ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, гражданска колегия, трето отделение,

в закрито заседание на десети януари през две хиляди и единадесета година в състав:

Председател: Т. М.

Членове: А. С.

Е. Т.

като изслуша докладваното от съдията Е. Т. ч. гр. д. № 609 по описа за 2010 год. за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по реда на чл. 274 ал. 2 във вр. ал. 1 т. 1 от ГПК и е образувано по частна жалба на М. М. В. в качеството й на настойник на поставения под пълно запрещение Й. И. А., чрез пълномощник адв. П. П. и адв. К.М., срещу процесуално решение (по същество определение) № 271 от 21.10.2010г. на В. окръжен съд, с което на основание чл. 119 ал. 2 от ГПК отм. е приет за надлежно заявен отказ от иска по молба на ищеца Й. И. А. с вх. № 11258 от 13.10.2008г, обезсилено е обжалваното решение №36 от 23.05.2008г по гр. д. №280/2007 на Е. районен съд и е прекратено производството по в. гр. д. №787/ 2008г на В. окръжен съд, Постановеното процесуалбно решение се обжалва в двете части с отделни жалби.

Частният жалбоподател, чрез представляващите го понастоящем лица, поддържа оплакване за незаконосъобразност, При налични данни и доказателства поставили под съмнение дееспособността на ищеца към момента за изявлението за отказ от иска, същият уважен на първа инстанция, въззивният съд е нарушил служебните си задължения при зачитането на тези процесуални действия по съображения, че решението на съда за поставяне на настоящия ищец под пълно запрещение има конститутивен характер и действа занапред, а отказът от иска е заявен преди влизане в сила на същото решение Изтъква се, че състоянието на ищеца и неговата дееспособност не може да обоснове теза за прекратяване на делото, включително предвид фактическата обстановка, възприета с решение №105 от 21.04.2010г на В. окръжен съд за поставяне под запрещение.

Частната жалба е допустима и постъпила в срок. Независимо от процесуалната си форма, актът в случая подлежи на обжалване по реда на гл.ХХІ от ГПК.

Разгледана по същество, частната жалба е

основателна

.

Въззивният съд е основал акта си на писмените изявления на ищеца от 13.10.2008г за отказ от иска, като молбата е била представена от насрешната страна без надлежна (нищожна) нотариална заверка и същата е оспорена от пълномощника на ищеца в процеса, Взети са предвид протоколираните изявления на самия ищец от съдебно заседание, проведено на 21.01.2009г по делото, чиито отговори съдът е възприел като воля за отказ от иска, Постановеното в същия протокол определение за пректатяване на производството по делото е било отменено по реда на инстанционния контрол, с определение№575 от 30.10.2009г по ч. гр. д. №584/2009г на ВКС, като същите изявления са били преценени като възможна изява на лице което страда от мозъчно - съдова болест, съдова деменция, съответно като основание за спиране на производството по настоящето дело предвид наличните към този момент доказателства, до изясняване на въпроса за опорочени процесуални действия. Основанието по чл. 182б.”в” от ГПК е указано на въззивния съд и делото е спряно до приключване на вече заведеното производството по чл. 5 ал. 1 от ЗЛС. Възобновено по молба на назначения настойник предвид поставянето на решение, с което ищецът е поставен под пълно запрещение, производството по делото отново е прекратено от въззивният съд по реда на чл. 119 ал. 2 от ГПК отм. с обжалвания понастоящем акт.

За да основе обжалваното процесуално решение на правното действие на изявление, направено преди две години и за да прекрати на делото след възобновяването му, когаято ищецът вече е поставен под пълно запрещение, макар към момента изразената чрез назначения представител воля на ищцовата страна да не е в потвърждение на извода за редовност на спорно заявения отказ от иск, въззивният съд е приел за установено ищецът да е имал „психична” воля, да е разбирал свойството и значението на действията си и да е можел да ръководи постъпките си към момента на извършването на спорните действия, доколкото в производството за поставяне под запрещение е разгледана молба от 25.02.2009г за назначаване на временен попечител по чл. 337 ал. 2 от ГПК, като ВОС не е преценил обстоятелствата в полза на тезата, че към онзи момент това е било необходимо.

