Производството е по чл. 248 ГПК.

Образувано е по молба вх. № 3564/22.04.2021 г. на А. Г. и Р. Г., чрез пълномощника им адв.К. М., за изменение на постановеното определение по чл. 288 ГПК, като бъдат намалени разноските, които молителите са осъдени да заплатят на другата страна за първата и въззивната инстанция, както и да бъде присъдено адвокатско възнаграждение за тези инстанции по чл. 38 ЗА.

М. считат, че след като съставът на ВКС е намалил идеалните части от апартамент и гараж, които се присъждат на насрещната страна Я. З. при уважаване на иска по чл. 30, ал. 1 ЗН, то следва да бъдат намалени и присъдените на З. разноски за въззивното и за първоинстанционното производство. Иска се и присъждане на адвокатско възнаграждение за двете инстанции за адвокат К.М. на основание чл. 38 ЗА.

Ответницата Я. П. З. не взема становище по молбата.

Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, приема следното:

С решение № 62/19.04.2021 г. по настоящото дело, след частична отмяна на решение № 395 от 10.03.2020 г. по в. гр. д. № 7875/2017 г. на Варненския районен съд, са променени квотите на възстановяване на запазената част на ищцата Я. П. З. от наследството на нейния баща П. И. Г. при уважаване на предявения срещу А. И. Г. и Р. И. Г. иск по чл. 30, ал. 1 ЗН – вместо възстановяване на 16296, 97/132262 ид. части от апартамент и гараж в [населено място], постановено от въззивния съд, са възстановени 3986, 44/92785, 5 ид. части от апартамента и 4802/14407, 2 ид. части от гаража. С оглед изхода на делото в касационната инстанция ответницата по касация Я. З. е била осъдена да заплати на жалбоподателките А. Г. и Р. Г. сторените разноски за касационното производство в размер на 1202, 50 лв. – държавни такси и адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и съдействие от 15.06.2020 г.

Не са налице основания за изменение на това решение в частта за разноските.

На първо място – макар касационният съд да е променил квотите на възстановяване на запазената част на ищцата в двата имота, като резултат искът по чл. 30, ал. 1 ЗН си остава уважен, макар и в различен размер от първоначалния. При това положение липсва основание за ВКС да променя отговорността за разноските, присъдени за въззивното и за първоинстанционното производство. Разноските по иска по чл. 30, ал. 1 ЗН се определят от крайния изход на делото, т. е. от това дали искът е уважен или отхвърлен, а не от това в какъв размер е постановеното намаление на оспореното дарение или завещание. Само когато при обжалване на решение по чл. 30, ал. 1 ЗС съдът промени квотата на възстановяване на запазената част от наследството, той присъжда разноски на жалбоподателите за съответната инстанция, но не и разноски за производството пред предишните инстанции.

На следващо място – съставът на ВКС е присъдил на А. Г. и Р. Г. заплатеното от тях адвокатско възнаграждение на адв.К.М. за защитата им пред касационната инстанция. Основание за това присъждане е разпоредбата на чл. 78, ал. 1 ГПК, тъй като касационната им жалба е била уважена. Липсва основание за присъждане на адвокатско възнаграждение по чл. 38 ЗА за първата и въззивната инстанция. Такова възнаграждение не се дължи, тъй като с въззивното решение искът по чл. 30, ал. 1 ЗН, предявен срещу А. Г. и Р. Г. е бил уважен, съответно – не се държи присъждане на адвокатско възнаграждение по чл. 38 ЗА за техния процесуален представител.

Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба вх. № 3564/22.04.2021 г. на А. Г. и Р. Г., подадена чрез пълномощника им адв.К. М., за намаляване на разноските за първата и въззивната инстанция и за присъждане на адвокатско възнаграждение по чл. 38 ЗА.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: