Върховният административен съд на Р. Б. - Четвърто отделение, в съдебно заседание на шестнадесети февруари в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ:Д. Г. ЧЛЕНОВЕ:ДОБРИНКА АНДР. П. при секретар Р. Х. и с участието на прокурора Никола Невенчинизслуша докладваното от председателяД. Г. по адм. дело № 11819/2021
Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 64, ал. 1, изречение трето от Закона за защита на конкуренцията /ЗЗК/
Образувано е по касационна жалба от „Логел“ ООД, подадена чрез процесуалния представител адв. А. Т., срещу решение № 1002 от 11.10.2021 г., постановено по адм. дело № 602/2021 г. на Административен съд – София област /АССО/, пети състав, поправено с решение № 1115/02.11.2021 г. по същото дело, за поправка на очевидна фактическа грешка. С обжалвания съдебен акт е отхвърлена жалбата на „Логел“ ООД против решение № 539/27.05.2021 г. на Комисията за защита на конкуренцията /КЗК, Комисията/ по преписка №КЗК-761/2020 г., с което Комисията е наложила имуществена санкция на „Логел“ ООД в размер на 10150 лв.
В касационната жалба и в съдебно заседание чрез упълномощен адв. Т. се релевират доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на приложимия материалния закон и необоснованост - отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3, предложения първо и трето АПК. По подробно изложените в жалбата съображения е направено искане за отмяна на обжалваното решение и постановяване на решение по същество на спора. Касаторът счита, че АССО (грешно изписан в жалбата като АССГ) не е вникнал в спецификата по делото, досежно размер на наложеното наказание. Претендира присъждане на разноски за двете инстанции и е направено възражение за прекомерност на претендираните от останалите страни адвокатски възнаграждения.
Ответникът – Комисия за защита на конкуренцията, чрез процесуалния представител юрк. М. оспорва касационната жалба като неоснователна. Моли ВАС да потвърди първоинстанционното решение, като правилно и законосъобразно постановено. Претендира юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност и просрочие за представения списък на разноски, понеже е представен след даване ход на делото по същество.
Ответникът – „СИД Ентърпрайз“ ЕООД, чрез упълномощен адв. В., пледира за отхвърляне касационната жалба като неоснователна и за постановяване на решение, с което да се потвърди обжалваното решение, при произнасянето на което не са допуснати сочените от касатора нарушения. Заявява искане за присъждане на разноски и прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на касационния жалбоподател.
Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба, защото размерът на санкцията отговаря на изискванията на чл.100 ал.1 т.1 ЗЗК и на чл. 8-12 от Методиката за определяне на санкциите по ЗЗК. Участващият по делото прокурор счита за правилно определен размерът на санкцията, така че да се постигне ефективно наказване, обуславящо достатъчен възпиращ ефект върху антиконкурентното търговско поведение на жалбоподателя, поради което намира за правилен изводът на съда, че с определяне на по-малък процент, санкцията не би отговаряла на характера и на степента на нарушението, както и не би имала превантивен характер срещу бъдещи недобросъвестни действия от страна на нарушителя и на други предприятия, с оглед на което предлага решението да бъде оставено в сила.
Като прецени доводите на страните и данните по делото, Върховният административен съд, четвърто отделение, намира касационната жалба на „Логел“ ООД за ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА. - подадена от надлежна страна в срока, визиран в чл. 211, ал. 1 АПК
Разгледана по същество касационната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения:
Производството пред административният съд е образувано във връзка с оспорване на решение № 539/27.05.2021 г. на КЗК по преписка №КЗК-761/2020г. Комисията е образувала производство по преписка № КЗК-761/2020 г. в изпълнение на влязло в сила съдебно решение № 11370 от 01.09.2020 г. постановено по адм. д. №13599/2019г. на ВАС, четвърто отделение, с което е отменено решение № 1047 от 16.08.2019 г. на АССО, в частта му, с която постановено връщане преписката на ЗЗК с указание за установяване на фактическата обстановка. С горепосоченото решение, тричлененият състав на ВАС е установил извършено нарушение по чл. 29 ЗЗК от страна на „Логел“ ООД и е върнал преписката на КЗК с указание за налагане на имуществена санкция относно констатираното нарушение.
В случая за да отхвърли жалбата на „Логел“ ООД, първостепенният съд приел, че с оглед на влязлото в сила съдебно решение и въз основа на обективните предели на силата на пресъдено нещо, КЗК правилно е определила размера на санкцията съобразно изискванията на чл.100 КЗК и е преценил за неоснователно искането на жалбоподателя за определяне на по -нисък процент от 0,2%. Счел, за обоснован извода на Комисията, че предвид нарушението и неговата същност, както и възможността за незначително увреждане на конкурентния пазар, размерът на имуществената санкция следва да възлиза на 0,2% от размера на нетните приходи от продажби на дружеството за 2019 г., който размер се равняват на 10 150 лв. (десет хиляди сто и петдесет лева). В тази връзка съдът приел, че КЗК е спазила принципите и целите на налагане на наказанията, така че нарушителят да се възпира от повторно извършване на нарушение.
Обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно. Постановено е в съответствие с приложимия материален закон, като е обосновано и законосъобразно произнесено, без да са осъществени нарушения, съставлаващи касационни основания, които налат отмяна на оспорения съдебен акт. Това е така, защото разпоредбата на чл.29 ЗЗК въвежда обща забрана за нелоялна конкуренция. С нея се забранява всяко действие или бездействие при осъществяване на стопанска дейност, което е в противоречие с добросъвестната търговска практика и уврежда, или може да увреди интересите на конкурентите. Съгласно § 1, т.2 от ДР на ЗЗК добросъвестна търговска практика са правилата, определящи пазарното поведение, които произтичат от законите и обичайните търговски отношения и не нарушават добрите нрави. В конкретната хипотеза с влязлото в сила решение по адм. д. № №13599/2019г. на ВАС е установено, че е осъществен състава на нарушението по чл.29 ЗЗК, поради което е този въпрос не може да бъде отново обсъждан и да се разглеждат възражения на оспорващото дружество относно наличието на визираното нарушение. С оглед на това решаващият съдебен точно е констатирал, че не следва да се произнася по вече установените нарушени конкурентни отношения между страните с влязло в сила решение, а следва единствено да определи размер на санкцията за установеното от съда нарушение по чл. 29 ЗЗК.
Настоящият съдебен състав намира за неоснователни възраженията на касатора, не е разгледана спецификата на конкретното нарушение и не бил съобразен принципа на пропорционалност и размера на наказанието. Видно от представените доказателства по приложената по делото административна преписка и при изясняване предмета на производството от фактическа и правна страна, правилно съдът е приел, че установеното нарушение е леко нарушение и не се установяват специфични смекчаващи или утежняващи обстоятелства.
Съдът законосъобразно е преценил, че Комисията е отчела вида на нарушението и всички обстоятелства, свързани с извършването му, като обосновано е определен размера на имуществената санкция в размер под 2% от нетните приходи от продажби, които съгласно отчета за приходи и разходи оборотът на „Логел“ ООД за предходната финансова 2019г. са в размер на 5 075 000 лева, въз основа на което санкцията за извършеното нарушение по чл. 29 ЗЗК възлиза на 0.2% от нетните приходи на дружеството за финансовата 2019 г., който размер възлиза на 10 150 лева.
Правилно съдът е приел, че извършеното нарушение следва да бъде квалифицирано като леко по смисъла на приложимата Методика. Съгласно т. 17а от Методиката „Имуществените санкции за нарушенията по Глава VII от ЗЗК се определят в основен размер в зависимост от тежестта и продължителността на нарушението, както следва:
- за леки нарушения - до 2 % от размера на нетните приходи от продажби по 17;
- за не особено тежки нарушения - до 5 % от размера на нетните приходи от продажби по 17;
- за тежки нарушения - до 8 % от размера на нетните приходи от продажби по 17;“
Според чл.17. 2а във връзка с т. 17а. и 17.1а. от Методиката, леки са нарушенията, извършени еднократно или в условията на продължителност, но за кратък период от време, при които неблагоприятните правни последици водят до минимален негативен ефект върху конкуренцията. Видно от визираната разпоредба, нарушенията, които се квалифицират за „леки“ нямат минимален размер на санкцията. При постановяване на обжалваното решение, съдът правилно е счел, че Комисията законосъобразно се мотивирала за наложената санкция, която е под определения максимум от 2%. Във всички случаи в рамките на квалификацията следва да се отчетат тези обстоятелства, които биха прецизирали отговорността до степен, която максимално да постигне целите на ЗЗК. В случая съдът правилно е установил, че опасността от засягане на интересите на конкурентите е пренебрежимо малка заради незначителния брой на произведени врати, като и че не е използвана реклама или разпространение по друг начин, което обосновава извода за определената санкция от 0,2%. Касационният съдебен състав счита, че точно е констатирано в мотивите на обжалваното решение, че наложената на дружеството имуществена санкция е в съответствие с изискванията на закона, тъй като административният орган е оценил тежестта на нарушението в съответствие с всички релевантни обстоятелства в конкретния случай и го е определил като леко по смисъла на т. 17а от Методиката. Касаторът е отправил послание до неограничен брой потребители посредством интернет страницата си, чрез публикуване на невярна информация, че е единствен производител на продукти с определени технически характеристики, както и че е единствен притежаващ изискуемия сертификат. Имуществените санкции са определени с оглед характера на нарушението и неговата продължителност, при стриктно стазване изискванията на чл. 100, ал. 1, т. 1 ЗЗК. Комисията за защита на конкуренцията е спазила принципите и целите на налагане на наказанията, така че нарушителят да се възпре от повторно извършване на нарушение и да се предотврати извършването на подобни нарушения от други предприятия.
Неоснователни са възраженията на касатора в частта за претендираните разноски направени пред КЗК, тъй като съдът не осъществява контрол върху решението на КЗК в тази част и не присъжда разноски, които са определени от административният орган в производството.
Предвид изложеното, обжалваното решение като правилен и законосъобразен съдебен акт следва да се остави в сила.
С оглед неоснователността на касационната жалба е неоснователно и искането на касатора за присъждане на направените от него разноски по делото.
При този изход на делото и на основание чл.143, ал.3 АПК „Логел“ ООД ще следва да заплати на ответниците разноски по делото за тази инстанция - за Комисия за защита на конкуренцията в размер на 200 лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение и за „СИД Ентърпрайз“ ЕООД в размер на 960 лева представляваща адвокатско възнаграждение за процесуално представителство. Неоснователно е възражението на касатора за прекомерност на адвокатското възнаграждение предвид конкретната правна и фактическа сложност на спора.
Водим от горното и на основание чл.221, ал.2, изречение първо, предложение първо АПК, Върховния административен съд, четвърто отделение,
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА РЕШЕНИЕ № 1002 от 11.10.2021г. постановено по адм. д. № 602/2021г. на Административен съд – София област, пети състав.
ОСЪЖДА „Логел“ ООД, със седалище и адрес на управление в гр. София, с управител И. К., да заплати на Комисия за защита на конкуренцията, сумата от 200 (двеста) лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.
ОСЪЖДА „Логел“ ООД, със седалище и адрес на управление в гр. София, с управител И. К., да заплати на „СИД Ентърпрайз“ ЕООД, със седалище и адрес на управление в гр. София, с управител С. Т., сумата от 960 /деветстотин и шестдесет/ лева, представляваща разноски - договорено и внесено адвокатско възнаграждение.
Решението е окончателно.
Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/ Диана Гърбатова
секретар: ЧЛЕНОВЕ:/п/ Д. А. п/ Владимир Първанов