Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК.

Образувано е по частна касационна жалба от П. В. П., чрез адв.А.А. срещу определение №100647/04.12.2020г. по ч. т.д. №222/2020г. на Апелативен съд - Бургас, с което е потвърдено определение №260093 от 04.09.2020г., постановено по т. д.№282/2020г. на Окръжен съд-Бургас в частта, с която е прекратено производството по предявения от жалбоподателя иск за отмяна на решението от 17.07.2020г. по т. 11 на Общото събрание на Сдружение на ловците и риболовците „Лебед“, [населено място].

Частният касационен жалбоподател поддържа, че определението е неправилно - постановено в нарушение на закона и необосновано. Оспорва като неправилни изводите на съда, че не е активно процесуално легитимиран да иска отмяна на решение на ОС на ответното сдружение, с което е потвърдено решение на УС за отхвърляне на молбата му за членство. Излага доводи, че с атакуваното решение се засягат негови права и интереси и че следва да се отчете спецификата на сдруженията по ЗЛОД (ЗАКОН ЗА ЛОВА И ОПАЗВАНЕ НА ДИВЕЧА), които не са „стандартни“ юридически лица с нестопанска цел и чиито органи имали по-скоро удостоверителна, а не решаваща функция по определени въпроси, вкл. приемане на нови членове. Моли да се отмени определението за прекратяване на делото.

Допускането на касационно обжалване обосновава с предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Поддържа, че въззивният съд се е произнесъл по следните правни въпроси: „1. Нарушава ли се правото на сдружаване в случай, че е налице отказ за приемане в случай, че лицето, което кандидатства за прием е изпълнило надлежно всички изисквания на Устава на сдружението?; 2. Нарушава ли се правото на сдружаване в случай, че отказът за приемане /въпреки, че всички условия за прием са изпълнени/ води до невъзможност за упражняване на законно признати права на кандидатстващото лице на лов на определена територия?; 3. В условията на самостоятелна преценка или в условия на обвързаност действа органът, осъществяващ прием на членове при положение, че /а/ сдружението е натоварено с определени обществени функции и /б/ изискванията за прием са точно е ясно разписани и /в/ съгласно ЗЛОД и самия Устав на сдружението приемът се осъществява всъщност от конкретната ловна дружина?; 4. Какво е правното положение на ловните дружини с оглед на вменените им функции по ЗЛОД, правото им да приемат членове и правото им да се преместват от едно сдружение в друго?; 5. Какво е правното положение на лице, което е прието за член на ловна дружина, изпълнило е всички изисквания за членство н сдружението, но липсва формален акт на приемане от Управителния съвет/ Общото събрание?; 6. Какво следва да бъде съдържанието на решението на съда при отмяна на незаконосъобразно решение на общо събрание на сдружение - да постанови само отмяна на решението, да замести липсваща воля и/или да предостави задължителни указания?; 7. Какви са правните последици при несъобразяване на органите на сдружение с решение на съда?“- с твърдение, че са от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото - основание за допускане до касация по чл. 280, ал. 1 т. 3 ГПК.

Частната касационна жалба е допустима – подадена е в законоустановения срок по чл. 275, ал. 1 ГПК от надлежна страна срещу акт, подлежащ на обжалване по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК.

Производството по т. д.№282/2020г. на Окръжен съд - Бургас е образувано по предявени от П. В. П. и В. П. П. срещу Сдружение на ловците и риболовците „Лебед“, [населено място] иск с правно основание чл. 25, ал. 4 ЗЮЛНЦ за отмяна на взето на 17.07.2020г. решение на ОС на сдружението за отхвърляне на молбата за членство на П. В. П. както и искове за установяване правото му на членство и задължаване на УС и ОС на сдружението за предприемат необходимите действия за приемането му за член. С определение от 09.04.2020г. Окръжен съд-Бургас прекратява производството като недопустимо.

