Производство по чл. 7, ал. 5-7 от ЗАдв.

Образувано е по жалба на адвокат А. М. Д. срещу решение № 3200/22.01.2021 г., обективирано в протокол № 78/22.01.2021 г. на Висшия адвокатски съвет (ВАдвС) (в жалбата неточно е посочен, вместо номера на обжалваното решение, изходящият номер на писмото, с което е връчен препис от решението на жалбоподателя). С обжалваното решение е оставена без уважение жалбата на жалбоподателя срещу решение № 180/26.11.2020 г., обективирано в протокол № 15/26.11.2020 г. на Адвокатския съвет (АС) на Старозагорската адвокатска колегия (СзАК), с което е отказано вписване на жалбоподателя в регистъра на адвокатите от СзАК поради преместване от Пловдивската адвокатска колегия (ПдАК).

Жалбата е процесуално допустима – подадена е в срок от процесуално легитимирано за това лице срещу подлежащо на обжалване решение на ВАдвС. В жалбата се излагат оплаквания, че ВАдвС не е обсъдил възраженията на жалбоподателя, че към решението на АС на СзАК не са изложени конкретни мотиви. В тази връзка жалбоподателят се позовава на практика на ВКС по приложението на чл. 4, ал. 1, т. 5 от ЗАдв (решение № 89/02.06.2015 г. по гр. д. № 913/2015 г. на ІІІ-то гр. отд. и решение № 75/20.03.2013 г. по гр. д. № 1459/2012 г. на ІV-то гр. отд.), съгласно която преценката относно нравствените и професионални качества за упражняване на адвокатската професия следва да се основава на действителни факти, каквито според жалбоподателя в случая не се посочват в обжалваното решение.

Ответникът по жалбата ВАдвС не заявява становище по същата.

Разгледана по същество, жалбата е основателна. Съображенията на съда за това са следните:

За да постанови отказа си по чл. 6, ал. 2 от ЗАдв, в мотивите към решението си АС на СзАК на първо място се е позовал на практика на ВКС по приложението на чл. 4, ал. 1, т. 5 от ЗАдв (решение № 64/27.03.2018 г. по гр. д. № 529/2018 г. на ІV-то гр. отд. и решение № 3/17.02.2017 г. по гр. д. № 4952/2012 г. на ІІІ-то гр. отд.), съгласно която адвокатският съвет разполага с оперативна самостоятелност при преценката на нравствените качества на кандидата и тази преценка не подлежи на контрол за законосъобразност. На следващо място, от приложеното по преписката удостоверение № 583/13.11.2020 г., издадено от АС на ПдАК, АС на СзАК е приел за установено, че на жалбоподателя многократно е било налагано наказание „лишаване от право да упражнява адвокатска професия“, като последното такова е за срок от 4 години. Посочено е и че при служебно извършена справка е установено, че срещу жалбоподателя са подавани многократно жалби от граждани за нарушение на ЗАдв и ЕКА, образувани са множество дисциплинарни производства, част от които са прекратени поради оттегляне на жалбите. В заключение АС на СзАК е намерил, че не са налице изискванията на чл. 4, ал. 1, т. 5 от ЗАдв – жалбоподателят не притежава необходимите нравствени и професионални качества за упражняване на адвокатската професия.

В жалбата си до ВАдвС срещу така постановеното решение на АС на СзАК жалбоподателят също е поддържал основното си оплакване, което поддържа и пред съда, че АС на СзАК не е изложил конкретни мотиви за решаващия си извод, поради който е постановил отказа за вписване.

В мотивите към обжалваното пред съда решение ВАдвС от една страна е приел, че заявлението и представените от жалбоподателя документи отговарят на всички изисквания на ЗАдв, предвид което е направен извод, че няма законови пречки за вписването му поради преместване от една адвокатска колегия в друга. От друга страна, от приложеното по преписката удостоверение № 583/13.11.2020 г., издадено от АС на ПдАК, ВАдвС е установил, че с решения на дисциплинарния съд при ПдАК на жалбоподателя на два пъти е налагано наказание „лишаване от право да упражнява адвокатска професия“ – веднъж за срок от 3 години (26.06.2007 г. - 26.06.2010 г.) и втори път за срок от 4 години (24.10.2014 г. - 24.10.2018 г.), както и че с решение № 404/28.11.2018 г. на АС на ПдАК жалбоподателят е вписан в регистъра на адвокатите от ПдАК. При така установеното, ВАдвС е приел, че адвокатският съвет е в правото си да направи преценка за нравствените качества – когато става въпрос за преместване, приемащата колегия може да прави преценка за професионални и нравствени качества; тя не е задължена да приеме преценката, направена при първоначалното вписване в друга адвокатска колегия. По тези съображения жалбата на адв. Ат. Д. е оставена без уважение.

Съдът намира, че ВАдвС правилно е установил фактите, а именно – че на жалбоподателя двукратно е налагано дисциплинарното наказание „лишаване от право да упражнява адвокатска професия“, срокът на което е изтекъл, като от 28.11.2018 г. жалбоподателят е вписан в регистъра на адвокатите от ПдАК. По преписката, респ. – по делото липсват каквито и да било доказателства за сочените в решението на АС на СзАК, многократно подавани жалби от граждани срещу жалбоподателя за нарушение на ЗАдв и ЕКА, както и за образувани множество дисциплинарни производства срещу него.

ВАдвС правилно е приел и че при преместване на адвокат от една колегия в друга, адвокатският съвет на приемащата колегия, в случая – АС на СзАК е в правото си да извърши самостоятелна преценка по чл. 4, ал. 1, т. 5 от ЗАдв – дали жалбоподателят притежава необходимите нравствени и професионални качества за упражняване на адвокатската професия, като предходната такава преценка, извършена в случая от АС на ПдАК при вписването на жалбоподателя на 28.11.2018 г., не го обвързва.

Съгласно трайно установената практика на ВКС, тази преценка е по целесъобразност и се извършва от адвокатския съвет при условията на оперативна самостоятелност, поради което направената от него оценка на фактите не подлежи на съдебен контрол. Такъв контрол съдът осъществява единствено относно това, дали са налице конкретни факти, осъществили се в обективната действителност, и дали тези факти могат да бъдат отнесени към необходимите нравствени и професионални качества за упражняване на адвокатската професия. В този смисъл са освен посочените по-горе решения на ВКС, на които се позовават жалбоподателят и АС на СзАК, също и решение № 192/17.10.2019 г. по гр. д. № 1287/2019 г. на ІV-то гр. отд. на ВКС.

В случая единствените установени конкретни факти са двукратно изтърпяното от жалбоподателя наказание „лишаване от право да упражнява адвокатска професия“, срокът на което е вече изтекъл. Сами по себе си, тези обстоятелства не могат да бъдат отнесени към преценката, дали жалбоподателят притежава необходимите нравствени и професионални качества за упражняване на адвокатската професия по смисъла на чл. 4, ал. 1, т. 5 от ЗАдв, респ. – не могат да съставляват основание за отказ за преместването му от ПдАК в СзАК. Приемането на обратното би означавало да се преценява, дали е настъпил желаният поправителен ефект от наложеното на жалбоподателя и изтърпяно от него дисциплинарно наказание, без по делото да са установени каквито и да било конкретни обстоятелства за извършването на такава преценка. Дори в наказателното право (чл. 70 и чл. 71 от НК) е допустимо и възможно друго – преди изтичането на срока на наказанието да се преценява, постигнат ли е поправителният ефект от само изтърпяната част от наложеното наказание. След като наказанието е вече изтърпяно се предполага, че превенцията е постигната, като в настоящия случай липсват доказателства за обратното. В подобен смисъл е и решение № 39/26.02.2019 г. по гр. д. № 3860/2020 г. на ІV-то гр. отд. на ВКС.

По изложените съображения следва изводът, че с обжалваното решение на ВАдвС и потвърденото с него решение на АС на СзАК незаконосъобразно е прието, че жалбоподателят не притежава необходимите нравствени и професионални качества за упражняване на адвокатската професия по смисъла на чл. 4, ал. 1, т. 5 от ЗАдв, само поради това, че той двукратно е изтърпял дисциплинарното наказание „лишаване от право да упражнява адвокатска професия“. Незаконосъобразен следователно е и постановеният отказ за вписване на жалбоподателя в регистъра на адвокатите от СзАК, поради което решенията следва да бъдат отменени. Предвид констатацията на ВАдвС, че няма други законови пречки за това вписване, същото следва да бъде постановено от съда.

Мотивиран от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение

РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение № 3200/22.01.2021 г., обективирано в протокол № 78/22.01.2021 г. на Висшия адвокатски съвет, с което е оставена без уважение жалбата на адвокат А. М. Д. срещу решение № 180/26.11.2020 г., обективирано в протокол № 15/26.11.2020 г. на Адвокатския съвет на Старозагорската адвокатска колегия, с което е отказано вписване на адвокат А. М. Д. в регистъра на адвокатите от Старозагорската адвокатска колегия поради преместване от Пловдивската адвокатска колегия; и вместо това ПОСТАНОВЯВА:

ДА СЕ ВПИШЕ адвокат А. М. Д. в регистъра на адвокатите от Старозагорската адвокатска колегия.

Решението не подлежи на обжалване и е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: