Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. 1-во, предл. 1-во ГПК.

Образувано е по частна жалба на Н. Т., гражданин на Р Германия, срещу разпореждане № 260301 от 11.03.2021г. по в. гр. д. № 618/2020г. на Апелативен съд - Пловдив, с което е оставена без разглеждане, на основание чл. 280, ал. 3 от ГПК, касационната му жалба вх. № 262260/10.03.21г. срещу решение № 260014 от 08.02.2021г. по в. гр. д. № 618/2020г. на Апелативен съд - Пловдив.

Частният жалбоподател иска отмяна на обжалваното разпореждане, като поддържа, че същото е неправилно, тъй като касационната жалба подлежи на касационно обжалване, независимо цената на иска. Позовава се на разпоредбата на чл. 624, ал. 3 ГПК, като поддържа, че съгласно нея, решението подлежи на касационно обжалване независимо посочените в чл. 280, ал. 3 ГПК пречки. Счита, че ограничителното правило на чл. 280, ал. 3 ГПК не се прилага по отношение на искове с малък материален интерес по Регламент 861/2007г., които са отделна категория от трудови, граждански и търговски дела. При евентуалност се сочи, че ако се приеме, че делото е гражданско, общият материален интерес по него /за обезщетение за имуществени вреди, за обезщетение за неимуществени вреди и за изтекли лихви от завеждането на исковата молба/ надвишава общия размер от 5000 лева.

Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като прецени данните по делото и доводите на страните, приема следното:

Частната жалба е процесуално допустима - подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 от ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

За да остави без разглеждане подадената касационна жалба, апелативният съд е приел, че атакуваното въззивно решение не подлежи на касационен контрол, тъй като цената на предявените искове е под законодателно определения в чл. 280, ал. 3 ГПК размер от 5 000 лева, изискуем за касационно обжалване на въззивните решения по граждански дела.

Производството пред съда е образувано въз основа на исков формуляр А по Регламент (ЕО) № 861/2007г. за създаване на европейска процедура за искове с малък материален интерес. С оглед повдигнатия от РС-Пловдив спор за родова подсъдност, АС-Пловдив е постановил, че на основание чл. 104, т. 7 ГПК вр. чл. 96 ЗАПСП родово компетентен по спора съд е ОС-Пловдив. Прието е, че делото е изключено от обхвата на Регламент (ЕО) № 861/2007г., съгласно чл. 2, ал. 2, б.“й“ от който, този регламент не се прилага по дела във връзка с нарушение на правилата, свързани с личността, каквито по дефиниция са авторските права, за нарушението на които се претендират процесните обезщетения за имуществени и неимуществени вреди. След оставяне без движение на делото, е депозирана от ищеца искова молба по общия ред за заплащане на сумите от 4183, 16 лева – обезщетение за неимуществени вреди, 300 лева - обезщетение за имуществени вреди, и 509.95 лева - обезщетение за забава за период преди завеждането на исковата молба, по които искове са постановени решенията.

Определението е правилно.

На първо място, не е налице произнасяне от съдилищата по реда на чл. 624 ГПК, така както се поддържа от жалбаподателя, като всеки от предявените искове е с цена под 5000 лева, поради което правилно е прието от апелативния съд, че касационното обжалване е недопустимо, на основание чл. 280, ал. 3 ГПК.Нтелно е и оплакването, че от значение за приложение на разпоредбата на чл. 280, ал. 3 ГПК е сбора от цените на обективно съединените искове. Меродавна за преценката по чл. 280, ал. 3 ГПК, видно от самата разпоредба, е цената на всеки отделен иск, като в настоящия случай съдът е сезиран с три обективно съединени иска, всеки от които с цена под 5000 лева.

На второ място, дори да се приеме, че приложение намира разпоредбата на чл. 624, ал. 3 ГПК, в нея е предвидено, че обжалването пред Върховния касационен съд е именно при условията на чл. 280 ГПК, едно от които е липсата по пречките по ал. 3 на чл. 280 ГПК.Нтелно е и твърдението на жалбоподателя, че исковете с малък материален интерес по цитирания регламент са отделна категория дела, различна от гражданските и търговските дела, тъй като размерът на претенцията не е критерий, определящ вида на делото, като приложение намира процесуалното право на страна, разглеждаща спора.

С оглед изложеното, обжалваното разпореждане е правилно и следва да бъде потвърдено.

Водим от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, на основание чл. 274, ал. 2, изр. 1-во, предл. 1-во ГПК

ОПРЕДЕЛИ

ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 260301 от 11.03.2021г. по в. гр..д. № 618/2020г. на Апелативен съд – Пловдив.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.