С обжалваното определение на Апелативен съд-Бургас е потвърдено определението за прекратяване на делото по иска с правно основание чл. 25, ал. 4 ЗЮЛНЦ по отношение на П. В. П., като въззивният съд приема, че ищецът не е член на сдружението към датата на провеждане на Общото събрание, чието решение атакува, и не е процесуално легитимиран съгласно чл. 25, ал. 6 вр. ал. 4 ЗЮЛНЦ. Решаващият съдебен състав възприема установената от първоинстанционния съд фактическа обстановка и намира, че жалбоподателят П. П. е бил изключен на 13.09.2013г. от сдружението - ответник по иска, като след изменение в устава /чл. 35, ал. 12/ в сила от 19.05.2017г. за него е възникнало правото да кандидатства отново в сдружението. Процедурата по приемане на нов член на сдружението е уредена в устава, като компетентен орган е УС, а негово то решение може да се обжалва пред ОС от лицата, посочени в чл. 40, ал. 4- заинтересованите членове на сдружението или друг негов орган. Въззивният съд намира за безспорно установено, че П. не притежава качеството член на сдружението, поради което няма право да оспорва решенията на неговите органи, вкл. на ОС. Излага мотиви, че отказът за приемане в конкретно сдружение не води до осуетяване на конституционно прокламираното право на сдружаване, доколкото съдържанието на това право не гарантира членство в определено сдружение, а за жалбоподателя не съществува пречка да се присъедини като член на друго ловно сдружение, респ, да упражнява правото си на лов на територията на друго горско или ловно стопанство /чл. 30 Закон за лова и опазването на дивеча/. Като неоснователно е отхвърлено и оплакването за нарушение на чл. 45 от Конституцията.

Съгласно разясненията, дадени в т. 1 на ТР №1/19.02.2010г. по т. д. № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС, което съгласно чл. 274, ал. 3 ГПК намира приложение и по отношение на частните касационни жалби, допускането на касационно обжалване предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за решаване на възникналия между страните спор и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът следва да постави ясно и точно правния въпрос, включен в предмета на спора и обусловил правните изводи на въззивния съд по конкретното дело. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма.

Правните въпроси, поставени от частния касационен жалбоподател, не отговарят на общата предпоставка по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационен контрол, тъй като част от тях са общи и теоретични, изобщо не са обсъждани от въззивния съд, и като цяло не са значими за спора и не се явяват обуславящи за изхода на производството. Основният довод на въззивния съд, за да приеме, че производството по иска с правно основание чл. 25, ал. 4 ЗЮЛНЦ е недопустим, е липсата на активна процесуално правна легитимация на ищеца, който не е член на сдружението – ответник. Съдът е съобразил трайната и непротиворечива съдебна практика, като е приел, че ищецът не е член на ответника - сдружение с нестопанска цел, регистрирано по ЗЮЛНЦ, поради което не е активно легитимиран да оспорва като незаконосъобразни решенията на неговите органи. Няма спор в теорията и практиката, че само член на сдружението има право да предяви конститутивния иск по чл. 25, ал. 4 ЗЮЛНЦ, като активната процесуална легитимация на ищеца следва от принадлежността на потестативното право, чиято защита се претендира /решение №207 от 13.12.2010г., т. д.№129/2010г., ІІ т. о.; решение №172 от 09.12.2011г., т. д.№1047/2010г., І т. о.; решение №81 от 25.04.2017г., т. д.№563/2016г., ІІ т. о. и др./.

Не е налице и допълнителната предпоставка за допускане на въззивното определение до касационно обжалване. Съгласно т. 4 на ТР №1 от 19.02.2010г., по т. д. №1/2009г. на ОСГТК на ВКС правният въпрос от значение за изхода по конкретно дело, разрешен в обжалваното въззивно решение е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитие на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени. Касационният жалбоподател не излага доводи за значимостта на поставените въпроси за точното прилагане на закона и за развитието на правото, като не сочи кои правни норми са непълни, неясни или противоречиви, т. е. нуждаещи се от тълкуване, респ. коя съдебна практика следва да бъде осъвременена и какво налага тази промяна.

По изложените съображения настоящият състав приема, че не са налице основанията на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за допускане на въззивното определение до касационен контрол.

Мотивиран от горното, Върховният касационен съд

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА до касационен контрол определение №100647/04.12.2020г. по ч. т.д. №222/2020г. на Апелативен съд - Бургас в обжалваната част.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.