Изводът, че щом ищецът се е явил пред съда по настоящето дело на 21.02.2009г. и щом двете производства са се развили в близко време, то А. е бил в добро психично здраве и е разбирал какво върши, е изграден в нарушение за съществени процесуални правила и е необоснован. Преценката на съда относно правната необходимост от временен попечител по чл. 337 ал. 2 от ГПК не е такава относно факти, които са от решаващо значение за редовността при извършването на други процесуални действия по същото време, пред друг съд, Освен това неправилно въззивният съд е придал решаващо значение на съображенията, довели до отхвърляне на искането за назначение по чл. 337 ал. 2 от ГПК, вместо да се съобрази с възприетата в решението по чл. 5 ал. 1 от ЗЛС фактическа обстановка. При преценка на медицински и юридически критерии, мярката по този ред е основана на факта, че от м. октомври 2007г Й. А. е настанен в институти и лечебни заведения именно поради невъзможността да се грижи са своите работи и докато през м. август на 2007г е бил психично здрав, то през м. юли на 2008г е променил поведението си, бил е освидетестван от психиатър към клиниката по психиатрия М. „Св. М.[населено място].

Заболяването на ищеца се характеризира с т. нар. флутукация, развитие на симптомите с наличието на подобрения и влошаване, което е относимо към преценката дали при определени волеизявления лицето е било в състояние да се грижи за своите работи. Комулативните условия за редовност на процесуалното действие се преценят самостоятелно, но не и изолирано. Когато се касае за умствено развито лице както в случая, даването на смислен отговор на поставен въпрос не е достатъчно за да изпълни правният критерии. Поставянето на ищеца под запрещение по реда на чл. 5 ал. 1 от ЗЛС с решение№ 501 от 21.04.2010г на ВОС неправилно е преценено от въззивния съд единствено по отношение на правното му действие занапред От конститутивния характер на решението за поставяне на лицето под запрещение не следва, че въпросът с валидността на извършени от същия процесуални действия по друго дело и преди постановяване на акта по чл. 336 и сл. от ГПК, се оказва решен от това юридическо действие, По отношение на писмено заявления отказ от страна на ищеца по делото и предвид обстоятелства, веднъж обосновано поставили под съмнение ищцовата дееспособност към момента на извършване на съответното процесуално действие, включително след обясненията на А. в съдебно заседание, не са били налице основания понастоящем съдът да ревизира задълженията си по чл. 25 ал. 1 от ГПК, произтичащи от съмнението дали процесуалното изявление е редовно, Резултат от процеса по чл. 5 ал. 1 от ЗЛС,с оглед на който делото е било спряно, е поставянето на ищеца под пълно запрещение и не са били установени факти и обстоятелства, които пряко да доведат до извод за редовност на изявлението по чл. 119 ал. 2 от ГПК отм., Налице са били основания съдът да приложи чл. 25 ал. 3 от ГПК отм. и правилото, че съмнението в редовността на едно процесуално действие е обстоятелство, задължаващо съда да отстрани съмнението посредством поправяне на конкретното действие, като според случая изиска потвърждаване или допълнително положително установяване на обстоятелства, доказващо неговата редовност, Въпросът за изграждането на увереност, че едно процесуално изявление изхожда от дееспособен, свързаното с него задължение на съда да съобрази наличието или липсата на потвърждение от вече законно представляваната страна спрямо спорните процесуални действия, в случая отказ от иска по чл. 119 ал. 2 от ГПК, ако съмнението не се отстрани, стои в рамките на служебното начало и е подчинено на същото правило. Като не е съобразил произтичащо от чл. 25 ал. 3 от ГПК отм. свое служебно задължение, а вместо това необосновано е преразгледал преценени веднъж процесуално релевантни обстоятелства (каквото е съмненето за редовност) във връзка с процесуалните действия на ищеца към минал момент, В. окръжен съд съществено е нарушил процесуалните правила и е постановил неправилно определение под формата на решение, което следва да бъде отменено изцяло.

По изложените съображения Върховният касационен съд, гражданска колегия, състав на трето г. о.

ОПРЕДЕЛИ:

Отменява определение (неправилно наименовано решение

) № 271 от 21.10.2010г. по гр. д. № 787/2008г на В. окръжен съд

Връща делото на В. окръжен съд, за по - нататъшни процесуални действия по разглеждане на делото от друг състав на същия съд,

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.