемият е дал обяснения по повдигнатото обвинение. На същата дата му е предявено и разследването. Всички процесуални действия с участието на обвиняемия са извършени в присъствието на упълномощения му защитник – адв. К.. След приключването на разследването, досъдебното производство е изпратено от разследващия полицай с мнение за предаване на съд.

По внесен обвинителен акт за същото престъпление е образувано нохд 335/2018г. на РС Велинград. За насроченото първо съдебно заседание на 31.07.2018 г. К. е призован чрез защитника си, като в съдебното заседание последният заявил, че няма връзка с подсъдимия и не знае къде се намира. Независимо от положените от страна на съда усилия, К. не е открит. Производството продължава по реда на чл. 269 от НПК и приключва с присъда № 28 от 18.09.2018 г., на районен съд Велинград, постановена по същото дело и потвърдена с решение № 158 от 06.12.2018 г. по внохд № 749/2018 г. на окръжния съд гр. Пазарджик.

За изпълнение на горепосочените наказания от РП Велинград е издадена Европейска заповед за арест (ЕЗА) № 421 от 19.03.2019 г., в която не са предоставяни гаранции за възобновяване на производството по конкретното дело. Осъденият е екстрадиран от Р. Ф и приведен в затвора гр. Пазарджик на 05.02.2020г. за изпълнение на наложените му наказания.

Тези фактически обстоятелства и процесуално развитие на делото дават основание да се заключи с категоричност, че осъденият К. е знаел за воденото срещу него наказателно дело. Нещо повече, той и упълномощеният му защитник пълноценно са взели участие при реализирането на основните процесуални институти, намиращи проявление в досъдебна фаза на процеса – привличане на обвиняем /чл. 219, ал. 1 от НПК/, предявяване на обвинението /чл. 219, ал. 4 от НПК/, разпит на обвиняемия /чл. 221 от НПК/ и предявяване на разследването /чл. 227 от НПК/. Всичко дотук изложено обуславя неоснователност на искането за възобновяване на наказателното производство, тъй като не са налице предпоставките на чл. 423, ал. 1 от НПК. Не е налице и хипотезата по чл. 423, ал. 5 от НПК. В случая, провеждането на съдебната фаза по реда на чл. 269, ал. 3 от НПК, се дължи единствено на недобросъвестното процесуално поведение на осъдения К., от което същият не може да черпи права.

Касационната инстанция не е компетентна да се произнесе по наведените в искането за възобновяване и поддържани в съдебното заседание доводи за допуснати съществени нарушения на процесуални правила при разглеждане на първоинстанционното дело, тъй като същите се отнасят до касационното основание по чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК по влязъл в сила съдебен акт, постановен от районен съд. В тази хипотеза компетентен да разгледа искането за възобновяване е апелативният съд в гр. пловдив. Разпореждането на и. ф. председателя на Пловдивски апелативен съд от 22.10.2019г., с което е отказано образуването на производство по възобновяване на делото по реда на чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК поради просрочие, не подлежи на касационен контрол, тъй като такъв не е предвиден от процесуалния закон.

Поради изложеното и на основание чл. 426 във вр. с чл. 354, ал. 1, т. 1 от НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение,

РЕШИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения К. Д. К. за възобновяване на нохд № 335/2018 г. на Велинградски районен съд.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: